 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
ВИЕНСКИЯТ СЕЦЕСИОН (1890 - 1910) |
|
|
| проф. Чавдар Попов |
|
 |
Густав Климт, “Целувката”
1907-1908 г. |
Към края на XIX в. мощна авангардна вълна почти повсеместно - от Русия до Шотландия, залива художествената култура на Стария континент. Във въздуха сякаш се носи необходимостта от нещо освежаващо. Изкуството се насочва към нови, различни от дотогавашните насоки и тенденции. Във Франция и Белгия те приемат наименованието “Ар нуво” (ново изкуство), в Англия - “Модърн стайл” или “Артс енд Крафтс” (изкуство и занаяти), в Италия - “Либърти” или “Стил флореале”, в Германия - “Югендщил”, в Русия - “Модерн”, в Испания - “Модернисмо”. Въпреки голямото разнообразие от названия, по същество става дума за едно и също явление - навсякъде се формира нов художествен стил със сходни мирогледни, технологични и формални характеристики.
България също не остава настрана от тези процеси, макар че се включва в тях едва след 1900 година. В историята на нашето изкуство сме възприели наименованието, което се установява в Австрия, по-конкретно във Виена - “Сецесион”. Този на пръв поглед странен термин произлиза от латинското secessio, което означава отделяне, разцепване. И действително - той трябва да се противопостави на еклектиката на неокласицизма, да скъса с тиранията на ордерната антична архитектура, която доминира векове наред на европейската сцена. Става дума за един от последните в историята на европейското изкуство опити за създаване на цялостен стил, който да придаде единен облик на художествената продукция - от бижуто до катедралата. От друга страна, несъмнено сецесионът представлява и своеобразна реакция спрямо промишленото обезличаване, което пронизва редица европейски градове в зората на масовата култура.
Във Виена, както и в другите страни на Западна и Средна Европа, новите идеи обхващат, освен архитектурата и пластичните изкуства, и други най-различни области - науки (философия, психоанализа), музика, литература, театър. Австрийската столица безусловно се намира в центъра на обновителните процеси, на формирането на нов начин на живот и на нов стил на мислене.
Генезисът на сецесиона и по-широко - на европейския “Модерн”, следва да се търси в откритията, настъпили в областта на технологиите, които през втората половина на XIX в. водят до създаването на новата инженерна архитектура. Именно тя дава възможност на авторите да напуснат лоното на традицията и да потърсят нови, смели решения. Проследявайки стъпка по стъпка етапите на тази своеобразна революция, ставаме свидетели на това как се зараждат нови форми и нови конструкции. При което, за разлика от по-старите стилове, например готика или барок, новият стил се появява не по естествен начин, спонтанно, а волево, целенасочено, като проект, постигнат в резултат на усилията и творческата мисъл на архитекти, декоратори, скулптори и живописци.
Обновителните художествени процеси във Виена най-рано се проявяват в архитектурата и декоративно-приложните изкуства, но по-сетне се разпростират и върху други видове на визуално-пластичните изкуства. Сецесионът обхваща архитектурата (обществена и частна), вътрешното оформление (мебелировка, стълбищни и декоративни решетки и парапети, врати и прозорци, осветителни тела, съдове, тапети, облекла), декоративните изкуства (металопластика, витражи, гоблени), илюстрацията и оформлението на книгата, плаката, тиражираната графика, живописта. В това е основната разлика между този стил и отделните направления на модерното изкуство, каквито са например постимпресионизмът, фовизмът или кубизмът, които се ограничават предимно до живописта, а в най-добрия случай понякога и до скулптурата.
Обикновено наричат сецесиона орнаментален и декоративен стил. В произведения на книжната графика и илюстрацията, в оформления на интериори и екстериори, в плакати и дори в картини виждаме стилизирани форми, напомнящи плетеници от лозови ластари, раковини, орлови нокти, диви рози, цветя. Поразяващо е изобилието от растителни, зооморфни и геометрични орнаменти. Неписано правило е изграждането на сложни, асиметрични композиции, преобладаването на свободните извивки на арабеската.
За създаването на новия стил от значение несъмнено е ролята и на световните международни изложби. Пионер е Лондон, където през 1851 г. в т. нар. “Кристал Палас” се организира първото по рода си промишлено-индустриално изложение. Това е изключителен за времето си интернационален форум, на който си дават среща продуктите на цивилизации от цял свят. Именно чрез тези своеобразни прегледи на човешките постижения, впечатляващи по своя обем и своята значимост, в Европа проникват влиянията на извън европейските художествени култури. Моделът на Кристалния дворец вдъхновява архитектите и инженерите към търсенето на нови конструктивни решения, а оттам - и към нови художествени визии в архитектурата. Неслучайно през втората половина на същото столетие започват да се появяват редица подобни съоръжения, най-прочутото от което е, разбира се, Айфеловата кула в Париж (1889).
През 1873 г. във Виена също се организира голяма интернационална изложба. През същата година, между другото, там се провежда и Първият международен конгрес по история на изкуството. На това изложение виенската публика за пръв път се запознава с образци на японските цветни щампи и на китайската калиграфия. Персийските и египетските влияния, дошли от украсата на предмети и художествени образци с най-различно съдържание и предназначение, също не са за пренебрегване при търсенето на нови източници за обновяване на изкуството. Бъдещият сецесион активно черпи и от идеите на романтизма. Изобщо миналото на домодерните общества, с неговата “ретроспективна” носталгичност по причудлив начин се примесва с екзотичното на далечните култури и цивилизации и формира модели и стилистични похвати, които стават основни белези на “Модерна”.
Сецесионът успява да преодолее ценностното противопоставяне между т. нар. изящни и декоративно-приложни изкуства, което води началото си от установяването на нормите на академичната естетика през XVII в., а именно, че за стойностно, “високо” изкуство можем да говорим единствено по отношение на живописта и скулптурата. Той изобилства с примери, които показват, че едни и същи автори се изявяват еднакво убедително и силно в най-различни равнопоставени области - художествено проектиране, плакат, книжен дизайн, скулптура, декорации.
В архитектурата сецесионът акцентира върху творческото прилагане на принципите на природното формоизграждане, които предполагат изявата на органичния растеж на формата в пространството. И тук правата линия и правият ъгъл са изоставени за сметка на асиметрията, на плавно извиващите се криви и обли форми. Цветната архитектура предполага също така широкото използване на витража и керамиката.
Един от най-изтъкнатите автори на виенския сецесион е Ото Вагнер (1841-1918), професор по архитектура във Виенската академия за пластични изкуства. От 1895 г. той възглавява движението на обновление на австрийската архитектура, насочено срещу консервативната националистична културна политика. Черпи опит от достиженията на инженерната архитектура, широко използва и прилага новите строителни и същевременно художествени материали - многоцветната керамика, кованото желязо, оцветените стъклопластики, стоманата. Вагнер по неповторим начин умее да наслагва камък и стъкло на тънки слоеве като рамка на поредното декоративно пано, което освен конструктивния ефект, има и чисто художествени функции. Той използва и елементи от ислямската и далекоизточната архитектура, по-специално арки във формата на подкова или на гръцката буква “Омега”, като придава подобно звучене и на декорирането на вратите и прозорците. Лекциите и упражненията, които води във Виена, се посещават от многобройни студенти и слушатели от всички краища на Австро-Унгарската империя и от Италия.
През 1894 г. на Вагнер е възложено да проектира станциите на Виенското метро. По подобие на известния Ектор Гимар в Париж той създава цялостно художествено-пространствено оформление, в което нагледно демонстрира предимствата на новия стил.
Австрийският сецесион всъщност води началото си от 1897 г., когато група художници основават движението “Виенски сецесион” и отбелязват събитието със специална изложба във Виена. През 1898-1899 г. Йозеф Мария Олбрих (1867-1908), най-талантливият ученик на Ото Вагнер, построява Дома на “Виенския сецесион”. Той прилича на класически храм, а над него се извисява купол от златни листа, символизиращ скъсването на новия стил със старите условности.
От 1898 г. започва да се издава списание “Фер сакрум”. Трябва да се подчертае, че ролята на печатните издания, както и на художествените галерии за разпространението на идеите и художествените особености на сецесиона е изключително голяма.
През 1902 г. Густав Климт, един от най-известните и най-значимите живописци на сецесиона, създава фрески за изложбата, посветена на Бетовен по теми от Деветата симфония, изпълнена на откриването от Густав Малер. Той вече е известен художник, който е успял да създаде свой собствен почерк, изразяващ кредото на новото изкуство - елиминиране на класическата права перспектива, плоскостно изграждане на формите, повишена декоративна интензивност и звучност на колорита, доминиране на орнамента, по-условни и по-лаконични похвати при изграждането на фигурите и предметите в картината, наред с Климт, Егон Шиле, Оскар Кокошка и с други големи имена на виенския сецесион.
Друг известен представител на новите насоки в изобразителното изкуство, Йозеф Хофман, архитект и скулптор, създава едни от първите произведения на абстрактната триизмерна пластика. През 1901 г. той кани група художници от Глазгоу заедно с няколко английски автори, които да участват в изложба на “Виенския сецесион”. Движението се интернационализира.
През 1903 г. се основават т. нар. виенски ателиета, финансирани от младия банкер Фритц Верндорфер. В програмните насоки на работата в тези специфични художествени средища влиза задачата да се съчетават утилитарните и чисто естетическите елементи и качества на художествените форми. От 1905 до 1911 г. в тези ателиета се проектират и изработват плановете и конструкцията на двореца “Стокле” в Брюксел, в който намират израз идеите на тоталархитектурата, с други думи на единното стилово оформление на сградата и на всички основни елементи в нея, които да създадат цялостен органичен ансамбъл.
Виенският сецесион, развил се от края на XIX в. до Първата световна война, представлява една от най-ярките и запомнящи се страници в историята на модерното изкуство.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
