 |
|
| ВЯРА |
стр.40, бр.3, година XV, 2009г. |
|
|
Дървени черкви и вековни манастири |
|
|
| |
|
ДЪРВЕНИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ЧЕРКВИ В РУМЪНИЯ
Дървената православна черква в Румъния е разпространена както в планинските, така и в равнинните райони, на цялата територия на страната - Трансилвания, Марамуреш, Банат, Влашко (Олтения и Мунтения), Молдова и по-малко в Добруджа. Най-специфична е обаче за Трансилвания и Марамуреш. В последните години няколко такива черкви са построени за румънската диаспора на запад и в Америка. Тази архитектурна форма се развива благодарение на изобилието на дървен материал и на развитието на дървообработването като народен занаят в румънските княжества. Дървените черкви са дело на местни общности и майстори дърворезбари, специализирани в този вид строителство.
Най-много от запазените до ден днешен постройки от този вид са от ХVІІІ-ХІХ в., но те са съществували в румънските княжества Трансилвания и Марамуреш още от ранното средновековие (ХІV-ХVІ в.). През 1688 г. Трансилвания влиза в състава на Хабсбургската империя и Православната черква е заставена да сключи уния с Рим, което и се случва след 1700 г. Въпреки продължаващите ограничения, указите на император Йосиф ІІ за толерантност и унии от 1781 и 1782 г. позволяват изграждането на нови дървени черкви в Трансилвания, Марамуреш и Банат.
Най-разпространеният архитектурен план за този вид храм има правоъгълна форма и съдържа трите компонента, характерни за православната черква от византийски стил - пронаос, наос и олтар. Това превръща румънския провославен храм в неделима част от балканското архитектурно пространство. Покривът на тези специфични здания обикновено също е направен от дърво (малки дървени парчета, наречени "шиндрила"), макар понякога да се използва и слама за покриване.
При вътрешната живопис преобладават стенописите, които изобразяват сцени от Стария и Новия Завет и от селския живот на местното население, включително изображения на растения и животни. Освен религиозното и моралното си значение, стенописите в дървените румънски храмове имат и особена художествена стойност.
По румънските земи има и множество манстири, немалко от тях са над петстотингодишни и свидетелстват за съхранената при нелеки исторически условия духовност.
МАНСТИРИ В ИЗТОЧНА РУМЪНИЯ (МОЛДОВА)
По време на управлението на владетеля на Княжество Молдова Стефан Велики (1457-1504 г.) са изградени два от големите манастири в Източна Румъния - Путна и Воронец. Путна е осветен на 3 септемри 1470 г. и в него е погребан самият Стефан Велики. Воронец, осветен през 1488 г., е известен с великолепния си "воронежки син цвят", а специалистите го наричат "Капела Сикстина в Северна Румъния".
За построения през ХІV и ХV в. манастир Агапия се грижат няколко от владетелите на Княжество Молдова. В началото на ХІХ в. за кратко се обединява с манастира Въратек.
През 1532 г. Петру Рареш издига манастира Молдовица.
Сучевица също е сред оцелелите векове наред румънски обители. Построен е в началото на ХVІ в. от братята Георге Мовила (митрополит на Княжество Молдова) и Йеремия Мовила, владетел на Княжество Молдова.
Молдовските князе Патър І Мушат и Александър Добрий се грижат за изградения през втората половина на ХІV в. и първата половина на ХV в. манастир Нямц. В Молдова има и други манастири, сред които са Бистрица, Богдана, Хумор, Дуръу, Алмаш, Бухалница, Сихъстрия, Арборе, Драгомирна, Пробота, Слатина, Ръшка, Бълинещ, Пътръуц и пр.
МАНАСТИРИ В ЮЖНА РУМЪНИЯ (ВЛАШКО) И БАНАТ
Свети Никодим е основателят на издигнатия през 1378 г. манастир Тисмана. Религиозното средище се радва на подкрепата на влашките владетели от династиятя на Басарабите - Раду Черний и неговите синове, също владетели - Дан І и Мирча Старий. За най-хубавия манастир, построен от Мирча Старий, пък се смята Козия (1388 г.) .
Манастирът Куртя де Арджеш е изграден в началото на ХVІ в. по времето на Нягое Басараб (1512-1517 г.) на мястото на старата митрополия от 1359 г. Вътрешните стенописи са завършени през 1526 г.
Хорезу е издигнат само за 4 години между 1693 и 1697 г. по време на управлението на Константин Брънковяну. Този манастир е най-представителният религиозен паметник, построен в така наречения брънковянски стил.
Говора е манстир, издигнат през първата половина на ХV в. от Влад Дракул, известен и като Дракула.
Други интересни манастири в Южна Румъния са Арнота, Антим, Черника, Дялу, Красна и пр. В Банат по-известни са манастирите Ходош-Бодрог и Мунар, а в Трансилвания манастирът Събота, близо до Брашов.
|
|
| Посолство на Румъния, отдел "Култура и печат" |
|
| горе |
|
|
|
|
