 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.34, бр.4, година XIII, 2006г. |
|
|
Любляна, славянското сърце |
|
|
| Венелин Сапунджиев |
|
За първи път преди много години до този невероятен град се докоснах, като открих огледалното му отражение... лагенфурт. Защото австрийското му и противостояние, и допълване, доказваше колко трайно-нетрайни са превратностите на времето, колко “ветровити” са местата “по пътя за Европа” и колко трудно, дори невъзможно е било оцеляването на един толкова малък народ - “капка” в южното славянско море, по-малко от два милиона, на територия, пет пъти по-малка от България...
История, твърде много приличаща на познатата ни от друг Кръстопът на историята, пространството и времето, наречен България...
Иначе всичко започнало като част от Римската провинция Далмация ( I в.), после заселването от южните славяни (VI в.), приемането на християнството (VIII - IХ в.), част от франкската държава (788 г.), образуване на феодални княжества - Каринтия, Щирия, Крайна, отново в рамките на чужда държава - Австрийската империя от 1282 г., от 1918-та. в състава на Кралство Югославия, после Титовата федерация и своеобразно историческо възкръсване през преломната 1991 г., без “много шум за нищо”, но с достойнството за самостоятелност. Този път - завинаги.
А тези - само 20 000 кв. км, могат да ви се сторят безкрайни. Защото “затварят” пространства - различни “по цвят и вкус”, в които природата - като в България, сякаш се старае да удиви очите и с безкрайните ивици на Адриатическо море, и с вечнозеленото на Словенските Алпи и - ако това не ви стига, можете да се “хлъзнете” по Горносавската низина и да стигнете докъдето ви видят очите.
Но където и да попаднете - и в близост до границата с Италия, където областта Щирия си е една “пикола Италия” на запад, и на юг - до градчетата перли като Пиран, Порторож и Копър - истински музей под открито небе, и на северозапад - където може “да се удавите” в кристалите на небето или езерата около Блед и Бохин, и на изток - където историята е “затворена” в “сърцето” на най-стария словенски град Птуй и втория по големина за страната - Марибор - все ще ви се стори неповторимо.
Ако това не ви стигне - стигнете до Замъка на Предямския град (ХVI в.) - един от най-красивите в Европа, или “се гмурнете” в пещерите на заапад, сред които като истинска “перла в короната” блести Постойна яма - чудо на природата, в което можете да ослепеете от красотата на образуванията, сътворени от милионите години и само някой Proteus Anguineus да разбие самотата ви. А той е сред най-рядко срещаните саламандри в света и затова срещата с него носела и щастие... и късмет.
Ако и това не ви стигне - стигнете до Любляна, хвърлен по волята на времето и пространството около бреговете на река Любляница...
Една нощ, на разсъмване, на чаша травничка един мой приятел ми отвори очите и ушите завинаги...
“Kазва се Любляна, с ударение на ю-то - ми обясни тържествено. Защото си длъжен да се влюбиш в този град. Рано или късно. В него австрийското тяло - чети архитектурата, се преплита по уникален начин с италианския дух - атмосферата. Но всичко стоплено от славянско сърце...”
Пих още едно. Драконите над едноименния мост помръднаха, изпуснаха огън и дим и аз се убедих, че това е точно така...
После се качих на хълма, където е най-старият град...
Слязох и до долу - където пък около “Presernov Trg” е “сърцето” на Стария град. Завъртях се около Францисканската църква, минах по Тройния мост, около Бароковия фонтан (истински близнак на “Барнини” в Рим), хвърлих един поглед на Кметството, влязох в храма “Свети Николай”, купих си нещо от “Пазара” и отново стигнах до “Моста на драконите”, върнал ме към огледалното му австрийско драконово отражение - лагенфурт.
Само че със собствени, неповторими стойности...
Повторих всичко - и нощта, и зеленикавата ракия и онова качване-слизане, за да ми се стори всичко наистина стоплено от славянско сърце. Да не си мислите, че не съм пребродил и площадите - от улица “Slovenska cesta” та чак до “Kongresni Trg”, на който величествено се издига Уршулинската църква с впечатляващ бароков интериор.
Площадът”Прешерн” носи името на великия поет Франце Прешерн, чиято поезия по неповторим начин символизира стремежа към свобода. Прешерн завещава едно от най-хубавите си стихотворения на своя народ и то се превръща в национален химн. На този площад се издига паметникът на поета, създаден от архитекта - строител Макс Фабиани и скулптора Иван Зайц. Францисканската църква също се намира тук. Тя е построена само за 14 години (1646 - 1670) и който се е докоснал до монументалната й хармония, сътворена от архитекти и скулптори, като Франческо Роба, потопил очите си в морето от фрески на Матеуж Лангус, стигнал с поглед до свода, сътворен от Матей Стернен, ще оцени колко много е направено за малко години.
Тази хармония се допълва от катедралния събор “Свети Николай”. Той е посветен на рибарите и моряците. Началото е било в 1701 г., а първостроител е бил италианецът Андрео Поццо. Фреските е подарил на храма и града Джулио Квалио, а куполът е добавен от словенския архитект Грегори Мачек чак в средата на XIX в. Последната “багра от пейзажа” поставя словенският скулптор Мирсад Бегич през недалечната 1996 г. във връзка с посещението на папа Йоан-Павел II. Kато добавка е и Епископският дворец, започнат в стил Ранно възраждане и завършен в стил Ранен барок. XVI в. “издига” първия етаж, XVII - втория, а XVIII добавя фасадата, превърнала се в един от символите на Любляна. Три века майсторство, доказващо сякаш, че времето е най-добрият строител и то единствено може да даде истинска оценка на сътвореното от човешките ръце.
Прочутата сграда на Кметството пък е затворила сякаш в непристъпните си стени между фонтаните на Херкулес и Нарцис духа на този град. Готическата зала на нотабилите в Кметството е “държала” в здравите си ръце съдбите на гражданите на Любляна. Един от най-прочутите фонтани в Европа е Фонтанът на площада пред Кметството, украсен с алегорическите фигури на трите реки - Сава, Любляница и Кърка, “изписващи” страната, наречена Словения.
Като някакъв апотеоз над всички, над града, над пространството и времето се извисява Люблянският замък на хълма, заселен още от древността с келти и илири. Впоследствие замъкът се превърнал в сърце на римски укрепен лагер и славянски град. За първи път този замък се споменава в писмени източници през 1144 г., но на това място величествена постройка се е издигала още през IX в. Днешният си вид придобива през XVII в., а през XIX в. е превърнат в затвор, дори в склад. Днес Люблянският замък е един от символите на града и на страната.
В Любляна има много красота и мистика. Пример за това е Драконовият мост, замислен в стил ар-нуво и наречен на името на последния австрийски, после австро-унгарски император Йозеф II. Само че историята и хората си знаели работата и никой след откриването не го нарекъл повече така, а просто Драконовия мост и тези животни, митични създания се “вплели” в историята на града.
През развлекателния парк “Тиволи” се стига чак до възвишенията “Рожник”. А обратно пътят се вие до манастирския комплекс от ХVII в, “Kрижанке” и, лъкатушейки покрай реката, стига отново до... драконите, тези причудливи измислени животни, които слагат последната точка в невероятната симфония.
Kоято може да е с австрийско тяло...
Дори да има и италиански дух...
Но гори по славянски - така както могат да горят в паметта само градове, останали в очите и сърцето ти... Завинаги.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
