 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.3, година XIII, 2006г. |
|
|
Една стабилна България е важна за цяла Европа |
|
|
|
|
 |
| Д-р Хайнц Фишер, федерален президент на Република Австрия |
д-р Хайнц Фишер
Роден на 09.10.1938 г. в Грац. През 1956 г. завършва гимназия във Виена. Следва право в Университета във Виена. През 1961 г. защитава докторска титла. От 1978 г. е хабилитиран доцент в Университета в Инсбрук. От 1994 г. е редовен университетски професор. От 1971 до 2004 е народен представител, избирателен окръг Виена. От 1979 до 2004 е заместник председател на Социалистическата партия на Австрия. От 1983 до 1987 е министър на образованието и науката. От 1990 до 2002 е председател на Националния съвет на Австрия. От 1992 до 2004 е заместник-председател на Европейската социалдемократическа партия. На 25.04.2004 г. е избран за федерален президент на Австрия. Автор на редица книги и публикации, с подчертан интерес към музиката и природата – до 2005 г. е президент на Австрийските любители на природата. Женен с две деца.
- Господин Президент, през последните години големи австрийски компании инвестираха в България. Kак оценявате развитието на двустранните отношения в контекста на европейската интеграция на нашата страна?
- Предстоящото присъединяване на България разкрива нови измерения в австро-българските отношения, които след трудни фази през изминалия век, през последните години се развиват за радост в тясно сътрудничество и приятелство. Това качество на нашите взаимоотношения не е свързано само с икономическия ангажимент на Австрия, въпреки че фактът за присъствието на австрийските предприятия като най-голям инвеститор в България, естествено, е от голямо значение. Австрийските предприятия откриват в България много добри пазарни условия. Особено радостен съм от факта на дългосрочните инвестиции, които ще подпомагат българската икономика и занапред. Наскоро НЕK подписа договор с “ВА-тех-хидро” за рехабилитация и разширяване на водните електрически централи. Това е един здравословен проект, който осигурява както работни места, така и възможности за защита на климата.
- С какво страни, като България и Румъния, могат да обогатят европейското семейство?
- Преди всичко най-общо със самото си членство. Защото присъединяването се предшества от многобройни, често продължителни, но важни стопански и политически процеси на хармонизация, в края на които държавите са по-стабилни и обществата заздравени. Една икономически и социално стабилна демократична България в Югоизточна Европа е важна за целия регион, както и извън него, за целия континент. В областта на културата България безспорно ще допринесе с богатия си и многообразен културен живот, с народните традиции и обичаи за обогатяване на европейската култура.
- За първи път страни с толкова нисък брутен вътрешен продукт се присъединяват към Общия пазар, това не крие ли опасности и за Европа, и за бъдещите членки? Какво е виждането по този въпрос на една богата държава като Австрия?
- Присъединяването на тези страни ще намали по-бързо разликите в благосъстоянието, отколкото, ако присъединяването не би се състояло. Разликите в покупателната способност не са толкова драстични, колкото в стойностите на брутния продукт, но все пак процесът за наваксване ще е продължителен. От години България работи успешно в условия на валутен борд, което гарантира стабилност на лева.
- Кое решение е по-правилно за България и за ЕС - страната ни да бъде приета недобре подготвена и да се реформира под заплахата от санкции, или да се изчака още една година, за да се извършат необходимите реформи за пълноценно членство?
- През последните години България положи големи усилия и постигна значителен напредък при подготовката за присъединяването. Сега е ред на Комисията да прецени дали България е изпълнила задоволително и последните все още открити въпроси и дали както е предвидено ще може да се присъедини към ЕС през януари 2007 г. Надявам се и съм убеден в това, че България ще го постигне. България самата има интерес в най-голяма степен да може да използва напълно преимуществата на членство в ЕС.
- Докато членството на България и Румъния на 1 януари 2007 година все още буди съмнения, Вашата страна вече лобира за интегриране на Западните Балкани...?
- Това са две различни групи проблеми. Що се отнася до Румъния и България, то Австрийският парламент ратифицира Договора за присъединяване с изключително голямо мнозинство (само 2 гласа против) и ние оценяваме присъединяването през януари 2007 г. като желателно.
По въпроса за западните региони на Балканския полуостров (Западните Балкани), считаме, че това е все още най-малко стабилният район в Европа. От нас общ интерес е стабилизирането му и осигуряване на възможност за добро развитие. За постигането на тази цел европейската перспектива играе важна роля. Ето затова ние вярваме, че тази европейска перспектива би трябвало да се развива, като естествено всяка отделна страна би трябвало да докаже пълната си готовност за присъединяването. Това няма да е лесно, но аз смятам, че подобно схващане е обективно много разумно. За това обаче няма срокове и обвързани със срокове съглашения.
- В Австрийския парламент предстои разглеждане на искане за референдум против присъединяването на Турция. С какви настроения се посрещат аспирациите на Анкара за членство? И докъде е разумно да стигнат границите на Обединена Европа?
- Темата за Турция понастоящем не е на дневен ред пред Австрийския парламент. ЕС е взел решение да започнат преговори с Турция и да се проучи не само готовността на Турция за присъединяване, но и да бъде проучена готовността на самия ЕС и неговата зрелост за приемането на една толкова голяма държава като Турция. Тези проучвания и преговори ще продължат през един дълъг период. Твърди се, че това би отнело около 10 години, докато бъде постигнат резултат, а когато той бъде постигнат, ще бъде необходимо да се заемем с отделните въпроси по процеса за ратифициране.
Може би дотогава би могло да се проведе нещо като общоевропейски референдум, тъй като аз не мога да прикрия наличието на известен скептицизъм, когато в отделни европейски страни се провежда народно допитване относно присъединяването на нови страни към ЕС, а в други - не. Що се отнася до окончателните граници на Обединена Европа, според мен, това не би могло да се дефинира веднъж завинаги, защото тук стои въпросът не само за географските граници, а за един политически процес, който зависи от много фактори. А тези фактори вероятно след 10 или 20 години ще изглеждат по-различно от днес.
- Как Вашата страна гледа на засилващите се призиви на Европейската комисия за отваряне на трудовия пазар и за ограничаване на “икономическия патриотизъм”?
- Понастоящем Австрия, както и много други страни - членки на ЕС, взимат мерки за защита на вътрешния пазар на работната сила, чрез прилагане възможностите на преходните срокове. В случай че се установи, че тази защита вече не е необходима, би могло да се обмисли отваряне на пазара на работната сила за новите страни-членки. Не ми е известен израза “икономически патриотизъм”, но са ми известни фактите на пазара на труда. Те сочат, че в Австрия работят повече чужденци, отколкото във Великобритания или Швеция, които вече са отворили своите пазари на труда.
|
|
Интервю на
Валентин Костов
Превод от немски
Бойка Петкова |
|
| горе |
|
|
|
|
