 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.16, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
|
Съвременният гръцки език в България |
|
|
| Стойна Пороманска |
|
Интересът към изучаването на гръцкия език на Балканите има своите вековни корени, особено през последните векове от историческото развитие на района.
От първите гръцки колонии до наши дни, когато гръцките, кипърските, както и смесените фирми са се пръснали по всички балкански страни, гръцкият език присъства непрекъснато в различни точки на региона. Днес нуждата от познавачи на съвременната форма на най-стария език на Балканите предизвика въвеждането на новогръцкия за изучаване в най-големите университети на Балканския полуостров. Трябва да отбележим, че новогръцките специалности се появиха едновременно с големите обществено-икономически промени, настъпили в периода 1988-1990 г., в отговор основно на търсенето на пазара на работна ръка.
Що се отнася до България, гръцкият навлезе и в средното образование, както и в множество школи за изучаване на чужди езици. Преподаването на новогръцки език на Балканите е широко разпространено. Доказателство за това са 13-те университета на полуострова с преподаване на гръцки. Първенството се държи от България с пет висши учебни заведения със специалности с новогръцки език, следва Турция с три и Румъния и Албания с по две във всяка. В България повече от 4000 студенти избират гръцкия език като специалност, сред които над 250 са с първи избор. Завършилите новогръцките специалности в България са сред най-търсените кадри на пазара на труда.
По инициатива на специалност новогръцка филология на Софийския университет и на бакалавърска програма неоелинистика на Нов български университет в България бяха проведени два конгреса на неоелинистите от университетите на балканските страни през 2001 г. и през 2007 г. с участници от Гърция, Германия, Кипър, Румъния, Турция, Албания, Словения, Хърватска и България и с участието на председателя на Европейската асоциация на неоелинистите проф. Димадис, чиято оценка за нивото на подготовка и научна изграденост на младите неоелинисти от България беше много висока.
Като естествена последица от промените през 1989-1990 г. и отпадането на ограниченията при общуването между хората беше бумът при изучаването на чужд език. Знанието на други езици, повече от два съгласно европейските изисквания, нуждата от широки познания за историята и културата на носителите на чуджия език - всичко това става необходим елемент от биографията на съвременния човек в ХХІ в. В една анкета за интереса на българите по отношение на връзките на страната с външния свят, публикувана в българския печат, на въпроса "С кои страни България трябва да развива интензивно контактите си?" 33% от запитаните подкрепят активните контакти с балканските страни, 43% - със Западна Европа, 10% с Русия, 7% със САЩ, 2,4% - с Източна Европа, 3% - с други страни. Тези данни красноречиво говорят за цялостната нагласа на българите към околния свят.
Известно е, че повече от 4000 гръцки и кипърски фирми развиват дейност на Балканите със значителен капитал и разкрити хиляди работни места. В тях работят местни специалисти, което предполага поне елементарни познания на гръцки език.
В България новогръцкият език се преподава в 5 университета в рамките на редовните филологически специалности. Великотърновският университет пръв въведе преподаването и изучаването му през 1991-1992 г. Студентите завършват с диплома на филолог с право да упражняват учителска професия или да работят като преводачи. Към университета е създаден Център по гръцки език и култура с библиотека.
В СУ "Св. Кл. Охридски" новогръцкият език бе въведен в учебните програми най-напред като лекторат още по време на моето студентство, след това от 1975 г. - като втора специалност, а през 1992 г. по идея на проф. Б. Богданов бе открита и специалност новогръцка филология с петгодишна продължителност на обучението и призната магистърска степен за дипломираните.
След като България се присъедини към Болонския договор, специалността се раздели на две степени - бакалавърска и магистърска (Езикознание и превод), които функционират без прекъсване от 2002 г. Интересът от страна на кандидат-студентите е много висок - над 2000 кандидати. В специалността работят отлично подготвени филолози, оборудвана е прекрасна библиотека с необходимите помагала и технически средства - предпоставка за ефективен учебен процес.
През 1994 г. бе създадено Дружество на неоелинистите от България "К. Паламас". Целта му е да работи за активизиране на духовния обмен между Гърция и Кипър, от една страна, и България, от друга, и особено между младите хора на тези страни.
В Нов български университет обучението по новогръцки бе включено през 1994 г. в програмата Съвременни балкански езици, която през годините е видоизменена и съществува днес под името Неоелинистика - бакалавърска програма в рамките на Департамент "Средиземноморски изследвания". Студентите имат достъп до богатата библиотека, до електронното обслужване, а всяка учебна зала разполага с мултимедийно устройство.
В Югозападния университет в Благоевград новогръцкият бе въведен като предмет в учебната програма през 1994 г. в рамките на специалност балканистика. По-късно специалността се видоизмени в приложна лингвистика с английски език.
Последен въведе новогръцки език в учебните си програми ПУ "Паисий Хилендарски" през 2002-2003 с две специалности - български и новогръцки език (бакалавърска програма) и балканистика (магистърска програма с акцент новогръцки език). Само за една година след откриването им бе създадена библиотека за гръцки език и култура с най-необходимите помагала и литература. Интересът към специалностите с изучаване на новогръцки е изключително висок.
За развитието на университетските специалности с гръцки език особен принос имат културните институции на Гърция и Кипър. С тяхна помощ се обогатява книжният фонд на библиотеките и се модернизират техническите средства.
Според видния гръцки филолог изследовател Андриотис, гръцкият език е бил познат и употребяван сред народите на Балканския полуостров много преди установяването на славяните в региона. В новоучредената българска държава като официален език се възприема гръцкият, на който са и първите надписи от VIII и IХ в. През целия период на Средновековието според академик В. Гюзелев образованият аристократичен елит е знаел добре писмено и говоримо гръцки език. Свободното му ползване е било необходимо в общуването между търговските партньори.
В Народна библиотека "Кирил и Методий" в София се пазят помагала за изучаване на гръцки език (граматики, самоучители, разговорници, речници), съставени от българи и показващи постоянния интерес към гръцки език в България, особено през периода на Възраждането.
Гръцките училища, в които са се разпространявали новите идеи на епохата и новото виждане за света, са привличали със своите модерни програми не само деца от гръцки семейства, а и немалко българчета. Известният български историк В. Тонев подчертава завидното равнище на гръцките училища по българското Черноморие и особено на училището в Анхиало, днес Поморие.
Заслужава си да отбележим и становището на Димитър Веселинов: "В края на ХVІІІ век в балканските страни се засилва разпространението на европейските образователни идеи, които проникват в българската езикова територия чрез новосъздадените модерни гръцки училища. Това е времето на балканското просвещение…".
Съвсем естествено е след десетилетия на изолация на България при активните контакти в световен мащаб и в частност между балканските страни да назреят условията и за въвеждането на обучението по новогръцки език във висшите учебни заведения.
Бих искала да завърша с мисълта на първия ми учител по новогръцки език проф. П. Кондос от Атинския университет, според когото Балканите трябва да запазят своята многокултурност и взаимното зачитане: "Това сме ние, живеем с всички останали и трябва да съжителстваме, зачитайки ги, но трябва да не се отказваме от това, което представлява нашата същност".
Каква е същността на носителя на гръцкия език - това е чувството на свободен, не роб (значението на старогръцката дума "ελεύθερος"). Това е чувството на принадлежност към една нация с вековна история, неизчерпаемата жизненост. Става дума за изучаване на език с вековна култура и огромно въздействие върху духовното развитие на европейските народи и за общуването на културите, което академик Гюзелев съвсем точно определя като диалог. Затова нека нашите студенти, изучаващи новогръцки език - мислещи граждани на България и Европа, да запомнят израза на Д. Соломос, автор на гръцкия химн "Μήγαρις έχω άλλο στο νου μου πάρεξ ελευθερία και γλώσσα" - "Нима имам нещо друго в главата си, освен мисълта за свободата и език". За да живеят със самочувствието на свободни хора.
БИБЛИОГРАФИЯ
Ανδρειώτης, Ν. Τα ελληνικά στοιχεία της βουλγαρικής γλώσσας, Αρχείο του Θρακικού θησαυρού, εν Αθήναις, 1952, σελ. 3.
Гюзелев, В. Византийско-български диалог в областта на културата. В: Списание на БАН, СХІХ, 5 (2006).
Веселинов, Д. История на обучението по френски език в България през Възраждането. Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", София, 2003.
Тонев, В. 1996: Българското Черноморие през Възраждането.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
