архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.11, бр.2, година XV, 2008г.
От древността до днес


   През 800-600 г. пр. Хр. Мароко влиза в историята. Етиопците се установяват в Мароко. И докато тези на север водят уседнал начин на живот, конниците номади на юг се отдават на лов. Що се отнася до атлантите, те заемат Среден Атлас и дават името си на Атлантическия океан.

   От 682 г. арабският пълководец Окба Ибну Нафи, основател на Керуан, първия мюсюлмански град в Тунис, започва нашествие до бреговете на Атлантика. Бербери и византийци въстават срещу завоевателя, но арабите мюсюлмани успяват да разпрострат владението си, давайки тласък на ислямизацията на населението.

   МАРОКАНСКИТЕ ДИНАСТИИ

   Династия на Идрисите

   Първата мюсюлманска династия, произхождаща от Средния изток, датира от 788 г.

   През 791 г. се основава мароканската държава. Идрис I, потомък на Али, зет на Пророка, бяга от Арабия, за да се спаси след избиването на семейството си. Той се установява във Волюбилис, основавайки впоследствие град Фес, който след неговата смърт през 792 г. е провъзгласен за столица на кралството от неговия син – наследник на трона, Идрис II. През 803 г. той се заема с изграждането на града.

   Династия на

   Алморавидите

   Името на тази берберска (алмазигска) династия, произхождаща от Западна Сахара, на арабски език ("Al Mourabitoun") означава "монасите-воини". Около 1070 г. великият Султан на тази династия Юсуф Ибн Ташфин основава град Маракеш (бъдеща столица на кралството), след което се заема с политическото обединение на Мароко с мюсюлманска Испания. С негова помощ Андалуската цивилизация достига до Магреба, преди да завладее Испания, чак до река Ебро.

   Династия на Алмохадите

   Името на тази берберска (алмазигска) династия, произхождаща от Висок Атлас, идва от арабското "Al Mouwahidoune" – "обединителите" (славещите единството на Бога). Неин основоположник е не друг, а самият Ел Мехди Ибн Тумар, проповедник от Тинмал (Висок Атлас). Неговият ученик Абдел-Мумен обявява Маракеш за столица, където изгражда джамията "Кутубия" и впоследствие основава империята на Алмохадите. Той успява да обедини Северна Африка, но умира през 1163 г., преди да присъедини и Андалусия към своята империя. С тази слава ще се окичи новият наследник Якуб Ел-Мансур, победител в битката с португалци и испанци при Аларкос през 1195 г.

   Династия на Маринидите (Меринидите)

   Алмазигска династия (номади Зенети от басейна на р. Мулуя). Тази династия със столица град Фес създава квартала Фес Ел-Джедид, както и много медресета (ислямски висши училища, бел. прев.), сред които: Ел Атарин, Абу Инан и Меринидското в град Сале. Като върховен глава на династията на Меринидите през 1331 г. Абу Ел-Хасан се опитва да възроди империята със завоюването на алжирската провинция Тлемсен и Тунис през 1347 г., но за сметка на това губи Испания и Алхесирас през 1340 г.

   Династия на Саадитите

   Шерифска династия (от "Chorfa" – потомци на Пророка Мохамед) от долината на р. Драа, със столица Маракеш. От 1578 г. султан Ахмед Ал Мансур налага своето могъщество посредством значими военни успехи, сред които е и "Битката на тримата крале" при Уед Ел-Маказин, завземането на Тимбукту, откъдето се връща със злато и роби, както и построяването на двореца Ел Бади и развитието на захарната и военната промишленост.

   Династия на Алауитите

   Династията на Алауитите е основана от потомците на Имам Али, които първо се установяват в областта Тафилалет, преди на разпрострат властта си над цялата страна през 1666 г. Основателят и духовният водач на династията Мулай Али Шериф, както и неговите наследници (и по-точно Мохамед Бен Али Шериф, провъзгласен за първи крал през 1640 г.) се споразумяват да обединят Мароко чрез прилагането на политическа и военна стратегия.

   СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ НА МАРОКО

   Протекторатът

   През 1909 г. Испания започва военно нападение на Тетуанското крайбрежие и след френското нахлуване султан Мулай Хафид е принуден да приеме договора за протекторат, подписан на 30 март 1912 г. Испания получава зона на влияние. През същата година генерал Лиоте е назначен за генерал-губернатор на Мароко, като без да губи време избира за столица Рабат и заедно с урбаниста Леон Анри Прост се заемат със задачата да модернизират градовете на кралството. През 1921 г. Абделкрим Ел Катаби повежда Риф на въстание срещу европейското господство.

   Управление на Негово Величество крал Мохамед V

   Той е провъзгласен за султан на кралството през 1927 г., застъпник на всички свои поданици и яростен защитник на каузата на мароканските евреи от режима "Виши". Манифестът за независимост е обявен през 1944 г. и три години по-късно Н. В. крал Мохамед V произнася реч в негова полза в (международния) град Танжер. През следващите пет години преговорите с Франция се оказват безплодни и през 1952 г. кризата между властта на протектората и националистите довежда до зараждане на бунтовнически движения, докато султанът не абдикира, а по-късно – през 1953 г., той бива изпратен в изгнание в Мадагаскар заедно с цялото кралско семейство. Въпреки това превратът в Индокитай и избухналата през 1954 г. война в Алжир принуждават френското правителство да търси политическо решение. Така през ноември 1955 г. Кралят се връща от изгнание, за да проправи път на независимостта, призната официално от Франция през 1956 г., а след това и от Испания. Още в първите години Н. В. крал Мохамед V създава демократични институции в страната, а малко преди смъртта си през 1961 г. - и Конституция. (www.mohammedv.ma)

   Негово Величество крал Хасан II

   След смъртта на султан Мохамед V на 26 февруари 1961 г. на 3 март същата година на трона се възкачва Мулай Хасан. В началото на своето управление владетелят възнамерява първо да укрепи независимостта и да обедини страната. Белязани от политически и икономически проблеми, първите години под негова власт се характеризират със засилване на централизацията на властите. През 1965 г. се провежда реформа в земеделието, последвана от връщане на територията на провинция Сиди Ифни през 1969 г.

   Във вътрешнополитически план през ноември 1975 г. се провежда т. нар. Зелен поход за връщане на Мароко на заграбените сахарски провинции. Той създава предпоставки за икономическо и социално развитие, поставяйки основите на национална промишлена политика. От началото на 90-те години демократичното развитие на режима става още по-интензивно, като това се отнася както за вътрешната, така и за външната политика.

   След смъртта на Н. В. крал Хасан II на 23 юли 1999 г. съдбата на кралството е поверена в ръцете на владетел, роден след обявяването на независимостта - Негово Величество крал Мохамед VI, възкачил се на престола на 30 юли 1999 г.
Посолство на
Кралство Мароко в София
горе