 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.16, бр.2, година XV, 2008г. |
|
Въпросът за териториалната цялост на страната е най-големият приоритет на дипломацията на Кралство Мароко
ПРОЦЕСЪТ НА ДЕКОЛОНИЗАЦИЯ
Кралство Мароко заема важно място както в историята на колонизацията, така и в процеса на деколонизация, място, което се различава от обичайната схема, прилагана в други страни. През втората половина на XIX в., през 1884 г. Испания окупира град Дакла, в най-южната част на страната, след което между европейските сили се подписват тайни споразумения за разпределение на зоните на влияние и окупираните марокански земи.
През 1912 г. мароканската територия е разделена на няколко окупирани зони:
- Централна зона – окупирана от Франция;
- Северна зона, включително Сеута, Мелиля и съседните острови – от Испания;
- Сагиа Ел Хамра, Дакла (Oued Eddahab), градовете Тарфая и Сиди Ифни – от Испания;
- Международната зона на Танжер, поверена на Съвета, съставен от 12 чужди сили.
Четиридесет и четири години по-късно Мароко започва постепенно възстановяване на своята териториална цялост посредством водене на преговори и сключване на международни споразумения.
- През 1956 г. Франция и Испания преотстъпват на Мароко централните и северните зони и град Танжер отново става част от мароканската суверенна територия.
- През 1958 г. Мароко и Испания сключват споразумение, по силата на което град Тарфая бива преотстъпен на Мароко;
- През 1969 г. със сключването на друго споразумение Сиди Ифни се връща на Мароко;
- Мадридското споразумение от 1975 г. бележи края на испанското присъствие в Сахара;
- През 1979 г. всички сахарски провинции се връщат на Мароко.
Всички изброени споразумения между Мароко и Испания са подписани по препоръка на Обединените нации. Мадридското споразумение е сключено на 14 ноември 1975 г. между Испания, Мароко и Мавритания след консултативно становище на Международния съд от 16 октомври 1975 г. относно Западна Сахара и предприемането от Н. В. Хасан II на мирния "Зелен поход" на 6 ноември 1975 г., който изразява волята на мароканския народ за възстановяване на териториалната цялост на страната. Алжир се противопоставя на този процес.
УСИЛИЯТА НА МАРОКО ЗА МИРНО РЕШЕНИЕ НА ВЪПРОСА СЪС САХАРА
През 1981 г. по време на Срещата на върха на Организацията за африканско единство (ОАЕ) в Найроби Мароко предлага организирането на референдум, с който да се сложи край на регионалния конфликт. Въпреки това, след като през 1985 г. ОАЕ приема за член сформираната на алжирска територия в град Тиндуф "Сахарска република", без да дочака провеждането на това допитване, Мароко се принуждава да напусне регионалната организация.
Мароко се обръща към ООН с молба да се заеме с уреждането на спора. Усилията на Обединените нации придобиват конкретни измерения в плана от 1990 г., който включва прекратяване на огъня и провеждане на референдум за избор между запазване на статута на територия на Кралство Мароко и независимост.
Планът за уреждане на спора чрез референдум среща затруднения в прилагането на основните разпоредби, като се започне от посочването на имащите право на глас, което е основен елемент. Въпреки постепенното изглаждане на техническите разногласия, планът се оказа неефективен.
Изправен пред натрупването на проблемите и безизходицата, през 1997 г., а след това и през 1999 г. генералният секретар на ООН се обръща към тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър с молба за оценка на приложимостта на Плана за уреждане на спора, и при необходимост за препоръка на други начини за решаване на конфликта. Генералният секретар и личният му пратеник стигат до следната констатация: "След девет години се оказа, че нито една от основните разпоредби от плана на Обединените нации за уреждане на спора не може да се приложи изцяло" (доклад от 17 февруари 2000 г.).
За окончателното и демократично решаване на този въпрос Джеймс Бейкър организира четири заседания. Те се провеждат последователно в Лондон (на 14 май и 28 юни 2000 г.), Женева (юли 2000 г.) и Берлин (септември 2000 г.).
На 25 юли 2000 г. Съветът за сигурност приема резолюция 1309, с която се подканват страните да се опитат да разрешат множеството проблеми, с които се сблъсква прилагането на Плана за уреждане на спора, и да се опитат да постигнат съгласие за взаимно приемливо политическо решение на спора за Западна Сахара.
РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА САХАРА. ПЪРВИ ПЛАН "БЕЙКЪР"
Представяне от Джеймс Бейкър на рамковото споразумение, чиято цел според самия доклад на генералния секретар от 20 юни 2002 г. е "да осигури бързото, трайно и съгласувано решаване на конфликта по начин, който не изключва самоопределението, а го предвижда".
Със своята резолюция 1359 от 29 юни 2001 г. Съветът за сигурност подкрепя рамковото споразумение. Мароко приема да води преговори въз основа на рамковото споразумение. За съжаление Алжир и Фронт Полисарио избират да пренебрегнат резолюция 1359 и отказват да седнат на масата за преговори.
ВТОРИ ПЛАН "БЕЙКЪР"
В рамките на прилагането на резолюция 1429 от 30 юли 2002 г. Бейкър прави посещение в региона на Магреба от 14 до 17 януари 2003 г., по време на което представя пред всяка от страните ново предложение, озаглавено: "Мирен план за самоопределение на народа от Западна Сахара". След като засегнатите страни не стигат до консенсус, вторият план "Бейкър" не е доведен докрай и през 2004 г. генералният секретар обявява оставката на своя специален пратеник Джеймс Бейкър.
ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ТЪРСЕНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ ОТ АЛВАРО ДЕ СОТО
Алваро де Сото поема функциите на специален представител на генералния секретар, натоварен с мисията на Обединените нации за провеждане на референдум в Западна Сахара (MINURSO), за да продължи политическото посредничество заедно със страните по конфликта и техните съседи с цел постигане на "политическо, справедливо, окончателно и взаимно приемливо решение".
Генералният секретар на ООН назначава нов личен пратеник и през 2005 г. посланикът Петер ван Валсум (Холандия) е назначен за специален пратеник за Сахара и той бива натоварен с "оценка на обстановката и търсене заедно със страните по конфликта, съседните страни и други участници на най-добрия изход от политическата безизходица".
ПОСТАВЯНЕ НА ВЪПРОСА ЗА САХАРА ПРЕД 59-ТА СЕСИЯ НА ГЕНЕРАЛНАТА АСАМБЛЕЯ
По повод на общите обсъждания на 59-та сесия на Генералната Асамблея на ООН Н. В. крал Мохамед VI произнася важна реч, в която Негово Величество кралят потвърждава ангажимента на Мароко в търсенето на договорено и окончателно политическо решение в рамките на международното право, което да гарантира суверенитета, националното единство и териториалната цялост на кралството и да позволи на жителите на провинциите в Южна Сахара да решават регионалните си въпроси в условията на стабилна демокрация, способстваща за цялостното развитие.
На 24 септември 2004 г. Мароко изпраща меморандум до генералния секретар на ООН Кофи Анан, в който изяснява позицията си и по-точно своя неизменен ангажимент в полза на търсенето на политическо решение.
По време на сесията на IV-та комисия на Генералната Асамблея на ООН Алжир внася проект за резолюция (A/C.4/53/L.4 от 18 октомври 2004 г.), в който никъде не се споменават ролята и усилията на специалния представител в търсенето на взаимно приемливо политическо решение. Гласуването на алжирския проект завършва със следните резултати - от 191 членове на ООН само 52 гласуват в полза на алжирския проект, докато от останалите 89 се въздържат, а 50 изобщо не вземат участие в гласуването. На 10 декември 2004 г. и Генералната Асамблея на свой ред пристъпва към гласуване на алжирския проект за Сахара (А/С.4/59/L.1), който този път получава 49 гласа, а броят на въздържалите се достига 101. Масовото въздържане от гласуване на държавите-членки е потвърждение, че се касае за двустранен алжирско-марокански спор, който може да бъде уреден единствено с политическо решение, постигнато по пътя на преговорите, под покровителството на генералния секретар и неговия специален представител Алваро де Сото.
МАРОКАНСКАТА ИНИЦИАТИВА В ПРЕГОВОРИТЕ ЗА СТАТУТА НА АВТОНОМИЯ НА САХАРСКИЯ РЕГИОН
През април 2007 г. Мароко представя на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун инициативата на Мароко за водене на преговори за статута на автономия на Сахарския регион. Тя потвърждава едностранния ангажимент на Мароко в подкрепа на търсенето на окончателно политическо решение.
Мароко предлага предоставяне на правомощия на автономния Сахарски регион по отношение на местната администрация, икономиката, бюджета и данъчната политика на региона, инфраструктурата, социалната политика и околната среда. А държавата ще си запази изключителните правомощия на върховната власт във връзка с конституционните и религиозните правомощия на краля като духовен водач и гарант за свободата на вероизповеданиe, индивидуалните и колективни свободи, националната сигурност, външната отбрана, териториалната цялост, външните отношения и правовия ред на кралството.
Парламент на автономния регион, министър-председател, представляващ изпълнителната власт, избран от Регионалния парламент, с права, дадени му от краля.
Тази нова динамика се дължи на инициативата на Мароко за предоставяне на широка автономия на неговите Сахарски провинции.
КРЪГОВЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ОКОНЧАТЕЛНО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА СЪС САХАРА
I кръг на преговорите – 18 и 19 юни 2007 г. в нюйоркското предградие "Манхасет": В първия кръг от преговорите за окончателно решаване на въпроса със Сахара, провел се по покана на генералния секретар на ООН и в рамките на резолюция 1754 на Съвета за сигурност, Мароко е представено от многочислена делегация. Участие вземат представители на Фронт Полисарио (Народен фронт за освобождение на Сагие ел Хамра и Рио де Оро), на Алжир и Мавритания, с посредничеството на Ван Валсум от ООН.
II кръг на преговорите – 10 и 11 август 2007 г., с участието на Мароко, Алжир, Мавритания и представители на Фронт Полисарио.
III кръг на преговорите за Сахара се проведе на 7 и 8 януари 2008 г. в "Манхасет". Дискусиите между страните се отнасяха за прилагането на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и между другото разглеждане с администрацията на въпросите, касаещи управлението на ресурсите.
IV кръг на преговорите за Сахара се проведе на 16 и 18 март 2008 г. в "Манхасет".
ПОСЛЕДНИ РЕЗОЛЮЦИИ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ ЗА САХАРА
Резолюция от 30 април 2007 г. Съветът за сигурност прие единодушно тази резолюция, с която Съветът се поздравява за сериозните и достойни за доверие усилия, положени от Мароко за решаване на въпроса със Сахара, "за уреждане на конфликта за Сахара, призовавайки страните да участват в преки и "добронамерени" преговори. Съветът за сигурност отбеляза представеното на генералния секретар на 11 април 2007 г. мароканско предложение, поздравявайки Мароко за "сериозните и достойни за доверие усилия за постигане на напредък в процеса на намиране на решение на сахарския въпрос" – четем в резолюцията, която без коментар отбелязва със задоволство предложението на Фронт Полисарио.
Резолюция от 31 октомври 2007 г. Приета единодушно, в нея Съветът за сигурност потвърждава подкрепата си за преговорния процес и отново приветства сериозните и достойни за доверие усилия на Мароко за окончателното уреждане на този спор. Освен това, в тази нова резолюция Съветът "моли страните да продължат процеса на преговори под закрилата на генералния секретар добросъвестно и без предварителни условия, като се вземат предвид усилията, положени от 2006 г. насам, и развитието от последните месеци с цел постигане на справедливо, трайно и взаимноприемливо решение", като отново призовава държавите от региона да окажат "пълно сътрудничество на ООН и помежду си, за да се намери изход от сегашната политическа безизходица и да се постигне напредък в търсенето на политическо решение".
ХУМАНИТАРНО ИЗМЕРЕНИЕ НА СПОРА ЗА САХАРА
В рамките на търсенето на окончателно и трайно решение на този въпрос нито за момент не бива да забравяме и хуманитарното измерение и по-точно положението на десетките хиляди изселници и техните семейства, принудени да водят живот на бежанци в лагерите в Тиндуф, Алжир.
Мароко, от своя страна, вече години наред изпълнява хуманитарните си ангажименти, като освобождава много военни и цивилни граждани, задържани заради сахарския конфликт. Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) призна официално, че в Мароко няма повече задържани поддръжници на Полисарио.
ПОЛОЖЕНИЕ НА ДЕЦАТА ОТ РЕГИОНА НА САХАРА
В продължение на години след навършване на 8-9-годишна възраст от алжирските лагери в Тиндуф марокански деца от Сахара биват изтръгвани от родната им земя и семейство, след което биват изпращани в Куба и по-точно на "Острова на младежта". Там те остават в продължение на години, откъснати от семейните си и исторически корени. На теория тези сахарски деца биват изпращани в Куба от Полисарио, за да продължат своето образование и обучение. На практика обаче тяхното депортиране цели единствено упражняване на широк контрол на лагерите в Тиндуф и шантажиране на семействата, задържани там против волята им.
|
|
Посолство на
Кралство Мароко в София |
|
| горе |
|
|
|
|
