 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.12, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
|
Дълголетната история на Кипър |
|
|
| Венета Генчева |
|
Историята на Кипър е една от най-древните в света. В същото време Република Кипър е млада държава, получила своята независимост през 1960 г. Островът има изгодно географско положение в Източното Средиземноморие и се намира на кръстопът на три континента, свързващ Африка, Западна Европа и Азия.
Според гръцката митология на острова е родена богинята на любовта и красотата Афродита. Първите признаци на цивилизация са се появили преди 11 000 години. Намерени са находки от ранен неолит (ок. 8200 - 3900 г. пр.н.е.) в близост до северното и южното крайбрежие на острова. Около 5000 г. пр.н.е. се е появило грънчарството. От времето на медно-каменната (3900 - 2500 г. пр.н.е.) епоха са открити поселения в западната част на Кипър. През бронзовата епоха (2500 - 1050 г. пр.н.е.) започва по-интензивно използване на медта. Установяват се търговски връзки с Близкия изток, Египет и района на Егейско море. Находките дават представа за различните културни периоди и за важната роля на Кипър като мост, който свързва Запада с Ориента.
Много цивилизации са оставили своите следи на острова. Това до голяма степен определя историята му и го превръща в музей на открито. Винаги е привличал вниманието на съседните държави, които са го завладявали. В резултат на заселването на микенските гърци през XIII век пр.н.е., а по-късно и на ахейците през XI век пр. н.е. Кипър се превръща в значим политически и културен център на гръцката цивилизация. Ахейците не само елинизират Кипър. Те основават градове-царства с внушителни паметници в Пафос, Саламин, Китион и Курион.
Островът е известен със своите природни богатства, гори и медни руди, които привличат нови завоеватели. Финикийци, асирийци, египтяни и перси идват тук едни след други. През 333 г. пр. н. е. Александър Македонски побеждава персите и включва Кипър в границите на своята империя. След неговата смърт островът става провинция на Египет под властта на елинистичната династия на Птоломеите (325-58 г. пр.н.е.). Това е период на богатство и разцвет. Столица става Пафос. От 58 г. пр.н.е. е включен в границите на Римската империя. Управлява се от римски проконсул с резиденция в Пафос. Християнството се разпространява от 45 г. сл.н.е. от апостолите Павел и Варнава. Римският наместник Сергиус Павлос приема новата религия и става християнин, а Кипър е първата провинция в империята, в която християнството е прието като официална религия. През 325 г. кипърски епископи участват в Първия Вселенски събор в Никея.
След разделянето на Римската империя на Източна и Западна през 330 г. Кипър става част от Източната римска държава, известна в историята като Византия или Византийска империя и част от гръцката православна църква. Земетресения през IV век унищожават напълно главните градове. Появяват се нови и столица става Констанция, близо до Саламин. През 647 г. арабите, предвождани от Моабия, завземат Кипър, но през 965 г. император Никифор Фока го връща отново в пределите на Византия. През 1191 г. по време на третия кръстоносен поход кралят на Англия Ричард Лъвското сърце завладява острова и го продава на Ордена на тамплиерите, а орденът го препродава на династията Лузинян от Франция (1192 г.). Ги дьо Лузинян установява феодална система на острова. Местните жители се превръщат в крепостни селяни. За официална църква е призната католическата. Въпреки натиска народът остава верен на православието. Фамагуста (Амохостос) се превръща в известен и богат град. Никозия (Левкосия) става столица на острова и седалище на латинските крале. През 1489 г. Кипър е преотстъпен на Венецианската Република от последната латинска кралица Екатерина Корнаро. Населението успява да съхрани своя език и културно наследство непокътнати през годините на владението на острова от кръстоносците, тамплиерите, господството на династията Лузинян и венецианците. Кипърците съумяват в своя полза да усвоят това, което е привнесено отвън, и да го пренесат в архитектурата, бита и изкуството, без да губят индивидуалността си. Венецианското владичество е период, в който се укрепва островът, строят се фортификационни съоръжения и внушителни крепостни стени срещу османското нашествие, което е реална заплаха.
През 1571 г. османците превзамат острова и до 1878 г. Кипър е под османско владичество. Руско-турската война 1877-1878 г. принуждава Османската империя да се обърне за помощ към Англия, като в замяна й предлага острова, който остава формално част от нея до 1914 г. След подписване на Лозанския договор Турция окончателно загубва правата си и през 1925 г. Кипър е обявен за британска колония. През Втората световна война хиляди кипърци се сражават като доброволци на страната на Великобритания.
След войната на Кипър е отказано правото на самоопределение. След изчерпване на всички дипломатически усилия за мирното решаване на въпроса през периода 1955 - 1959 г. кипърските гърци въстават с оръжие в ръка срещу колониалната сила. Едва на 16.08.1960 г. след 4-годишна освободителна борба, по силата на Цюрихско-лондонските споразумения, подписани от Гърция, Турция и Великобритания, Кипър е обявен за независима република. Слага се край на 82-годишното британско управление. Великобритания запазва две суверенни военни бази на острова с площ от 158.4 кв. км (2,7% от територията на страната). Първи президент е архиепископ Макариос III, който е преизбран през 1968 г. Той управлява държавата и църквата едновременно. Съгласно Конституцията от 1960 г. политическата власт е разделена между кипърски гърци и кипърски турци в съотношение 7:3. Това дава на кипърските турци (числено малцинство, представляващо 18% от населението) 30% от представителството в правителствените органи и държавните институции. Освен това кипърската турска общност получава правото на вето по редица съществени въпроси.
Векове наред кипърците, гърци и турци, живеят съвместно в мир, в условия на религиозна и културна търпимост, но слабостите на наложената на кипърския народ Конституция стават предпоставка за възникналите вътрешни конфликти и чужда намеса. Вместо интегриране в страната се засилват тенденциите на разделяне. През 1963 - 1967 г. се стига до междуобщностни стълкновения, въздушни нападения и заплахи от нашествие от страна на Турция. Размириците помрачават мирния подем на развитие на младата република.
През 1964 г. кипърските турци, под силното влияние на Турция, се оттеглят от правителството, законодателната власт и държавната администрация, а в Кипър са разположени умиротворителните войски на ООН, чиято мисия продължава и до днес. Правят се опити за провеждане на преговори под егидата на ООН за постигане на решение на конфликта. На 15 юли 1974 г. военната хунта в Атина организира преврат срещу законното кипърско правителство на президента Макариос. Турция се възползва от този дългоочакван повод и на 20 юли 1974 г. в нарушение на всички принципи на международните отношения и Устава на ООН нахлува в Кипър. Турските войски завземат с десант северната част на острова. Трагичните последици от военната инвазия и последвалата окупация на 36.2% от територията са: насилствено разделяне на острова, изселване на населението, етническа омраза, нарушаване на човешките права, унищожаване на културно наследство, узурпиране на собственост. На острова и до днес е разположена 43-хилядна турска армия с най-модерно въоръжение.
През 1983 г. в окупираната зона се самопровъзгласява Севернокипърска турска република, призната само от Анкара. Съветът за сигурност на ООН и международната общност осъждат този нелегитимен акт и призовават към изтегляне на турските войски и възстановяване на териториалната цялост на Република Кипър. Въпреки това от 1974 г. преговорите под егидата на ООH между двете кипърски общности, целящи разрешаване на кипърския проблем и обединяване на Кипър, се провалят от страна на Турция, чиято цел е да се запази разделението на острова.
На 1 май 2004 г. Република Кипър се присъединява към Европейския съюз, което е естествен избор за страната, като се имат предвид културата, историята, традициите, както и придържането към идеалите на демокрацията, свободата и справедливостта. През септември 2008 г. започват нови преки преговори между двете общности, целящи намирането на трайно и функционално решение на кипърския проблем в рамките на двузонна, двуобщностна федерация. Кипър се стреми към укрепване на доверието и помирението между двете общности с цел обединение на своята родина и благополучието на целия кипърски народ.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
