Кралската академия на науките |
Много известни изобретения и открития - в миналото, и в наши дни - са дело на шведи. Представяме ви по-долу няколко, както и хората, които стоят зад тях.
ИЗОБРЕТЕНИЯ И ОТКРИТИЯ В МИНАЛОТО
Улоф Рюдбек-старши (1630-1702) е бил педагог, университетски ректор, учен, археолог и какво ли още не. След като постъпва в Университета в Упсала през 1648 г., изучава медицински науки толкова успешно, че през 1652 г. прави епохално откритие: лимфната система в човешкия организъм. През 1654 г. създава в Упсала първата ботаническа градина в Швеция. Рюдбек е един от най-многостранно развитите мъже, които е раждала Швеция. Той настоява да се създадат средни училища, където да се акцентира върху технологията и науката, строи мостове, проектира водопроводни системи и преподава много предмети, като математика, астрономия и архитектура.
Андерш Целзиус (Целзий) (1701-1744), астроном и математик, е най-известен днес със стоградусовия термометър, който носи неговото име и се използва в много страни по света. Първоначално Целзиус определя точката на кипене на водата за нула градуса, а точката на топене на леда за 100 градуса. Твърди се, че впоследствие Карл фон Линей обръща тази скала с главата надолу. Целзиус извършва и редица изключително важни астрономически измервания.
Карл фон Линей (1707-1778), роден с името Линеус и известен на английски с това име, се прочува преди всичко със системата за класификация на растенията, животните и минералите, представена в неговия труд “Systema naturae” (Система на природата). Линеус предприема първите си научни пътешествия в Швеция, в резултат на които написва обширни, разнообразни доклади и репортажи: през 1732 г. пътува до провинция Лапландия, през 1734 г. - до Даларна, и накрая - до Сконе през 1749 г. Наред с това изпраща учениците си до всички кътчета на света с цел да съберат образци и да докладват за своите наблюдения. Едва през последните години стана възможно да се оцени значимостта на Линеус като учен и най-вече като ботаник и лекар. Неговите призиви за емпирични доказателства към всички заключения дават тласък на индуктивния метод в естествознанието.
Карл Вилхелм Шееле (1742-1786) започва своя път като ученик при един аптекар. След като се установява на самостоятелна работа, натрупва широки познания по химия, изпреварвайки повечето международно признати химици на своето време. Шееле създава много забележителни методи за анализ и е първият, който потвърждава, че един и същ метал може да премине през различни стадии на окисляване. Той открива няколко химически елемента, сред които хлор и молибден, и изолира много други химически вещества.
Йенс Якоб Берцелиус (1779-1848) е сред първите учени, които прегръщат теорията на атома на Джон Далтон. Като използва тази теория, както и закона за газовете на Гей-Люсак и други научни разработки, той преследва примамливата задача да състави най-ранната таблица за атомните маси, която публикува през 1818 г. С помощта на прецизни изчисления Берцелиус определя атомното тегло на 45 от известните дотогава 49 химически елемента. Въвежда и опростената система за обозначаване на елементите с една или две букви от техните латински названия. През 1817 г. Берцелиус открива елемента селен, през 1823 г. - силикона, а през 1828 г. - тория.
Пионерската дейност на Андерш Йонас Ангстрьом (1814-1874) в областта на спектралния анализ полага основите на тази изцяло съвременна дисциплина. Той анализира химическите елементи в спектъра на слънчевата светлина и през 1868 г. публикува карта на спектралните линии на близо 100 елемента. Ангстрьом е и първият, който измерва дължините на вълните в абсолютни величини. За тази цел въвежда основна единица - една десетмилионна част от милиметъра, която впоследствие (през 1905 г.) е наречена на негово име.
РАННИ ИНДУСТРИАЛНИ ИЗОБРЕТЕНИЯ
През 1876 г. Ларш Магнус Ериксон (1846-1926) заедно със свой партньор създават компания, която прераства в “Telefonaktiebolaget L. M. Ericsson”, известна днес с краткото име “Ериксон”. Тя започва да произвежда телефони през 1878 г., но скоро се сблъсква с конкуренцията на американската компания “Бел”. Ларш Магнус Ериксон е преди всичко изключителен предприемач, но извършва и много различни подобрения в конструкцията на ранните телефонни съоръжения, проектира телефонни комутатори и изгражда телефонни мрежи.
Докато работи като механик в завод, Йохан Петер Йохансон (1853-1943) констатира, че той и помощниците му често са принудени да носят по много гаечни ключове за различни нитове и болтове. Затова разработва понятието за универсален тръбен гаечен ключ (1888) и през 1892 г. проектира и патентова регулируемия гаечен ключ (универсален винторезен ключ или “френски” ключ). Йохансон създава компания, която впоследствие е наречена “Бахко”. Над 100 милиона регулируеми гаечни ключове са произведени досега от компанията, известна днес като “Сандвик Бахко”, и производството им продължава. Около 40 милиона регулируеми гаечни ключове от модела на Й. П. Йохансон се произвеждат ежегодно по целия свят. Йохансон има общо 118 изобретения, някои от които са получили световно признание и продължават да се произвеждат.
Едва 16-годишен, Бириер Лунгстрьом (1872-1948) изобретява и проектира велосипед със свободно кормило и спирачка за задното колело (това е все още най-популярният вид велосипед в Швеция). Първият му прототип, завършен през 1892 г., впоследствие се произвежда масово под името “Свеа”. Двамата с брат си Фредрик Люнгстрьом (1875-1964) изобретяват парни котли под високо налягане и нов вид парна турбина - турбината Лунгстрьом (патентована през 1894 г.). Сред другите им важни изобретения са: локомотив-турбовоз и въздухоподгревател. Американското сдружение на инженер-механиците определя регенеративния въздухоподгревател на Люнгстрьом като “международна историческа забележителност на машинното инженерство”, наричайки го най-голямото механично изобретение на всички времена. Над 20 000 въздухоподгреватели са инсталирани по цял свят, а фирмата “Svenska Rotormaskiner” в Стокхолм все още произвежда изобретението на Люнгстрьом.
Густаф Ерик Паш (1788-1862), Йохан Едвард Лундстрьом (1815-1888) и Александер Лагерман (1836-1904) полагат основите на шведската кибритена промишленост. През 1844 г. Паш получава патент за безопасния кибрит. Той заменя опасния жълт фосфор, съдържащ се в кибритените клечки по онова време, с червен фосфор и го поставя в състава на намазката върху кутийката, вместо върху главичката на клечката. През 1845 г. Лундстрьом открива заедно с брат си кибритена фабрика, която възприема и подобрява изобретението на Паш. През 1864 г. Лагерман проектира първата автоматична машина за фабрикуване на кибрит, откривайки по този начин пътя ме към масово производство.
Алфред Нобел (1833-1896) е едва 29-годишен, когато патентова капсула-детонатор за нитроглицерин и азотна киселина, но нитроглицеринът все още крие опасност да експлодира при най-лек удар. През 1866 г. той открива, че нитроглицеринът, изтичащ от счупена бутилка, се абсорбира от кизелгура - шуплест диатомит, който запазва контейнера от удари. Нобел забелязва, че сместа е много стабилна и лесна за работа, но запазва своите взривни свойства. Така се появява динамитът. Компании на Нобел възникват из цяла Европа и производството на динамит от 11 метрични тона през 1867 г. достига 66 000 тона през 1895 г. До смъртта си през 1896 г. Нобел получава общо 355 патента за изобретения. В съответствие със завещанието на Алфред Нобел се учредяват Нобелови награди за физика, химия, медицина/физиология, литература, както и награда за мир. Те се присъждат за първи път през 1901 г.
Франц Вилхелм Линдквист (1862-1931) разработва заедно с брат си керосиновата горелка, която е патентована в края на 80-те години на ХIХ в. В съдружие със собственика на една фабрика той започва да произвежда новата печка, наречена “Примус”. Близо 50 милиона примуси излизат на пазара. Един находчив специалист по маркетинг - Б. А. Йюрт - допринася за успеха на печката “Примус” и на регулируемия гаечен ключ, за които получава ексклузивните права за продажба по цял свят.
ДРУГИ ИЗОБРЕТЕНИЯ
Балцар фон Платен (1898-1984) проектира през 1921 г. заедно с Карл Мунтерс хладилник без подвижни части. През 1953 г. произвежда първите синтетични диаманти.
През 40-те години на миналия век Арне Тиселиус (1902-1971) открива електрофорезата, метод за анализ на протеините. Получава Нобелова награда по химия през 1948 г. Електрофорезата се основава на различните електрически заряди, притежавани от молекулите в различна среда - положителни или отрицателни. При електрофорезата молекулите, смесени в гел от рода на Sephadex, се подлагат на действието на електрическо поле, което предизвиква тяхното движение в различни посоки и с различна скорост, и така се отделят молекули с различни размери.
Теодор Сведберг (1884-1971) представя през 1924 г. своя ултрацентрофужен метод за определяне на молекулната маса. За това получава Нобелова награда за химия през 1926 г.
Свен Вингквист (1876-1953) се счита от мнозина за бащата на съвременните сачмени лагери - изобретение с революционно значение в машиностроенето. През 1907 г. той изобретява сферичния сачмен лагер. Създава и компанията “AB Svenska Kullagerfabriken” (SKF), която си остава до днес водещ производител на промишлени лагери в света.
Юнас Венстрьом (1855-1893) изобретява трифазната електрическа система, която използва три електрически линии вместо нормалните две. Заедно с Никола Тесла е почитан като баща на системите за променлив ток (според едно съдебно решение Венстрьом е първият откривател). Има и редица други изобретения в областта на електротехниката, между които е неговият класически генератор за прав ток. Откритията на Венстрьом полагат основите на многонационалната компания ASEA (владееща днес 50 % от акциите на шведско-швейцарския концерн АВВ). Началното разрастване на ASEA се дължи отчасти на финансирането от хонорарите, които Венстрьом получава за своята патентована трифазна система.
Виктор Хаселблад (1906-1978) мечтаел да направи прецизна камера със система от взаимозаменяеми обективи, филмови касети и визьори. След шестгодишна работа той представя на света система, основаваща се на еднообективния отражателен фотоапарат. Това се случва в Ню Йорк през 1948 г. и фотоапаратът предизвиква сензация. Голям успех за Хаселблад е фактът, че неговата камера се използва при американските космически полети до Луната.
СЪВРЕМЕННИ ШВЕДСКИ ПРОМИШЛЕНИ ИЗОБРЕТЕНИЯ
“Тетра Пак” (1951) е компания, произвеждаща системи за обработка, пакетиране и разпространение на течни хранителни продукти, като мляко и плодов сок. Рубен Раусинг (1895-1983) разработва изобретението за пакетиране на Ерик Валенберг (1915-1999) в сътрудничество със самия Валенберг и други специалисти, създавайки “Групата Тетра Пак”. Откакто компанията доставя първата си пакетирана течна храна през 1952 г., тя разработва и много други нови видове опаковки, от които най-известна и най-широко използвана е “Тетра Брик антисептик”.
Пренасянето на високоволтов прав ток (ВВПТ) е метод, разработен от многонационалната компания ASEA под ръководството на Уно Лам (1904-1989). Това изобретениe, отнело няколко години, се състои от голям брой подсистеми, които са патентовани, и е използвано за първи път в голям мащаб, когато между територията на Швеция и остров Готланд в Балтийско море е прокаран кабел през 1954 г. Забележително е, че само една линия е трябвало да бъде прокарана: морската вода е била използвана като втори електрически проводник. Готландският кабел е последван от много други и днес се използват линии за пренос на електроенегия до 1000 киловолта напрежение.
Замразяването е добър метод за запазване на храна, но много храни, като зеленчуци, горски и други плодове, и картофи се замразяват трудно. През 1961 г. Пер Оскар Першон и Йоран Лундал разработват процес за бързозамразяващи се зеленчуци в течен азот, известен като “Flofreeze”. При този метод зеленчуците се разпръсват и разделят по време на замразяването. Откакто е въведен този процес, замразените храни замениха много видове консервирани храни на пазара. Към края на 80-те години на миналия век замразените в течна среда растения, по технологията на Першон - Лундал, заемат вече 60 % от световните пазари.
Системата “АХЕ” е изцяло електронна система за телефонна връзка на базата на цифрови комутатори с компютърно управление. Разработена е с общите усилия на шведския телеком (“Televerket”, а сега компания “Telia”), “Ериксон” и съвместно притежаваната развойна компания “Ellemtel”. Производството се извършва в “Ериксон”. Бенгт Гунар Магнусон (1925-1995) е ръководител на проекта и “генератор” на идеи за създаване на системата. Първият комутатор “АХЕ” е въведен в действие през 1976 г. Системата “АХЕ” дава на абоната достъп до множество услуги, като събуждане по телефона, автоматично прехвърляне на разговори на друг телефон и програмиране на често набирани телефонни номера. Системата е продадена на повече от 130 държави. През последните години концернът “Ериксон” завладява също така и 40 % от световния пазар на мобилни (клетъчни) телефонни системи. Екипът на “Ериксон Радио Системз”, който първоначално разработва тази технология, се ръководи от Оке Лунквист (род. 1932).
През 1979 г. Свен Турбьорн Лагервал (род.1934) открива заедно с Ноел Кларк фероелектричните течни кристали. Тази технология прави възможно производството на тънки и плоски видеодисплеи. През 1985 г. компанията “Canon” купува лиценз за плоски екрани за видеодисплеи, чието серийно производство започва през 1994 г. Тези екрани имат изключително висока разделителна способност, широка повърхност на изображение и високо бързодействие.
Хокан Ланс (род. 1947) е считан за един от най-видните изобретатели на Швеция. Сред изобретенията му са цифровият преобразувател (дигитайзер) - предшественик на компютърната мишка - и разработката на фундаменталните принципи на компютърната цветна графика. Той има заслуги и за по-нататъшното усъвършенстване на спътниковата навигационна система “Global Positioning System” (GPS), така че тя да може да се използва в самолети, кораби и други транспортни средства. Има предложение системата на Ланс да се приеме като международен стандарт в гражданската авиация и корабоплаването.
Сред другите изобретения в техническата област са предпазен колан с триточково закрепване, конструиран от Нилс Булин (род. 1920) и въведен като стандартно оборудване в автомобилите “Волво” още през 1959 г., саморазтоварващият се железопътен вагон (1978) - изобретен от Хилдинг Манстрьом (род.1932); двигателят с турбокомпресор за всекидневна употреба (1976) - инсталиран например в леките коли “Сааб” - серийно производство, дело на Бенгт Гадефелт (род. 1924).
|
