 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.3, година XII, 2005г. |
|
|
Петер Андерс директор на “Гьоте-институт” София
Държим на иновативната експериментална естетика |
|
|
 Роден през 1961 г. в Бремен.
Следва театрознание, психология и философия в Свободния университет в Берлин, след което работи в културната редакция на Хесенската телевизия във Франкфурт/М.
От 1992 г. работи в “Гьоте-институт” - първоначално като завеждащ отдел “Изобразително изкуство” в Централата в Мюнхен, а след това като директор на “Гьоте-институт” в Яунде, Камерун (1994/1999), и Салвадор де Бахия, Бразилия (1999/2003).
Директор на “Гьоте-институт” - София, от 1 септември 2003 г.
|
|
| - “Гьоте-институт” в София - какви са неговите непосредствени цели, как е организиран и какво е свършено до този момент? |
|
| - “Гьоте-институт” работи по поръчка на правителството на Германия. Има спогодба между Министерство на външните работи и “Гьоте-институт” и там са посочени задачите и целите на институцията. Интересното е, че от една страна, съществува такъв рамков договор между Външно министерство на Германия и “Гьоте-институт”, но от друга страна, “Гьоте-институт” има автономия за избиране и извършване на отделни цели и задачи. Това се дължи на факта, че в Германия съществува много рязко разграничение между държава и култура. Което естествено се характеризира с исторически причини. Централата на “Гьоте-институт” е в Мюнхен. В момента има 126 института в 73 държави. И задачите са три: насърчаване на културното сътрудничество, насърчаване изучаването на немски език и представяне на съвременната култура в Германия. Тези три задачи важат за всички “Гьоте-институт”-и в чужбина, но ще забележите, че разликите от институт до институт се увеличават. Това означава, че от нивото на глобалното отиваме към регионалното. В нашия случай това е регионът на Югоизточна Европа. Като за отделните региони са развити и по-специфични стратегии. В този смисъл мога да ви посоча и задачите, свързани с региона на Югоизточна Европа. Първото нещо е да се насърчава многоезичието, второто е обмяната на естетични и иновативни позиции, третото е да се затвърди позицията на гражданското общество, четвъртото е да се подпомага изграждането и развитието на информационни структури и петото е да се засилят европейското гражданско самочувствие и вътрешноевропейският диалог. За да се развият тези пет точки, съществуват три различни оперативни отдела. Това са културният отдел, отделът за езиково обучение и библиотеката - информационният център. Проектите, които ние правим, притежават едно основно качество, на което държим - иновативна, експериментална естетика. |
|
| - Какво влагате в понятието иновативна, експериментална естетика и как може естетиката въобще да бъде направлявана? |
|
| - Изкуството е неразделна част от развитието на обществено-политическите събития в една страна. Това означава, че творчеството на един човек винаги оказва влияние върху обществено-политическите събития. Естествено всеки артист е по абсолютен начин индивидуален и по свой индивидуален начин реализира връзката си с обществото. И точно тази творческа перспектива, когато по един нов експериментален начин намираме своя творчески израз, ни е интересно да проследим. То става по два начина. Единият е да се погледне крайният резултат, а другият, който, честно казано, ни интересува повече - това е процесът на творческа работа. Творческото развитие ни интересува и тогава, когато крайният резултат е неясен. Защото ние винаги изхождаме от това, че един резултат води до дискусии, до разпра, дори до кавга. И в това именно виждаме приноса към гражданско-политическото общество. Интересува ни връзката общество - изкуство и полученият диалог. |
|
| - Това означава ли, че Ви интересува и обратната връзка - влиянието на политиката, обществения живот върху изкуството? |
|
| - Разбира се, защото политиката създава рамковите условия за творческа продукция. И не само политиката, но по-скоро гражданската общественост, която дава повод на артистите да извършват определен творчески процес. Убеден съм, че съществува постоянно влияние между творци, изкуство и политика. |
|
| - А какво се случва с творци, които имат по-различни интереси на творчество, които не се вписват в рамките на обществено-политическото и творческото взаимодействие, което описахте? Означава ли, че те са аутсайдери, изгнаници? |
|
| - Аз съм на мнение, че именно артисти, които работят в областта на експеримента и иновативното, водят най-много до един диалог с различни позиции и точно те не се водят от нормите на обществото, или поставят такива норми сами. Ние се интересуваме изключително от такива творци, които са срещу вълната, срещу течението, на други проекти отказваме. |
|
| - С какво си обяснявате изключителния интерес на българите към Германия и немския език? |
|
| - Вярвам, че съществува нещо общо между нашите два манталитета. Става дума за една силна прилежност и едно постоянство, даже твърдоглавство. А също така и в склонността към страдание. Например, прави ми впечатление, че българите често обичат да се оплакват от състоянието на нещата, същото правят и немците. И естествено трябва да се каже, че и исторически нашите два народа са свързани. Германия като икономическа сила също така привлича вниманието на българските граждани. Аз лично обаче се надявам, че този интерес ще започне да расте и да се проявява и в обратна посока - Германия ще започне да гледа на България като на нещо отделно от другите европейски страни, не като на част от цялото. |
|
| - Смятате ли, че днес Германия привлича България повече с икономическото отколкото с културното си влияние? |
|
| - Оставам с впечатление, че има различни мотиви както преди, така и сега. И съм убеден, че хората са привлечени от хуманистичния идеал в Германия, освен от икономическите контакти. |
|
| - Защо класическата музика и литературата са така силно развити в Германия? С такива високи постижения? |
|
| - Свързано е с историята на страната. Преди 60 години, когато войната приключи и немският народ бе съсипан, нямаше база, на която културното и идентичното да стъпи и поради тази причина по това време хората са се обърнали към класиката. Това пречупване започна в края на 60-те години. И за мен е интересно, че в България продължава да се говори и да се мисли за Германия като за страна на класиката и утвърдените модели. Имам подозрение, че това е останало у българина, насаждано от културния институт на ГДР в миналото. В края на 60-те години в Западна Германия изкуството бе тласнато в съвсем различна посока - на експерименталното, провокативното. Много е важно как се представя една страна за нейното възприемане. |
|
| - Означава ли това, че немците по своя характер са повече експериментатори и иновативни хора, отколкото традиционалисти? |
|
| - Не съм специалист, но не бих имал нищо против точно така да се възприемат немският човек, немското мислене. Защото за съжаление картината, която е разпространена за германеца, е за човек, който е много прилежен, много работи, който е бюрократ. |
|
| - Казахте, че сте човек на мегаполиса. Как се чувствате в София, която не е съвсем мегаполис? |
|
| - Аз смятам, че бъдещето се решава в градовете и затова се чувствам много добре тук. Защото много неща се случват и се събират в София. В такова важно време да присъствам тук е за мен голямо лично преживяване, което в никакъв случай не искам да прекъсва. Бих искал престоят ми да продължи повече. |
|
Интервю на
Цветанка Еленкова |
|
|
| горе |
|
|
|
|
