 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
|
Михалис Пиерис - Бродник на сетивни сетивните метаморфози |
|
|
| |
|
Роден е в Кипър през 1952 г. Следвал е литература и театрално изкуство в Солун и Сидни и има издадени студии, книги и есета, отнасящи се до средновековната кипърска литература и съвременната гръцка поезия. Познавач е на творчеството на К. Кавафис. Автор е на стихосбирки, сборник с разкази и театрални пиеси. Превежда древногръцка драма, европейска и англоезична поезия. Негови стихове са публикувани на основните европейски езици. Стихосбирката му "Метаморфози на градове" е издадена в Гърция, Русия, Италия и Румъния. Живее в Никозия и преподава в Кипърския университет Лауреат е на Международната награда за поезия "Il Lazio tra Europa e Mediterraneo" (2009) и на Високото отличие на Република Кипър за литература (2010). Носител е на Ордена на звездата на Италия (2011) за приноса му за популяризиране на италианската култура в Кипър.
Тази година навършвате шейсет. Каква равносметка бихте направили на изминатия житейски път? Кои са най-важните негови попътни спирки?
- Роден съм през 1952 г. в Ефтагония (бел.авт. - букв. Седмокраище) - селце в подножието на планината Троодос в Кипър, преди още електричеството да достигне до този край. Прекарах детството си в земен рай, в обкръжението на хора, които ме научиха да ценя по един различен начин природата. Те я възприемаха чрез телесната си връзка с метеорологичното и хронологичното време. Онези години са се съхранили в паметта ми като буйна река, преливаща от един магически свят, за който понякога не съм сигурен съществувал ли е, или съм го познал само като разказ от приказка.
Впоследствие животът ми се превърна в пътешествие. От времето, когато бях на двайсет години и за пръв път излязох от Кипър, та до днес - пътувам непрестанно. Може би за това допринесе и фактът, че семейството ми се оказа пръснато по четирите краища на света: Англия, Америка, Южна Африка, Австралия.
Наред с това имах и своите професионални задължения - академични и творчески. Така че винаги съм бил на път. Някои места имах възможността да опозная по-добре - Мелбърн, Барселона, Гранада, Рим, Венеция, Москва, Санкт Петербург, Париж. Някои от тези градове преживях почти като насън - за няколко дни, други само за няколко часа: Витория, Александрия, Лунд, Стокхолм, Триест.
- Тези градове са и действащи лица във вашата поезия. Какво е онова, което ви вдъхновява всеки път? Гръцкият поет и литературен критик Янис Варверис (1955-2011) нарече поетичния корпус с вашите събрани стихотворения "Метаморфози на градове" (1978-2009) истинска трийсетгодишна война на проникнатия от еротика пътешественик и човек Пиерис в различни градове на Гърция, Кипър и цяла Европа. Тези градове - на гръцки език думата е в женски род - претърпяват магическа метаморфоза и се превръщат в жени - понякога чрез монолози, друг път в диалогична форма.
- Мисля, че съм много сетивен поет, черпя не само от духовния, но и от телесния свят. Имам нужда от сетивни възприятия. Ако не почувствам градуса на много силно вълнение в настоящето, каквото и да е то, не мога да пиша. Влизам в един непознат град, както човек се спуска в кладенец и усеща миризми, които се надигат от земните недра. Всеки град има собствена специфична миризма, която се излъчва от неговите паметници, от магазините му, от хората в него и особено от жените. Скитам по улиците подобно на човек, който се е изгубил и търси ориентири, наблюдавам хора и предмети, сякаш виждам за пръв път вида и формата им, виждам мирисите, докато се движат около мен, и търся да открия онзи образ, който неизменно остава един и същ. Някое женско божество, някоя самодива, която се приплъзва в обиталището на града и изчезва като диво животно в планината със самоувереността на красивата си снага.
- А Кипър? Какво е мястото в поезията ви на острова, наречен от първия гръцки Нобелов лауреат, поета Йоргос Сеферис, "златисто зелено листо, захвърлено сред морската шир"?
- Макар количествено мястото, което Кипър заема в поезията ми, да е по-малко, отколкото онова, което обемат градовете от "чуждия" свят, тази връзка е много силна. Това е така, защото Кипър се отнася до онова непокварено за всички ни пространство, каквото е изгубеният рай на нашето детство. Наред с това налице е и темата за завръщането, за разпознаването на родината, което невинаги е безболезнено преживяване. Това малко кътче, непрестанно белязано от войни, разруха и прокуждане, не е кой знае какво - "камък, запокитен насред морето"1, но същевременно то е и всичко. То е цяла една вселена, континент с размерите на детска играчка, който обаче съдържа в себе си всичко: планини и равнини, слънце и море, история и ветрове, пари и нещастие, богатство и бедност, врагове и приятели. И седемте краища на родната земя.
- Освен поет вие сте и университетски преподавател по литература. Непрекъснато се срещате и общувате с млади хора. Смятате ли, че те носят в себе си поезията?
- Те носят поезията, която се полага на всяко поколение. А в по-широкия смисъл на импулсивност и търсачество те носят силен поетичен заряд. С тях се чувствам като сюнгер. Възприемам от младите много неща. Не съм само учител, а непрестанно се и уча. И в спектаклите, които подготвям с театралната работилница на Кипърския университет, "открадвам" креативно доста идеи от младите хора, които ме вълнуват или пък са много находчиви, и споделям с тях този факт. Убеден съм, че загиваш като преподавател, ако престанеш да се учиш и ти. Превръщаш се в машина и загубваш общуването с учениците си. Навремето, когато моят учител и приятел Йоргос П. Савидис напусна преждевременно университетския си пост, го попитах защо се оттегля. А той ми отвърна: "В даден момент установих, че вече не съм в състояние да се сприятелявам със студентите и си зададох въпроса дали проблемът е в тях, или в мен. Това бе най-сериозната причина". Савидис неизменно търсеше компанията на студентите и извън университета. Така го опознах и аз, когато веднъж ни попита дали знаем някое хубаво заведение, където свирят ребетика2. Той знаеше достатъчно такива заведения, но искаше да попадне в компанията ни, за да разбере колко чини всеки един от нас. Впрочем той вярваше, че добрият филолог трябва най-напред да познава собствения си град. Неговата музика, вкусовете му, заведенията, хората и местата, където те се събират... Това убеждение споделям и аз.
- Младите обаче са завладени от продуктите на една субкултура, която залива всички ни. Смятате ли, че има основателна причина поезията да съществува в подобно анти-поетично време?
- Проблемът, с който се сблъсква истинската поезия в наше време, не е свързан със субкултурата. Тя е съществувала винаги - всяка една епоха произвежда всичко - разнородно качество и отпадъчни продукти. Нито пък смятам, че живеем в антипоетично време. Защото то е време, изпълнено с толкова магически неща (помислете само за подмяната на пишещата машина от компютъра или за необятния свят на интернет), с безкрайните възможности да опознаеш "на много люде градовете", както казва Омир. Проблемът е другаде - нароили са се толкова псевдопоети, които така умело тласкат напред писанията си сред издателите и в обществото, че често пъти успяват да объркат читателската публика, която се затруднява да различи коприната от конопа. Но съм убеден, че истинската поезия не загива. Тя е онази, която ще бъде открита от една малобройна публика във всяка страна, умееща да отличава самородното от подправеното. Това са онези, които Кавафис нарича "посветените" за разлика от "безхаберните" и които ще наложат критериите си за качество благодарение на своята проницателност.
- Споменавате най-известния поет от гръцката диаспора - Константинос Кавафис - роден, прекарал по-голямата част от живота си и починал в Александрия, Египет. От години вие се занимавате с неговото творчество и ви считат за един от най-значимите негови познавачи и изследователи. Как бихте обяснили явлението, че с течение на времето стойността на неговата поезия нараства?
- Убеден съм, че стойността на Кавафис расте, тъй като е съумял да създаде творчеството си не като поет от мeтрополията, от центъра, а като поет от периферията. Той не се числи към кръга на "столичните" поети. Кавафис принадлежи на "великия панелински род" - на онези, които са можели да видят центъра от по-различна гледна точка без никакъв комплекс за малоценност (може би дори с известно усещане за превъзходство, което черпят от усещането си за различност). Затова и той е живял, посветил се е и е служил само на поезията, за нея е държал сметка. Днес поетите от центъра (всяка една национална метрополия) се съобразяват с мощните медии, с държавата и с други разнообразни форми на власт, които принизяват техния ръст. Мнозинството са превили коляно, тъй като са изоставени на произвола на печатните средства с голям тираж. Тръпнат да видят името и снимката си в комерсиалните издания, изгубили са собствения си облик вследствие на разнообразни сделки, взаимно забиване на нож в гърба и лицемерни "вълчи приятелства".
Като поет изгнаник Кавафис е живял далеч от подобна атмосфера на града, съответна за времето му, на града, управляващ всевъзможните власти на една нация (политическа, църковна, икономическа, образователна, езикова). И като изгнаник и "твърде чужд" е съумял да избяга от "ужасния им дом" и да създаде това творчество с редки качества, което вече не принадлежи на гърцизма, а на световната читателска публика на истинската поезия.
- През тази година предстои да излезе книга с ваши стихове на български език от издателство "Фондация за българска литература". Как смятате, че тя ще бъде посрещната от българската читателска публика?
- Смятам, че в поезията ми съществува елемент, който може да бъде оценен от българските читатели. Знаем, че българският народ носи в гена си усещането за мобилност и перипетия и любопитството да опознае нови места и култури. Също така, доколкото ми е известно, смешението на култури, характерно за Кипър като антропогеографско пространство, намиращо се на кръстопът между Ориента и Запада, отличава и историческия път на България - също важен център и ключова пресечна точка между Изтока и Запада.
Интервю на Здравка Михайлова
Град-клопка
Този град ще бъде винаги
град труден, опак пълен с дупки
и мечти, като градът-минало
и градът-бъдеще. Градът отпреди векове
и градът отпреди петдесет години.
Градът вчера, градът днес и утре
все същият град-клопка - но
пробуждайки се от смъртта
във всеки час напреднал на нощта
в светлината, от която се отвръщах, идвам
гола и уязвима за теб.
В одеянията на уханна плът
пришествам, онази различна
голота поднасям ти - истинната.
На града-блудница
Нека ме призовават всяка вечер
на кръста мъченически
животът ми не се погубва;
в легла гротескни смалява се
в най-горчивото телесно мое жертвоприношение.
Нека ме разпъват. Не аз съм
онази, която продава тялото си
всяка нощ сподавена. Отдадена
на изкуството на злото, притежавам силата
да удържа. Нека те си мислят, че купуват
тяло, държат го часове броени,
владеят го, но
то не е за продан.
В мойто тяло принизено
живее друго тяло - непорочно.
За тебе съхранено.
1 Средновековният кипърски хронист Леонтий Махера (XV в.) описва острова като "камък, запокитен в морето, а околовръст турци и сарацини". - Бел. авт.
2 Ребетика - вид градска песен със западни и ориенталски влияния, свързана с икономическия и културен разцвет на Смирна от средата на XIX в. Разпространява се в Гърция и отвъд океана през първите десетилетия на XX век. Музикалният стил е характерен за развитите градски пристанищни центрове - Смирна, Солун, Пирея и Цариград. Дава израз на копненията и болките на маргиналните и пролетаризирани слоеве в обществото -"ребетес" - отритнатите от него и отказващи да се впишат в условностите и нормите му. - Бел. авт.
|
|
| Превод от гръцки: Здравка Михайлова |
|
| горе |
|
|
|
|
