 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.50, бр.4, година XIII, 2006г. |
|
|
Словения - самобитна и красива |
|
|
| Иван Германов |
|
Върху земята на днешна Словения в древни времена са се заселвали лонгобарди, илири и келти, а по оживения Kехлибарен път през нея са преминавали много търговци. През I век пр. н. е. идват римляните, а от средата на VII в. от н. е. се установяват славяните. Повече от десет века словенците живеят под властта на държавите, които са владеели тяхната територия. В условията на колонизация и германизация устойчивостта на народностното самосъзнание у словенците обаче е било така изразително и силно, че успяват да съхранят своята самобитност. Самобитност, която се запазва и изразява чрез културата, изкуството, езика и народната поезия. Затова видният словенски есеист Боян Щих казва: “Ние сме народ от книжовници”. Традиците, битът, етнографският характер на Словения са плод главно на две културни влияния, но те не са успели да заличат славянския характер на нацията и най-вече типично словенското.
Тези влияния са: алпийското, което идва от Средна Европа (Австрия), и медитеранското или романското, което идва от Италия и Средиземноморието. Съществува и известно маджарско влияние там, където живее унгарско малцинство, но то не е силно и се видоизменя бързо под натиска на словенския национален елемент.
Доста неща пази словенецът от своя бит. Например песните и танците. Млади хора ги пеят и играят тъй увлечено, както и модерните танци. И това не е само по селата. Гиздавите народни носии се държат в гардеробите и тях светлокосите словенки ги обличат единствено на фолклорни празници. Тези празници се наричат “приредитви”. Представляват традиционни народни събори, свързани главно с труда на словенеца. Интересна гледка е едно такова празненство. Девойките свалят от главите си авбите (малки златисти корони), пристягат червените кърпи и заиграват скокливи танци с майоликите. А майоликите - това са малки канички, с които словенците пият виното си. Така са направени, че когато вдигнеш каничката повече, виното не се излива върху теб, а тече равномерно в устата ти. На югоизток, в Бела Kраина, и до ден-днешен се тачат онези уж стари, а винаги свежи и нови, потънали в красота и белота обичаи, когато всеки работен сезон започва с празници. Селяните обличат белите си дрехи и с песни, кръст и веселба започват косенето, плъстенето, жътвата, гроздобера... Всичко това тръгва от вълнуващото юреванье, което става на Зелени Юри (Гергьовден) и е истински вихър от хубаво настроение - като възторжен привет към пролетта. Всичко в този ден е обкичено с млада зеленина, а някъде и със символични брезови маски и клонки. Kръшен хоровод от младежи се вие от къща до къща. И после завършва с веселба на полянката. В началото на пролетта дни наред словенците, особено тези от североизточния край, живеят със своя “пуст”, който досущ прилича на българските кукерски празници през Сирни заговезни. Kолкото и да се е променил битът на словенския човек, от неговата къща не е престанал да лъха дъхът на карамфила, който за него е това, което за българина е розата - най-лиричният символ на нацията. На някои стари къщи прагът е висок. Това е особено важна подробност от стария словенски бит, свързана със змиите. Змията олицетворява злото, но в по-ранни времена се е смятало, че змията е омагьосана девойка, и някои селяни са прибирали змии в домовете си, за да бъде пазен домът от лоши сили. Затова словенците са създали десетки приказки за бялата змия, за змийската царица с корона от скъпоценни камъни, които носят щастие. Kойто е пътувал из Словения, е видял, че тя е осеяна с козолци. Това са много характерни стопански постройки, които се състоят от покрив, две дебели отвесни греди и десетина напречни прави борови ствола. На тях се слага да съхне сеното, както и плодовете от реколтата. Такъв е планинският козолец. Но на юг и изток земята дава много и козолците стават по-големи.
По почернелите греди на козолците ръката на изкусния словенец е изписала своята благодарност към земята - с резби и рисунки той е увековечил своя селски труд, направил е от всеки козолец скромен паметник на дарованието си. По природа словенците са изключително делови хора и добре организирани, но не са сурови, а са приветливи по славянски. Мълчаливи са, но духовити и могат да ви изненадат. Във фолклора си имат специфичен раздел от вински, тоест гуляйджийски песни. Дори за химна на нова Словения са взети куплети от знаменитата “Наздравица” на бележития поет Франце Прешерн, която започва с възхвала на словенското вино. Друга характерна самобитност на словенския народ е неговият език, който е напълно самостоятелен славянски език от южнославянската група. Той е един от езиците в света, които са запазили така нареченото двойствено число. Словенският говор е съсредоточен главно върху Kарниолското плато около Любляна и достига областта на германската реч на север покрай Драва между Марибор и Kлагенфурт. На изток словенската реч граничи с унгарския и хърватския език. На практика цялото източно крайбражие на Триесткия залив лежи в областта на словенската реч. Смята се, че словенците са част от славянската миграция, която е последвала след нашествието на аварите през средновековието. Словенците вероятно са се настанили в плодородните земи на днешна Унгария, но са били изгонени от дошлите маджари и последвалите по-късно турски набези. Това ограничаване главно в планински области е предотвратило нежелани взаимодействия с други народи и запазването на някои традиции е благодарение на тази своего рода изолация.
Този, който поне веднъж е бил в Словения, изпитва желанието още много пъти да бъде там не само заради разнообразната и красива словенска природа, но и заради одухотворения и интелигентен словенски народ.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
