 |
|
| КУЛТУРА |
стр.19, бр.3, година XV, 2009г. |
|
|
(Не)познатата румънска литература |
|
|
| Ванина Божикова |
|
Макар че от падането на тоталитарния режим изминаха почти две десетилетия, характерните черти на съвременната румънска литература все още не са добили ясен облик. Тенденциите се колебаят или са леко объркани от свободата, все още се люшкат между изтока и запада, в онази ивица земя, наречена no man’s land.
Отпадането на цензурата разби оковите на две теми-табу, чието зачеркване от литературата е равнозначно на физическо и духовно осакатяване - еротичното и религиозното. Все по-свободният достъп до западноевропейската литература пропука черупката на литературния провинциализъм и румънската поезия и проза постепенно започва да навлиза в едно европейско съвремие, започва да говори на езика на Европа, езика на света, без да губи корените на родния си език. Освободени от ограниченията на цензурата, писателите от предходните поколения разгръщат пълноценно таланта си, без да забравят мисията на интелектуалеца да бъде обществена съвест в бурни времена. Младите румънски писатели не се интересуват от политика, нито се чувстват жертви. Не искат повече да чакат - чувстват, че принадлежат към Европа и искат да живеят в Европа. Те са писатели на нашето време, чийто дух е толкова отчетлив в тяхната литература. С изключение на междувоенния период в цялата история на румънската литература едва ли е имало по-богато, талантливо и разнолико поколение от писатели на възраст между 20 и 35 години. В тази пъстра палитра от ярки творчески индивидуалности би било изключително трудно да се очертаят в детайли основните тенденции на развитие или да се подберат няколко емблематични автори, още повече че краткият обем на статията не би ни го позволил. Ето защо решихме да представим трима писатели, с които обратната връзка вече съществува, тоест творци, които българската читателска публика вече познава или с които би могла да се запознае, тъй като са или предстои да бъдат преведени.
Няма съмнение, че страните, които принадлежат към някое повече или по-малко близко географско пространство, притежават доста общи черти, така както членовете на една фамилия си приличат дори когато не се познават. Румънците не признават с охота балканските си корени. Те се гордеят с латинския си произход и езикът им е безспорно доказателство за това, но същевременно основният речников състав на румънския изобилства от понятия, пословици и поговорки и често употребявани изрази, които са проникнали в него поради съседството, а понякога дори най-близкото съжителство между обитателите от двата бряга на Дунава. Ето как голямата европейска река винаги е била врата между нас, понякога открехната, но често пъти - здраво залостена. "Съседи сме, а колкото и парадоксално да е, все още ни делят планини от непознаване...", коментира изтъкнатият литературен критик Вихрен Чернокожев по повод издаването на романа "Пресрещане" на Габриела Адамещяну1. Новият културно-политически контекст постепенно спомага за взаимното опознаване на двете страни, които, макар и "на една река разстояние", знаят толкова малко една за друга. В последните години редица програми подкрепят усилията на издатели и преводачи да представят на българския читател една за съжаление малко позната литература, каквато е румънската.
При едно от посещенията си в нашата страна Мирча Картареску нарече преводачите "Пепеляшките на междукултурното общуване", онези скромни и усърдни посредници, чиито усилия често остават недооценени. Ето защо се възползваме от случая да припомним имената на някои от големите приятели - преводачи и изследователи - на румънската литература у нас: Румяна Л. Станчева, Василка Алексова, Иван Станков, Огнян Стамболиев.
Сред издателствата е задължително да споменем "Балкани", "Парадокс" и "Фабер". "Балкани" посвети два тематични броя от своето специализирано списание "Литературни Балкани" на съвременната румънска поезия и проза. На него дължим повечето книги на две от големите дами на румънската литература - Ана Бландиана и Габриела Адамещяну. След публикуването на първите два тома на романа "Ослепително" на Мирча Картареску от "Парадокс", великотърновското издателство "Фабер" допълни списъка с произведения на най-популярния и превеждан в чужбина румънски писател.2
Единодушно признат за най-стойностния поет на своето литературно поколение, автор на забележителни белетристични творби, есеист и литературен критик, Мирча Картареску заслужено е спечелил славата на един от живите класици на румънската литература. Появата на всяка книга, носеща името на Картареску, е събитие в северната ни съседка. Негови творби са преведени на повече от 10 езика. Носител е на множество литературни награди в Румъния и в чужбина.
Роден е на 1 юни 1956 г. в Букурещ. През 1980 г. завършва Факултета по румънски език и литература на Букурещкия университет. През 1999 г. защитава докторската си дисертация на тема "Румънският постмодернизъм". Понастоящем е преподавател по литература в Букурещкия университет. Бил е лектор в различни университети в Германия, Холандия, САЩ и Австрия. Автор е на повече от 15 книги, многократно преиздавани в Румъния. Творчеството му включва няколко стихосбирки, епическата поема "Левантия", сборника новели "Носталгия", романите "Травестия" и "Ослепително" ("Лявото крило", "Тялото" и "Дясното крило"), есеистика и литературна критика.
Преломната за цялото румънско общество 1989 г. бележи прелом и в творческия път на писателя. Това е годината, в която Мирча Картареску - след почти 20-годишна поетична кариера - дебютира като прозаик със сборника новели "Сънят". През 1993 г. излиза пълната, нецензурирана версия с оригиналното си заглавие "Носталгия". След този дебют Картареску остава окончателно пленен от прозата, а "Носталгия" - най-обичаната и цитирана белетристична творба на писателя.
През 1996 г. излиза "Лявото крило", първият том от романната трилогия "Ослепително". Романът печели възторжените отзиви на критиката и утвърждава Картареску като един от най-значимите съвременни румънски прозаици. "Ослепително" е творба-синтез на цялото поетично и белетристично Картаресково творчество. Ослепителна фантазия, облечена в слово, роман-търсене на избавление и просветление, сбъдната юношеска мечта да напише книгата, която да съдържа Всичко, той обхваща и разгръща в цялост всички обсесии на автора. На български са издадени първите два тома от трилогията в превод на Иван Станков.
След като спечелва детската публика с прекрасната "Енциклопедия на змейовете", със сборника "Защо обичаме жените" Мирча Картареску насочва вниманието си към жените - една специална читателска аудитория, за която - по собствените му думи - "се пишат две трети от световната поезия и проза".
"Защо обичаме жените" е най-четената книга в Румъния през последните години. Излиза в навечерието на Коледа през 2004 г. и е изчерпана за една седмица. Препечатвана е многократно и до края на следващата година в Румъния са продадени 100 000 екземпляра.
Сборникът включва 20 разказа, първоначално публикувани в различни румънски периодични издания. Макар и писани в различни моменти, общото впечатление е за удивително единство, по-скоро за малък роман, отколкото за сборник разкази. Самият автор споделя, че "Защо обичаме жените" е своеобразен опит за почивка от високата литература. Това далеч не означава, че Картареску е изневерил на себе си и на характерния си стил. Ако тук липсват дескриптивните ексцесии и бароковите, лабиринтни фрази от "Носталгия" и "Ослепително", то онези елементи, които маркират безпогрешно авторския почерк на Картареску, са отново обхванати и разгърнати в цялост: приплъзването във фантастичното, ониричните видения, юношеската любов, носталгията по всеобхватното, митичният и реален Букурещ... Тъй като, подобно на холограма, всяка Картарескова творба съдържа и осветлява останалите, за да формира неделимото единство на художествения свят на писателя.
Ако допреди няколко години Мирча Картареску беше автор, който имаше нужда от представяне на българската читателска публика, днес, след издаването на най-значимите му произведения, името му зае своето трайно място в нейните представи за класика на постмодерното писане.
Чезар Паул-Бадеску е сред най-изтъкнатите млади представители на съвременната румънска литература. Роден е през 1968 г. Завършва Филологическия факултет на Букурещкия университет през 1994 г. и магистърска програма по теория на литературата и сравнително литературознание в рамките на същия университет. От 1994 г. работи като журналист в различни списания за култура и изкуство, както и в Радио "Свободна Европа". Понастоящем е редактор в "Dilema Veche" - най-високотиражния румънски седмичник за култура, както и главен редактор на седмичното приложение "Media & Cultura" на румънския ежедневник "Cotidianul".
Прави своя писателски дебют през 1995 г. с колективния сборник с разкази "Семейна снимка", който получава наградата за дебют на списание "Tomis". Съставител е на антологията с публицистични статии "Случаят Еминеску" (1999).
През 2004 г. излиза романът му "Младостта на Даниело Наниста". Автофикция, антилитература или "в никакъв случай литература" (както жанрово го дефинира самият автор), романът на Паул-Бадеску се вписва по специфичен начин в постмодерните търсения на румънската литература. Четен през друга призма, "Младостта на Даниело Наниста" е роман, в който обективният реализъм на зрялата възраст се преплита с магическия реализъм на детството в един своеобразен Bildungsroman от началото на третото хилядолетие, в който главният (анти)герой Даниело Наниста ни се представя като един румънски Холдън Кофийлд, който с убийствена самоирония приема съзряването и мъчителните моменти от биографията на всеки юноша, в които мнозина от нас ще преоткрият себе си.
Двете издания на втория му роман "Светлина, моя любов", публикуван през август 2006 година, се изчерпват буквално за няколко седмици.
В това второ свое белетристично произведение авторът развива основните сюжетни ядра от дебютния си роман "Младостта на Даниело Наниста". Любовен, семеен и епистоларен роман, роман за неврозите на нашето съвремие, "Светлина, моя любов" разказва за драматичния завършек на един провален брак, който започва като романтична любовна история, за да премине изпитанията на невротичните кризи и религиозния екстаз. Книгата, която преобръща традиционните представи за границите между действителността и фикцията (в почти всички рецензии персонажът-наратор е идентифициран със самия автор), се превръща в най-коментираната литературна творба на 2006 г.
През ноември 2007 г. Чезар Паул-Бадеску посети нашата страна като участник в балканския литературен семинар, организиран от БТА и списание "ЛИК". Фрагмент от "Младостта на Даниело Наниста" беше представен на литературно четене в "Червената къща", а след това публикуван в рубриката "Последна страница" на списанието, което по инициатива на Алек Попов в продължение на една година среща своите читатели с едни от най-талантливите балкански автори.
В началото на тази година двата романа на Бадеску бяха издадени на български език от издателство "Парадокс".
Блестяща поетеса и белетристка (автор на повече от 12 стихосбирки и на пет романа), изтъкната преводачка на немскоезична литература, носителка на наградата на Съюза на румънските писатели и в трите категории, Нора Юга (р. 1932) е истинско явление в съвременната румънска литература. Без да се числи към нито едно литературно поколение, без да принадлежи само на авангардизма, постмодернизма, ониризма или сюрреализма, вечно излизаща от границите на литературните рамки и клишета, Нора Юга е от онези писатели, които живеят във вечно актуалната (и реална) възраст на литературата.
Българските читатели вече познават част от поезията на Нора Юга, публикувана в различни периодични издания, както и романа й "Шейсетгодишната и младежът", издаден през миналата година от издателство "Парадокс". В този роман-изповед, роман-поема за женствеността, описващ вечните душевни трепети на жената-пленница между физическото и метафизичното, писателката засяга обикновената, стара, но винаги вълнуваща история на една невъзможна любов. В един топъл октомврийски ден в Букурещ през 90-те години мълчалив млад писател посещава любимата си поетеса. Двамата прекарват заедно няколко часа, в които шейсетгодишната Ана, която изпитва непреодолимо привличане към младия си гост, се спуска в лабиринта на спомените и вътрешния си свят, докато той слуша мълчаливо и единствено зеленият му поглед (другият главен герой в романа) реагира на думите. На свечеряване, без да е промълвил и дума, той си тръгва.
Тук, както в цялото поетично и белетристично творчество на Нора Юга, откриваме онези елементи, които изграждат неповторимия художествен облик на авторката - умението да се приплъзва неуловимо между действителността и съня, оголената изповедност и самовглъбяване, съчетани с една изключително персонализирана социална ангажираност. Женската битийност, съдбата на интелектуалеца в условията на тоталитарния режим, вечните теми за любовта, омразата и презрението се преплитат в този двоен роман, изграден върху перспективата на толкова характерната за авторката едновременна вътре- и външнопоставеност.
1 Издателство "Панорама", 2005, в превод на Румяна Л. Станчева.
2 "Защо обичаме жените", 2006, в превод на Иван Станков и Ванина Божикова; "Носталгия", 2007
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
