 |
|
| ДОСИЕ |
стр.21, бр.3, година XVIII, 2011г. |
|
|
Българската мисия на проф. Тадеуш Грабовски - пратеник на възкръсваща Полша |
|
|
| МАГДА КАРАБЕЛОВА, Институт за литература при БАН |
|
По случай 100-годишнината на неиздаваната досега у нас "Българска анкета по полския въпрос" (1915-1916 г.)*
"Братко! Поляко! Странно е как непрекъснато си мисля сега за твоята нещастна Полша. Отивам да се бия за България, а ми се привиждат на сън вашите мазовецки поля и литовската пуща (гъста гора), дочувам шума от фланговете на вашите хусари и тъжната уланска песен. Те ме понасят над тракийските поля, а стиховете и ти ги чуваш, и ти там над Висла и си при мен с мислите си. Брате! Казвам ти, готви се, защото времето и вас скоро ще призове. Чувствува се във въздуха повикът на свободата, ще дойде той от Балканите, но и до вас ще дойде и тогава се хващай, брате, за оръжието, побеждавай или загини, ако е нужно!
Прощавай, сърдечни дух! Не случайно преживяхме много вдъхновени мигове, ще преживеем още по-вдъхновени ... Ако загина - не плачи за мен, а си прочети някое от Ботевите стихотворения и се поклони пред някой от кръстовете на вашите въстаници на най-близкото гробище. Ако се върна жив, ще стигна до Полша, ако ще и пеша да е, ще се поклоня на сянката на Варненчик и на вавелската му гробница...
Не забравяй за моето Отечество...
Да живее свободна и обединена България! Да живее свободна и независима Полша!**
18 октомври 1912 г. Позициите на I тракийска армия край Лозенград
Твой: Станко Караджов
Д-р Тадеуш Станислав Грабовски е изпратен в София през далечната 1915 г. като журналист. Тогава Полша все още липсва на европейската карта като суверенна централноевропейска държава, тъй като е поделена за около век и половина между Русия, Прусия и Австро-Унгария. Тя се бори за свободата и независимостта си чрез усилията на Полския върховен народен комитет - полуофициален орган, координиращ политическите, военните и дипломатическите действия на поляците да отвоюват свободата и независимостта на държавата си, въпреки яростната съпротива на централните сили, особено на руската империя, да върнат заграбените полски земи и да позволят възстановяването на независимостта на великата славянска държава, както и целокупното обединение на полската нация.
Начело на тази борба и на споменатия комитет застава големият полски писател Хенрик Сенкевич, носител на Нобелова награда, познат на българите с всичките си романи благодарение на усилията на Иван Вазов, патриарх на българската литература. Сенкевич е безкрайно ценен и обичан от българските читатели по онова време. До него в борбата е застанал световноизвестният гениален полски пианист и композитор Игнаци Падеревски, който се завръща от Америка и се установява в Швейцария при Х.Сенкевич, за да бъде полезен на своя народ с авторитета и славата си на велик музикант.
Поляците не губят чувството си за държавност нито в емиграция, нито под робство. Върховният национален комитет е създаден, за да координира полските усилия за освобождение. Това става както чрез Новите полски легиони и военните действия, които те водят, така и посредством европейска и световна мрежа от пресбюра. Бюрата организират Анкета в подкрепа на полската кауза и на борбата на ценения от българите заради бунтовната си история и културата си братски славянски народ.
Когато Тадеуш Грабовски пристига в София, за да зададе своите "6 въпроса за правото на Полша да е отново на европейската карта като свободна, независима и ненакърнена териториално европейска държава", задача, която е отразена още в първото издание на пресбюрото***, България е претърпяла две национални катастрофи и е водила няколко войни. Самата тя съществува на европейската карта само от няколко десетилетия, а положението в страната е отчайващо. Самият Т. Грабовски отбелязва в предговора към Анкетата, че нито един от 32-та анкетирани членове на правителството, интелектуалци и журналисти не отказва да даде ясен отговор на въпроси като: Има ли право Полша на самостоятелно, суверенно съществуване върху собствената си държавна територия отпреди подялбата в края на XVIII в. и началото на XIХ в.? Нито един от анкетираните български политици, членове на правителството, журналисти, видни интелектуалци, уважавани университетски професори, писатели и поети, борци за българската кауза, не отказва морална подкрепа на многострадална Полша и, независимо от политическите си възгледи, не забравя за правото на последния поробен и разпокъсан славянски народ да придобие независимостта си в името на европейските ценности и на изключителните си култура и история. Българите постъпват отговорно и достойно, независимо от изтощителните задкулисни игри и пазарлъци на Великите сили, които не желаят нито силна възродена Полша в Централна Европа, нито силна възродена България на Балканите."Българската анкета по полския въпрос" е много модерна и интелигентно осъществена журналистическа акция от д-р Тадеуш Грабовски и сътрудниците му, но тя излиза само на полски език като израз на общонародна българска подкрепа. Тъй като полският въпрос е решен в първоначалния си вариант с Прокламация на Великите сили от 5 ноември 1916 г., последният, 32-ри участник, отговаря от Виена след Прокламацията и това е проф. Константин М. Георгиев, син на големия български писател Михалаки Георгиев.
В края на "Анкетата" Тадеуш Грабовски отбелязва с огромно удовлетворение, че българският цар Фердинанд се оказва първият от европейските монарси, който, макар да не е заинтересован непосредствено от преговорите за Полша, официално подписва документа от името на България и подкрепя възстановяването на полската държава.
В заключение можем да кажем, че проф. Тадеуш Грабовски (1881-1975) пребивава в България като журналист през 1914-1915 г. и завършва престоя си през 1925 г. като първия официален пълномощен министър на Република Полша. Той е приет от Н.В. цар Борис III и от българската общественост, от българските политици, интелектуалци и университетски професори, както и от пресата, като изключителна личност със значими приноси за полско-българските политически и дипломатически контакти, но също така интелектуални и университетски взаимоотношения. През настоящата 2011 г. честваме 130-годишнината от рождението на Тадеуш Грабовски. Дейността му ще бъде почетена със специално издание за живота и дейността му у нас (автор - Магда Карабелова), за да можем отново с обединените усилия на полски и български институции - Полския институт в София, Института за литература при БАН, Института за литературни изследвания във Варшава, Националната библиотека "Св.св.Кирил и Методий" и централната библиотека на БАН, да отдадем почит на онова трудно величие и безусловна подкрепа, които са засвидетелствали 32-та анкетирани - част от цвета на българската нация, като по този начин са изразили всенародната подкрепа за уважавания и обичан от българите полски народ. Ние се присъединяваме със спомена за личността и делото на Тадеуш Ст. Грабовски, един незаслужено забравен ярък участник в изграждането на полско-българските дипломатически, политически, но и научни взаимоотношения, оставил ни освен всичко друго и респектиращо книжно наследство, чийто анализ и оценка остават като задача на българската полонистика. Не бива да забравяме титаничните личности в началото на полско-българските взаимоотношения от първите десетилетия на XX в., за да имаме база за сравнение къде се намираме сега като народ и държава, като политически и научен субект.
"Българската анкета по полския въпрос" (1915-1916 г.) излиза за пръв път на български език в превод на Магда Карабелова по повод предстоящата 100-годишнина от организирането й. Тя ще ни накара да се почувстваме горди от достойните отговори на тогавашното българско правителство и учени като проф. Боян Пенев, Ал.Теодоров-Балан, Беню Цонев, Иван Шишманов, Стефан Младенов, писатели като Стоян Чилингиров, поетеси като Мара Белчева, Ана Карима, общественици като Димитър Страшимиров, Гавраил Кацаров, актьори като Кръстьо Мирски и т.н.
* Ankieta bulgarska w sprawie polskiej (1915-1916 r.), zebrana staraniem Ekspozytury Biura Prasowego N.K.N. w Sofii. Wydał, wstępem i obiaśnieniami opatrzyl dr. Tadеusz Stanisław Grabowski, Piotrkow, Wydawnictwo "Wiadomości Polskich", 1917 r. 180 s. (Българска анкета по полския въпрос, изд. от Полското бюро по печата в София под ръководството на Полския върховен национален комитет в Краков", издадена от д-р Т.Ст.Грабовски, Пьотркув 1917 г., на полски език).
** Писмо от Кирк-Килисе (полското заглавие на писмото, поставено от Т.Ст.Грабовски, който е предпочел турското наименование на този изконно български тракийски град, който губим по вина на Великите сили при подялбата през 1912-1913 г.)
*** "Един полски глас към независима България", София, издание на Бюрото на пресата на полските легиони, печатница "Искра", 1915 г.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
