архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.3, година XIX, 2012г. Известни личности от Кипър    АРХИЕПИСКОП МАКАРИОС III (1913 - 1977) ПЪРВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА КИПЪР    Лидерът на националноосвободителната борба на кипърския народ архиепископ Макариос III влиза в историята като първия президент на независимата кипърска държава. Той не само обединява духовната и светската власт, но и става истински народен вожд. Макариос е архиепископ на автокефалната Кипърска православна църква от 1950 г. до смъртта си и президент в периода 1960 - 1977 г. Изцяло се посвещава на народното дело, което счита за най-важно в своя живот. Роден е със светското име Михаил Христодулу Мускос на 13.08.1913 г. в с. Панагия, близо до Пафос, в обикновено селско семейство. Магнетизмът му личи още в ранните му години. Вродената му харизма и талант на оратор, бистър ум и гъвкава мисъл са залог за успеха му. Към това се прибавя и истинският му патриотизъм и непоклатима вяра в своя народ и неговата справедлива борба.    През 1926 г. постъпва в манастира Кикос като послушник. Тук получава ранното си образование. През 1933 г. печели специална стипендия за обучение в столичната Всекипърска гимназия. След завършване на учебното заведение с отличие се връща в Кикос, за да преподава в манастирското училище. По-късно продължава образованието си в Богословския факултет на Атинския университет, където изучава социология на религията и през 1938 г. получава първия си свещенически сан дякон и духовното име Макариос Кикотис. Същата година със стипендия на Световния съвет на църквата заминава на специализация в Бостънския университет в САЩ. През 1942 г. Макариос защитава диплома за магистър по теология. През 1946 г. е ръкоположен в сан архимандрит. Точно по това време Кипърската църква си връща правото самостоятелно да избира своето висше духовенство и много скоро Макариос е избран за епископ на Китион. Докато служи като епископ, той съдейства за учредяване на благотворителни фондове и организации, за издаване на списание "Елинистичен Кипър", пропагандира за образование. Постепенно Макариос става политик, който има за цел защитата на националните интереси. Превръща се в авторитетен и харизматичен лидер на острова и активно се бори за предоставяне на национална независимост и обединение с Гърция.    През есента на 1950 г. епископ Китийски единодушно е избран за архиепископ на Кипър. Той е най-младият архиепископ в историята на Кипърската църква. Освен религиозна власт, получава огромно влияние и светска власт. Едновременно с почетното място на архиепископ той получава и званието етнарх, т.е. национален вожд.    Основна цел на Макариос е избавление на страната от британско иго. Веднага след избирането му на архиепископския трон той основава бойни младежки организации. Учредена е Национална асамблея и е разработена програма за определяне хода на освободителната борба. Естественно, това предизвиква недоволството на британските власти, които обявяват Макариос за "кръвожаден свещеник-терорист". Подобно на други кипърски фигури от 40-те и 50-те години Макариос е горещ поддръжник на "еносис" (обединение) с Гърция. При посещението си в Атина успява да убеди гръцкото правителство да постави кипърския въпрос пред ООН.    ООН разглежда кипърския въпрос през 1954 г. За съжаление обсъждането не дава положителни резултати и Макариос призовава към въоръжена борба. Тези събития принуждават британските власти да признаят съществуването на кипърския проблем. През март 1956 г. колониалните власти арестуват Макариос и го заточават на Сейшелските острови. Това предизвиква масови недоволства в Гърция и Кипър. След една година заточение Макариос е освободен, но му е забранено да се върне в Кипър.    Едва след подписването на Лондонско-цюрихското споразумение през 1959 г., съгласно което на Кипър се гарантира статус на независима държава, той се връща в родината си и след проведените избори на 13.12. 1959 г. архиепископ Макариос III е провъзгласен за президент на Република Кипър.    Официално Макариос поема президентския пост на 15.08.1960 г., когато е провъзгласена Република Кипър. Приемането на новата конституция на страната става причина за междуетнически разногласия и конфликти.    През 1968 г. Макариос е преизбран на президентския пост. В Гърция на власт идват "черните полковници", които искат да неутрализират Макариос и да осъществят идеята за "Еносис". Макариос вече не споделя присъединяването към Гърция и не желае вмешателство във вътрешната политика на страната си.    През март 1970 г. е извършено покушение над Макариос. През 1973 г. той печели трети президентски мандат. Гърция извършва военен преврат и го принуждава да напусне страната. Турция нахлува и окупира 36,2 % от територията на Кипър и разделя острова. Макариос умира на 3.08.1977 г. Народът на Кипър изпраща своя първи президент в последния му път в плътна редица по цялото разстояние от Никозия до манастира Кикос.    Материалът подготви: Венета Генчева    ВАСИЛИС МИХАЙЛИДИС (1849-1917)    Считаният за национален поет на Кипър Василис Михайлидис е роден в село Лефконико, област Фамагуста, през 1849 г. Четмо и писмо научава в семейната си среда. Баща му, известен с хубавия си глас, и народният бард (пиитарис) Папаконому оказват влияние върху малкия Василис с поетичните си импровизации, изпълнявани на празници и панаири в селото.    През 1868 г. В. Михайлидис се озовава в космополитна Ларнака, следвайки чичо си Киприанос Икономидис, който е избран за митрополит на Китион (1868-1886). Живее като пансионер в митрополията под неговия непрестанен надзор. Европейската атмосфера в Ларнака - седалище на чужди консулства с висок културен градус, стимулира Михайлидис да разгърне скрития си дотогава поетичен талант. Тук той за прав път ще чуе за турските изстъпления на девети юли 1821 г. и за мъченическата смърт на aрхиепископ Киприанос. С това семето на едноименната монументална поема "Девети юли" вече е посято в душата му.    Изучава иконопис в Никозия, където живее в Архиепископията, а по-късно се занимава системно с живопис към Митрополията на Китион. През 1875 г. заминава за Неапол, за да продължи образованието си във висше рисувателно училище. Две години по-късно се озовава в Гърция и участва в освобождаването на Тесалия от турците. Завръща се на острова през 1878 г., когато Османската империя предоставя управлението на Кипър на Великобритания в замяна на подкрепата по време на Руско-турската война от 1877-1878 г.    През 1882 г. издава първата си стихосбирка "Немощна лира". Две години по-късно е назначен като домакин в болницата в Лимасол и сътрудничи на вестник "Салпинга". През 1888 г. започва да издава сатиричния вестник "Диаволос", а през 1889 г. заминава за Атина по здравословни причини. През 1910 г. изгубва работата си в болницата заради проблеми с алкохола. Последната година от живота си прекарва в приют за бедни в Лимасол, където през 1917 г. умира в пълна нищета и алкохолизъм.    Оставя значимо творчество, написано на кипърски диалект. Най-известните му произведения са "Девети юли 1821 г. в Никозия, Кипър", "Жената от Хиос" и "Самодива". Михайлидис е национален поет не само на Кипър, но и на гърцизма през XIX в. въобще. По този повод поетът и литературен изследовател М. Пиерис отбелязва, че "върховите моменти в неговата поезия предполагат творчески диалог с древните трагици, византийската химнография, средновековния народен епос на акритите - особено цикъла за "Ародафнуса", ренесансовата поезия на Кипър, разцвета на критската мерена реч, Ригас Велестинлис, Дионисиос Соломос и Аристотелис Валаоритис".    Материалът подготви: Здравка Михайлова    ДИМИТРИС ЛИПЕРТИС (1866-1937)    Димитрис Липертис (литературен псевдоним на Димитрис Михайлидис) е роден в Ларнака, където получава и първоначалното си образование. Той завършва училище по взаимоучителната метода при чичо си Харитон, който е свещеник. Изучава английски и френски език, а от 1880 до 1884 г. живее в Бейрут, където учи в Университета на Йезуитското братство и в Американския колеж. След завръщането си в Кипър работи като секретар в съда на Ларнака и на други държавни служби в същия град и в провинцията (1885-1899). През 1899 г. заминава за Египет, след това за Неапол, където шест месеца слуша лекции по философия и литература, а по-късно и за Гърция, където учи богословие в Атинския университет. Пътува и в Египет, търсейки работа.    През 1901 г. се завръща в Кипър и следва професионален път в сферата на образованието: преподава английски език в школата Newham в Никозия (1904-1936), в Общокипърската гимназия и в Девическата гимназия "Фанеромени" (1910-1912). Младият Липертис е повлиян и от "фанариотската" поетеса Виргиния Евангелиду. Удостоен е с френското звание Officier d’ Academie. Поезията му е пропита с романтичния дух на деветнайсети век.    През 1891 г. дебютира със стихосбирката "Разстроена лира", написана на катаревуса (Бел. ред. - архаизирана форма на новогръцкия език), но известност добива с поетичната си книга на кипърски диалект "Кипърски песни" (1923), която се приема особено радушно от читателската публика. Както отбелязва съвременният кипърски поет и професор по новогръцка литература М. Пиерис, Липертис е силно повлиян от Василис Михайлидис, който отначало също се опитва да пише на катаревуса, но после превъзмогва колебанията си относно поетичността на кипърския диалект и създава най-добрите си стихове именно на него. Със заглавието на дебютната си поетична книга Липертис влиза в задочен диалог с Михайлидис, чиято първа стихосбирка се нарича "Немощна лира" и в голямата си част е написана на катаревуса.    Материалът подготви: Здравка Михайлова    КИКА ПУЛХЕРИУ (р. 1934)    Детската писателка Кика Пулхериу е родена през 1934 г. в Лакатамия, предградие на Никозия. По професия е преподавател и дълго време работи в системата на средното образование. Опитът й помага да създаде интересни книги за малките читатели. Познава добре света на детето и книгите за деца, които е написала, се отличават с проникновено разбиране на детската душа във всекидневието на съвременния свят. Образите на децата и на възрастните са живи и разнолики. Писателката ги изгражда постепенно, пласт след пласт, с много търпение, внимание и майсторство.    През 1982 г. по повод Международния ден на детската книга посланието й "Слънце на мира" е разпространено в превод до всички страни, членки на Международната организация за детско-юношеска литература. Името на Кика Пулхериу е вписано в почетния регистър "Ханс Кристиян Андерсен".    Писателката е отличавана с множество награди в Кипър и в чужбина. От 1993 г. е председател на Кипърското дружество за детско-юношеска книга, което е национален филиал на Международната организация за детско-юношеска книга.    Материалът подготви: Венета Генчева    ПАВЛОС ЛИАСИДИС (1901-1985)    Павлос Лиасидис е кипърски народен поет, роден в село Лиси през 1901 г. Завършва началното си образование, култивира у себе си поетично възприемане на земята и природата. Упражнява различни професии - овчар, сезонен работник, полски пазач.    Поетите, пишещи на кипърски диалект, известни като "пиитаридес", представляват поетична школа сами по себе си. Анонимната им поезия е основата, върху която се разгръща музата на именити творци, писали на кипърския диалект. Василис Михайлидис, Димитрис Липертис и Павлос Лиасидис са смятани за трите върха на този поетичен изказ. Изследването на социално-политическия контекст в Кипър от последните двайсет години показва, че този поетичен жанр завършва историческия си цикъл.    В поезията Лиасидис дебютира като народен бард - "пиитарис" в периода 1921-1922 г. При първите си стъпки се сблъсква със суровия английски колониален манталитет, а недоимъкът е неизменен негов спътник доживот. По-късно се разграничава от колективния маниер на творчество на "пиитаридес", като развива свой собствен стил и се превръща в своеобразен стихотворец и значим представител на кипърската народна поезия, писана на диалект.    През 1975 г. е удостоен с наградата на Кипърското министерство на просветата и културата за общия му принос към гръцко-кипърската литература. Някои от стихосбирките му са: "Песни от моя остров" (1928), "Цветята на сърцето" (1933), "Менят се времената" (1937), "Изгрев" (1944), "Раждането на слънцето" (1946), "Утрин" (1947), "Единайсет часа" (1950), "Дванайсет без десет" (1960), "Да пукне смъртта дано" (1966), сатиричната "Кипър без пудра" (1972), "Нашият Кипър разпнат" (1976) и др.    Творбите му са събрани в двутомното издание на Центъра за научни изследвания със заглавие "Събрани стихове на Павлос Лиасидис" (2003). Автор е и на театрални пиеси, сред които "Чудото" е отличена с втора награда на Кипърското национално радио РИК (1968). Умира през 1985 г. в Ларнака.    Материалът подготви: Здравка Михайлова    АХИЛЕАС ЛИМБУРИДИС (1917-2008)    Ахилеас Лимбуридис е роден в Никозия през 1917 г. Завършил е Общокипърската гимназия, а след това изучава музика и цигулка в Гръцката консерватория в Кипър. Като композитор се занимава предимно с аранжиране на кипърска фолклорна музика и изиграва решаваща роля за формирането на съвременното кипърско музикално битие. Характерен за стила на Лимбуридис е непреходният колорит на композициите му. Композирал е песни като известната "Черни очи" и др. по стихове на Димитрис Липертис, "Свежест", както и по творби на поетите Костас Монтис и Василис Михайлидис. Служи достойно на местния кипърски диалект, съчетавайки стихове, писани на него, с подходящи музикални композиции.    Преломна в неговите търсения е 1964 г., когато започва сътрудничеството му с Атинската оперна сцена и Атинския симфоничен оркестър. Тогава той изнася концерти в Атина и Пирея. През 1969 г. по време на втората Международна песенна олимпиада са изпълнени негови песни за Кипър. Там за пръв път прозвучава песента му "Черни очи", спечелила общогръцки овации.    Лимбуридис има немалък принос и в областта на театъра и журналистиката. През 1942 г. основава заедно с Фивос Мусулидис "Лирическия театър" - първата професионална сцена от този род в Кипър. Успоредно с това Лимбуридис пише драматургични произведения, нравоучителни комедии, превежда нашумели в чужбина театрални творби. През 1952 г. основава месечното списание за изкуство "Факос". Издал е "История на кипърската журналистика (1878-1960)", "Кипърски театрални страници" (1971), "Темида по време на английското колониално владичество в Кипър" (1980), двутомното изследване "Британското господство в Кипър" (1985 и 1987), "Технологичната култура в живота на кипърците" (1988) и "Видни личности в кипърската история" (1989).    Отличаван е с различни награди в Кипър, сред които тези на Общината на Никозия и на Кипърския университет, признаващи съзидателната му енергия, оставила своя отпечатък върху духовния и артистичен живот на кипърското общество. Умира през 2008 г.    Материалът подготви: Здравка Михайлова горе