 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.9, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
България на прага |
|
|
| Юлиана Николова |
|
Когато четете това, най-вероятно въпросите за българското членство в ЕС, вълнували ни през последните месеци, ще са намерили най-общ отговор. Ако не всички, то поне най-важните. За основния въпрос, кога за всички нас ще се отнася надписът “За граждани на ЕС” от 2007 или 2008 г. ще трябва да изчакаме края на aвстрийското председателство на Евросъюза през юни. Тогава държавите-членки ще трябва да вземат решение за членството на България през 2007 г. или 2008 г. Това решение на Съвета би могло да се отложи за есента, но би създало много проблеми на Комисията, поради процедурата за бюджета, подготовката за промени в администрацията (с български еврочиновници или без тях), проблеми пред страните-членки, нератифицирали Договора за присъединяване на България и Румъния.
През втората половина на 1998 г. по време на първото австрийско председателство е завършен многостранният аналитичен преглед на законодателството на страните-кандидатки и е подготвена втората, по-тежка фаза - двустранният преглед. През 1998 г. България прави значителни усилия за подготовката си за членство и получава забележителни оценки от Европейската комисия. Забележителни, защото становището на Комисията от 1997 г. по молбата на България за членство в ЕС не предполага близка перспектива за започване на преговори. В първия редовен доклад на ЕК, приет на съвета във Виена, е записано:
“Темпото на хармонизиране с европейското законодателство в България като цяло е ускорено, но трябва да се полагат още усилия по отношение на практическото му прилагане. Като се имат предвид ограничените административни и финансови ресурси, това си остава основното предизвикателство. Все още е твърде рано да се преценява дали новото законодателство се прилага ефективно.”
Тази оценка, която сега звучи доста предпазливо, е голям скок напред от становището на Комисията по молбата на България за членство. Заключителна фаза на изготвянето на становището на ЕК е по време на най-острата финансова и политическа криза в най-новата история на България - края на 1996 и началото на 1997 г. На срещата във Виена през 1998 г. сигналът е ясен: посоката е вярна, България знае какво прави и какво трябва да прави, за да стигне до прага на ЕС.
Второто австрийско председателство на ЕС започна с окуражителни сигнали към страната след повече от седем години на общи усилия за изпълнение на критериите и изискванията за членство в ЕС. На 3 януари австрийският канцлер Волфганг Шусел по повод на поемането на председателството заяви в интервю за американския вестник “International herald tribune”: “България постига огромен напредък в борбата с организираната престъпност.” А борбата с организираната престъпност и корупцията е тази област от мониторинговия доклад за напредъка на България, която буди най-сериозни безпокойства сред страните-членки и е най-голямата пречка за членство на страната ни от 1 януари 2007 г. Тя е една от онези 16 “червени зони” в първия мониторингов доклад, чието съществуване може да задейства всяка една от защитните клаузи в договора за присъединяване и най-вече тази за отлагане на членството.
За австрийско председателство България си поставя амбициозна задача да се измъкне от клопката на тези “червени области”, да постигне значителен напредък по преодоляване на забавянето и да попълни пропуските. Индикаторите за нейното изпълнение са измерими в следващия мониторингов доклад, очакван на 16 май. Задачата е амбициозна, защото изисква колективни, отборни решения и действия. За същия период напредъкът на страната непрекъснато се измерва, проверява, потвърждава от всички страни. Двадесет и една съвместни проверки на европейски експерти са заложени и проведени през първата половина на австрийско председателство, като се започне от антидискриминацията и социалното включване, през хуманното отношение към животните и сигурността на външните граници, та чак до обществените поръчки. Всяка една от тези съвместни проверки завършва с експертен доклад, а тази по правосъдието и вътрешните работи с осем.
Един от тези осем доклада, този на експерта Сюзет Шустер, разбуни духовете не само в България. В препоръките си към Европейската комисия експертът предлага:
“Вземайки предвид слабостите на сегашната гражданско-процесуална система и необходимото време за пълното приемане на все още незавършения проект на гражданско-процесуален кодекс, Комисията трябва сериозно да обмисли възможността да приложи защитната клауза (Протокол за присъединяване чл. 38 към Акта за присъединяване на България) по отношение на взаимното признаване на съдебните решения по граждански и наказателни дела. Като отчита обема задачи, които България се е ангажирала да изпълни в областта на правното сътрудничество (виж стр. 2 на Стратегията за реформа на съдебната система), експертите се съмняват, че този широк обхват от задачи може да бъде изпълнен както трябва до края на 2006 г.”
В доклада си експертът изразява тревога, че промените в Конституцията могат да накърнят независимостта на съдебната система. Като основателни причини за въвеждането на предпазната клауза експертът посочва, че налагането на тази предпазна клауза би трябвало да позволи последващ мониторинг от страна на ЕК върху изпълнението на Стратегията за реформа на съдебната система.
На мен лично обаче най-силно впечатление ми направи друг аргумент, посочен в доклада, а именно: мащабът на недоверие на българските граждани в тяхната собствена съдебна система, и експертът добавя емоционално “ако самите граждани изпитват толкова силно недоверие към системата, защо трябва страните-членки да й имат доверие”.
В доклада нямаше изненади по-специално в частта за промените в Конституцията. И не тъмните сили, нежелаещи членството на България в ЕС, а тъкмо обратно, експертната и академичната общност на България предупреди политиците за същите тези опасности, или поне за възможността да се създадат неясноти и неточности. И тази общност не е хукнала да се жалва в Брюксел или на проверяващите експерти, уверена съм в това, а просто експертите и в България, и в страните-членки мерят с по-еднакъв аршин от политиците.
След тези доклади и ясния сигнал на Оли Рен, че Европейската комисия се съобразява със становището на експертите, няма да е достатъчно знайни и незнайни герои да убеждават себе си, Комисията, гражданите, че системата работи по средноевропейски стандарти, колкото и статистика да има в доводите им. Няма да е достатъчно, не е и нужно, а дори е и вредно, министри и магистрати да си прехвърлят отговорността, заради кого ще ни наложат или не защитна клауза. По-важно е да се работи като един отбор за връщане на доверието в системата, да се демонстрира единна национална воля за членство в ЕС от 1 януари 2007 г. без предпазни клаузи и уговорки, и не само да се демонстрира, а да се прави. До заключителния съвет на финландското председателство има достатъчно време. Финландия ще получи добър старт от Австрия.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
