архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.4, бр.3, година XVIII, 2011г.
Данута Хюбнер, председател на Комисията по регионално развитие в ЕП бивш еврокомисар за регионалното развитие

РАБОТАТА НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ И КООРДИНАЦИЯТА ИМ С ПРАВИТЕЛСТВОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОДОБРИ
Проф. д-р ДАНУТА ХЮБНЕР
председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент, член на Европейския парламент
Проф. Данута Хюбнер, първият полски европейски комисар, е един от най-изтъкнатите икономисти и политици в Полша. Тя изиграва ключова роля в разширяването на Европейския съюз. През 2004 г. г-жа Хюбнер става комисар по регионалната политика. От юли 2009 г. е член на Европейския парламент, председател на Комисията по регионално развитие, член на специалната комисия по финансовите, икономическите и социалните кризи и на делегацията за връзки със САЩ. Придобива званието професор от президента на Република Полша. Удостоена е с 5 доктората от европейски университети.




   Госпожо Хюбнер, посещавали сте България няколко пъти като еврокомисар и познавате добре нашите проблеми при усвояването на средствата от европейските фондове. Какви са последните Ви впечатления от нашата страна?

   - Не съм била две години в страната ви, но имах постоянни контакти с министрите Дончев и Плевнелиев, когато те са идвали в Брюксел. Така че постоянно съм в досег с България. Непрекъснато имам срещи с представители на българските общини. Виждам, че на различни нива расте интересът за по-тясна работа с Брюксел. Това е положителна промяна, защото когато идвах като комисар преди две години, а и преди присъединяването ви, тогава го нямаше това разбиране да се работи в по-тесни отношения с европейските институции. Така че от тази гледна точка има нарастващ интерес към политиките на ЕС и към европейските институции, което е положителна тенденция.

   Също така смятам, че има по-голямо разбиране и на правителствено, и на общинско ниво към политиката за по-добро усвояване на средствата на ЕС за ускоряване на модернизацията на икономиката и обществото на България. Това е добра новина.

   - А какво още бихте посъветвали българските власти?

   - Има и много, много проблеми, които остават. От 2008 досега няма голяма промяна в качеството на работа на местната администрация. Мисля, че в това отношение българските власти трябва да направят повече, за да подобрят капацитета й, така че кметовете и общинските съвети да усвояват европейските средства.

   В същото време нарастват очакванията на обществото към местните власти за повишаване на енергийната ефективност, санирането на домовете, подобряване на местните пътища и училища, на здравната инфраструктура, помощта за малкия местен бизнес. Това са много важни неща, но не бива да се разчита само на правителството.

   Местните власти трябва да бъдат по-добре подготвени, отколкото сега, за да усвояват финансирането, да представят големи и добри проекти, като например обработката и складирането на битовите отпадъци и отпадните води.

   В това отношение местната администрация трябва да има подкрепата и на правителството. Трябва да се повиши способността й да участва в европейската регионална политика. Ето тук констатирам бавен напредък. Затова трябва по-добра координация на правителствено равнище.

   - Дали всичко това е препоръка към българските власти?

   - Разбира се. Софиийското метро е един от добрите примери за усвояване на средства по европейски проекти. С кмета на София и с други представители на правителството обсъждахме сътрудничеството и стигнахме до извода, че местната администрация трябва да повиши качеството на работата си. Защото не само регионалната политика, но и членството на България в ЕК зависи от доброто местно управление.

   Между централните и местните власти, както и между министерствата трябва да има много добра координация, за да отговорят на всички предизвикателства на европейското финансиране. Нужна е готовност за представяне на различни проекти, защото колкото и да е добър един проект, ако има дребни нередности - той не може да се реализира.

   Също така смятам, че много важно за България е и парламентът, и правителството да изпратят послание каква да бъде политиката в бъдеще, от какво се нуждае България през следващите години. Вие трябва да знаете какви са вашите приоритети, от каква политика се нуждаете. Това трябва да стане сега, за да може България да бъде чута и разбрана.

   Вашите нужди, в сравнение с тези на Великобритания, на Холандия или на Полша, са различни, но трябва да бъдете активни и настойчиви. Имате късмета все още да работите с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Европейската инвестиционна банка. Те дават добри възможности, трябва да търсите по-добро сътрудничество с тях и да ползвате техния опит.

   Освен това, с оглед на идващите местни избори, вие не трябва да сменяте само министри, но да правите и промени доста по-надълбоко.

   И още нещо - вие постоянно губите хора, специалисти, които са добре подготвени. Опитът се придобива с години и ако губите експертите, това крие рискове. Специалистите в местната администрация много често не са добре платени и това предизвиква отиването им в частния сектор. Подготвяте хора, а те след това напускат. Това трябва да се взема под внимание и е необходимо да се предприемат мерки, като се повишат заплатите например. Това е много важен въпрос за стабилността на администрацията.

   - Не само в България, но и в Полша има слаборазвити региони. Какъв е опитът на Вашата страна за тяхното подпомагане с европейски фондове?

   - Слаборазвитите региони в Полша са концентрирани в източната част. За тях имаме специална програма, в допълнение на редовните. Имаме и съвместни програми, например за по-добър достъп до интернет, за подобряване на транспортната инфраструктура и т.н. Така че имаме допълнителен фокус към най-бедните региони. Към тях трябва и по-различен подход, по-различна подкрепа. Не това, което се прави в София например.

   Трябва да се фокусирате към ускорено развитие. Към центрове за иновации например, които могат да доведат до по-бърз ръст на икономиката. В бедните региони трябва да се създаде критична маса на икономиката - в инвестициите и инфраструктурата, в социалната сфера също, за да има растеж.

   Истинското предизвикателство в тези региони е инвестицията в младите хора. В цяла Европа - и в Испания, и в Германия, и във Финландия - има региони, където младите не искат повече да останат. Дори и там да има университети. България има време да избегне тази ситуация. Концентирането към един голям град, София например, води до други социални проблеми. Трябва да се избегне проблемът със създаването на огромни агломерации. Имате големи и хубави градове, където има университети, трябва да ги направите по-атрактивни за младите хора и да ги задържите там.

   - Да, това е философията на регионалната политика. Тя не е само пари, нали?

   - Да, тя е модел за развитие на потенциала на най-бедните региони и градове. Европа не може да ги остави да се развиват сами, без помощ отвън. Бедните региони в България са сериозно предизвикателство, на което трябва да се даде отговор.

   - За българските политици е въпрос на престиж бъдещото ни включване в Еврозоната. Защо обаче Полша, а и другите страни като Унгария и Чехия, не бързат да приемат общата валута?

   - Заради кризата трябва да придвижваме напред координацията на икономическата политика чрез присъединяването на още страни към Еврозоната. Дори с риск да се получи Европа на две скорости. Той е очевиден и мисля, че не можем да си го позволим, защото ни отне прекалено много време и средства да обединим Европа.

   Много е важно всички страни да участват във вземането на решения в Еврозоната. Пактът, който бе постигнат в края на март, дава възможност и на страни като Полша и България, които тепърва ще се присъединяват към Еврозоната, да избегнат разделението на Европа на две скорости и да не изостанат от другите.

   Полша се стреми към членство в Еврозоната през 2015 година. Ние правим сериозни усилия за намаляване на бюджетния дефицит, за да можем още през следващата година да влезем във валутния механизъм. Мисля, че като се надява да се присъедини и към другите страни с обща валута, България ще избегне изоставането си от групата с по-дълбока интеграция.

   - Как се поделят правомощията в политиката на регионалното развитие между комисията и парламента? И кой е по-важен - комисарят по регионалното развитие или председателят на комисията в парламента?

   - Зависи как гледате на важността на двата поста. Депутатите са избрани от народа. Много е хубаво чувството, че представляваш хората. Това е демокрацията и тя е много важна. А Европейската комисия е като правителство, което осъществява проектите.

   С новия договор Европарламентът вече има повече правомощия. Специално за регионалната политика ние имаме правото да даваме мнението и оценката си. Ние трябва да декодираме и разясняваме новите правила. Така че правомощията ни нарастват. Поне за мен сега отговорността е по-голяма. Някои колеги харесват повече властта.

   Някои смятат, че комисията може да защитава националните интереси. На мен повече ми харесва парламентът.

   - А кое Ви се струва по-лесно и по-приятно - да си комисар или депутат?

   - Имам богат опит, познавам и Съвета, тъй като съм била министър. Разликата между комисията и парламента е огромна. Депутатът има по-голяма свобода да изразява личната си позиция, а комисарят трябва да взема под внимание всички мнения, предизвикателства и грижи. Отговорността в парламента е различна и това е нов опит за мен.
Интервю на Валентин Костов
горе