Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ДОСИЕ	стр.11, бр.3, година XI, 2004г.

	СЪВРЕМЕННИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ Кратка историЯ на летните Олимпийски игри

Веска Георгиева


Атина, 1896	Париж, 1900	Сент Луис, 1904	Лондон, 1908	Стокхолм, 1912

Антверпен, 1920	Париж, 1924	Амстердам, 1928	Лос Анджелис, 1932	Берлин, 1936

Лондон, 1948	Хелзинки, 1952	Мелбърн, 1956	Рим, 1960	Токио, 1964

Мексико, 1968	Мюнхен, 1972	Монреал, 1976	Москва, 1980	Лос Анджелис, 1984

Сеул, 1988	Барселона, 1992	Атланта, 1996	Сидни, 2000	Атина, 2004

   Няма друго световно събитие днес, което така да завладява света, както олимпийските игри. Те са тържество на спорта, празник на мира, приятелството и взаимното разбирателство между млади хора от различни страни и континенти. Дошли са от древността и са донесли на съвременния свят ценности, без които човечеството трудно би оцеляло - желание за мирен живот, взаимно уважение и разбирателство, стремеж към красота, хармония и съвършенство.
   Причината днес да сме свидетели на тези празници на мира и красотата, които привличат вниманието и интереса на милиони хора, е големият френски хуманист, педагог и общественик барон Пиер де Кубертен. През 1894 г. на атлетически конгрес в Сорбоната в Париж се приема неговият гениален проект да се възобновят и провеждат през 4 години олимпийски игри с участието на всички желаещи страни. Учреденият на 23 юни 1894 г. Международен олимпийски комитет решава в знак на признание и преклонение към родината на олимпийските игри Гърция началото да бъде в Атина.
   На 6 април 1896 г. в тържествена обстановка гръцкият крал Георг I открива Първите съвременни олимпийски игри. Великата идея на Пиер де Кубертен е подкрепена от 14 държави. 245 спортисти се състезават в 9 спорта - атлетика, плуване, фехтовка, колоездене, гимнастика, стрелба, борба, тенис и вдигане на тежести. Първият олимпийски шампион е Джеймс Коноли от САЩ (троен скок). Най-големите овации обаче са за победителя в маратонското бягане - гръцкия пощальон Спиридон Луис, който става и национален герой на Гърция.
   Игрите на II олимпиада (1900, Париж) са с три пъти повече участници от 24 страни. Жените правят своя дебют, и то само в спортовете тенис и голф. Английската тенисистка Шарлот Купър е първата олимпийска шампионка.
   С много по-малко състезатели (13 страни) се провеждат следващите олимпийски игри в американския град Сент Луис през 1904 г. Игрите през 1900 г. и 1904 г. се провеждат в рамките на световни търговски изложения, което, от една страна, привлича зрители, но в повечето случаи се е гледало на спортните състезания като на допълнителна атракция.
   Ентусиазмът на Пиер де Кубертен и МОК и осъзнатата значимост и роля на олимпийската идея сред голяма част от световната спортна общественост са огромни, което се доказва на следващите игри в Лондон през 1908 г. Участниците са 2035 души от 22 държави. Специално за състезанията е построен новият стадион "White City" и за първи път състезателите дефилират под националните си флагове и в спортно облекло. Интересен е финалът на маратона, в който на пристигналия пръв маратонец, италианеца Дорандо Пиетри, е оказана помощ от съдиите, след което е декласиран. Но заради показано изключително мъжество и воля да завърши, е награден от английската кралица със специална купа.
   В игрите на V олимпиада (1912, Стокхолм) домакините въвеждат електрически измервателни уреди и информационни табла. Индианецът Джим Торп от Оклахома е победител в десетобоя, но е обвинен от НОК на САЩ в професионализъм и му е отнет медалът. Много по-късно, през 1982 г., ИК на МОК го реабилитира и връчва законно полагащия му се златен медал на неговата дъщеря. В Стокхолм се осъществява и една от идеите на Кубертен - по подобие на древните игри в програмата да бъдат включени и състезания по изкуства и литература (продължават до 1948 г.). Прекрасното стихотворение "Ода на спорта" е класирано на първо място в отдел "Литература", а по-късно се разбира, че негов автор е самият Кубертен, представил го с псевдоним.

Таню Киряков (стрелба) - двукратен олимпийски шампион (Сеул, 1988 и Сидни, 2000)

   Успехът в Стокхолм помага на олимпийското движение да оцелее, въпреки че Първата световна война нарушава олимпийския цикъл. В церемонията по откриване на игрите на VII олимпиада (1920, Антверпен) са включени вдигането на олимпийския флаг - на бял фон петте преплетени кръга, и олимпийската клетва.
   30-годишнината от възраждането на олимпийските игри се ознаменува в Париж. През 1924 г. френската столица приема над 3000 спортисти. Безспорни герои са финландският бегач Пааво Нурми, с 5 златни медала, и американецът Джони Вайсмюлер, с 2 златни, който първи в света преплувал 100 м св. ст. под 1 мин.
   1924 г. е годината и на Първите олимпийски зимни игри, чийто домакин е френският курорт Шамони. Дотогава фигурно пързаляне (1908 и 1920) и хокей на лед (1920) са в програмата на летните игри.
   През 1928 г. в олимпийските игри в Амстердам се състезават спортисти от 46 страни. За първи път огънят е поставен на специално изградена платформа и гори през цялото време на игрите.
   Голямата икономическа депресия и географската отдалеченост на Калифорния се отразява на броя на участниците в игрите на X олимпиада през 1932 г. в Лос Анджелис - само 1408 спортисти от 37 страни, но нивото на състезанията е много високо. Въвежда се автоматизирано времеизмерване и камера за фотофиниш, има почетна стълба и звучат националните химни в чест на победителите.
   През 1936 г. Берлин приема състезатели от 49 страни. За първи път олимпийският огън се запалва от слънчевите лъчи в древна Олимпия и се пренася с щафета до града-домакин. Новост в тези игри е заснемането им на филми, които се излъчват в театралните салони на Берлин. Безспорен герой на игрите е американският атлет Джеси Оуенс - с 4 златни медала. Президентът на МОК Байе-Латур прави невероятни усилия, за да запази духа на олимпизма. Той настоява и се налага да бъдат свалени нацистките лозунги.
   Втората световна война за втори път прекъсва (за 12 години) провеждането на олимпийски игри.

Стефка Костадинова (атлетика) - олимпийска шампионка (Атланта, 1996)

   Лондон е домакин на игрите през 1948 г. и въпреки трудностите след войната, се справя много добре. Взимат участие и много страни от Африка, Азия и Южна Америка. Германия и Япония не са допуснати. Най-забележителни са изявите на атлетите Фани Бланкерс Коен (Холандия) - с 4 златни медала, и чехословака Емил Затопек, както и на унгарския боксьор Ласло Пап.
   На олимпийския стадион в Хелзинки на 19 юли 1952 г. си дават среща рекорден брой участници (4925) от 69 страни за откриването на игрите на XV олимпиада. Огънят е запален от легендата Пааво Нурми и в продължение на 15 дни в атмосфера на свещен мир, истинско приятелство, взаимно уважение и честна борба се състезават млади хора от вече разделения с желязна завеса свят на Западен и Източен. В Хелзинки се появяват спортистите на СССР и са на второ място след САЩ по брой на медали - 71 (22 златни). Най-големият принос е на гимнастиците В. Чукарин - с 4 златни и 3 сребърни медала, и М. Гороховская - с 2 златни и 5 сребърни. Отново на върха е Емил Затопек - с 4 титли в дългите бягания, отново блести и трикратният олимпийски шампион по бокс Ласло Пап (1948, 1952 и 1956).
   През 1956 г. за първи и единствен път олимпийски игри се провеждат в 2 страни. Град Мелбърн е поредния домакин, но заради карантина за влизащи животни в Австралия турнирът по конен спорт се провежда в Стокхолм. МОК отчита политически успех, налагайки на Източна и Западна Германия да участват в обединен отбор. Най-изявените спортисти са: гимнастиците Л. Латинина, В. Чукарин, Ю.Титов, Такаши Оно; трикратната шампионка (1956, 1960 и 1964) и световна рекордьорка на 100 м св. ст. - плувкинята Даун Фрейзър (Австралия); отличният атлет и шампион на 5000 и 10 000 м Владимир Куц и др.
   Игрите на XVII олимпиада са в Рим през 1960 г. с рекорден брой участници - 5348 души. Подобрени са 74 олимпийски и 27 световни рекорда. Светът е удивен от изключителните постижения на американската спринтьорка Вилма Рудолф, която печели 3 златни медала. В бокса изгрява звездата на Касиус Клей (дн. Мохамед Али), задържал се на върха следващите две десетилетия. Победител в маратона е невероятният етиопски атлет Абебе Бикила, пробягал дистанцията бос. Сред най-изявените спортисти са и Л. Латинина, Б. Шахлин, Такаши Оно. На живо и на запис състезанията се излъчват в 18 европейски страни, САЩ и Канада. МОК за последен път допуска ЮАР за участие, която е отстранена за следващите 32 години заради политика на апартейд. Атмосферата е помрачена от смъртта на колоездача от Дания Кнут Йенсен по време на състезания, довела до решение за въвеждане на антидопингови тестове.
   Олимпийските игри в Токио през 1964 г. са първите, проведени в Азия. Огънят е запален символично не от спортист, а от младежа Йошинори Сакаи, роден в Хирошима в деня на атомната бомбардировка - красноречив жест за отношението на олимпийската общественост към войните и мира. Един от героите в Токио е американският плувец Дон Шоландер, спечелил 4 златни медала. Абебе Бикила повтаря успеха си в маратонското бягане седмици след операция от апендикс. Светът научава за успехите и на Вера Чаславска, Юкио Ендо, В. Лисицки, Стив Кларк.
   Мексико е първата латиноамериканска страна, домакин на олимпийски игри (1968), в които участват 5530 спортисти от 112 страни. Основен проблем за всички участници е надморската височина (2240 м), особено за състезателите в дългите и средни дистанции в бягането, плуването и колоезденето. Но Мексико'68 се помни с феноменалния резултат и световен рекорд на американския атлет Боб Бимън в скока на дължина - 8,90 м. В историята на най-добрите олимпийски постижения са имената на М. Воронин, А. Накаяма, Савао Като, Деби Майер.
   Игрите на XX олимпиада са в Мюнхен през 1972 г. Участниците са вече над 7000 от 121 страни. Най-впечатляващото от резултатите е невероятният рекорд от 7 златни медала на американския плувец Марк Шпиц, а съветските баскетболисти сензационно побеждават на финала отбора на САЩ. Дните на внушителното олимпийско тържество са помрачени, когато сутринта на 5 септември в олимпийското село влизат арабски терористи, взимат заложници и по-късно убиват 11 спортисти от Израел. Светът осъжда остро този атентат, след прекъсване от 34 часа, игрите продължават. Звезди са още и Олга Корбут, В. Борзов, трикратният олимпийски шампион Ал. Медвед, Шейн Гулд, Роланд Матес и др.

Стадионът Панатинайкос днес

   На 17 юли 1976 г. кралицата на Великобритания Елизабет II открива в Монреал игрите на XXI олимпиада. Въпреки отсъствието на 22 африкански държави състезанията имат изключителен успех с десетки подобрени световни и олимпийски рекорди. Алберто Хуанторена (Куба) е първият атлет с победи в дисциплините 400 и 800 м, Виктор Санеев за трети път е шампион на троен скок, а 14-годишната Надя Команечи е първата гимнастичка, получила максимална оценка (10) и с 5 медала (3 златни). Николай Андрианов с 5-те си медала (3 златни) нарушава японската хегемония в мъжката гимнастика. С високи резултати и титли са и Ласе Вирен, Джеймс Монтгомери, Корнелия Ендер, Улрике Рихтер, Нели Ким.
   За първи път в историята на олимпийските игри, в Москва (1980) и Лос Анджелис (1984), групи държави отказват участие по политически причини. В олимпийската терминология влиза думата "бойкот"- понятие, което не се вписва в олимпийския дух и явление, от което губи голяма част от най-добрите спортисти в света. И в Москва, и в Лос Анджелис, игрите се провеждат по всички правила, церемонии и ритуали и имат своите високи постижения и рекорди, имат и своите звезди. Между тях са имената на В. Салников, Ал. Дитятин, Себастиан Кол, Стив Овет - в Москва, както и Карл Луис (с 4 златни медала), Михаел Грос, Екатерина Шабо - в Лос Анджелис.
   През 1988 г. домакините от южнокорейския град Сеул организират великолепни игри с рекорден брой участници - 8465 от 159 страни. С изключителни постижения са плувците Кристин Ото, Джанет Еванс и Мат Бьонди, атлетите Флоранс Грифит и Карл Луис, както и гимнастиците Даниела Съливаш, Д. Белозерчев, С. Богинская и Вл. Артьомов. В Сеул МОК показва твърдата си решителност да се бори срещу допинга и налага наказание на канадския спринтьор Бен Джонсън с отнемане на златния медал (100 м).
   В 1992 г. светът е вече променен. СССР не съществува, и вместо него - Общество на независими държави, има само една Германия и нови независими страни, които имат свое представителство на олимпийските терени в Барселона. ЮАР е отменила апартейда и отново е член на олимпийското семейство. Състезанията са на изключително ниво. Най-много медали печелят САЩ - 108 (37 златни), но по брой на титли първа е ОНД - 45. Супершампион с 6 златни медала е гимнастикът Виталий Шчербо. Впечатляващо е първото участие на баскетболистите от "The Dream Team".
   Въпреки очакванията на много страни домакин на Игрите на столетието през 1996 г. да бъде гръцката столица Атина, членовете на МОК избират американския град Атланта. На 19 юли огънят е запален от легендарния боксьор Мохамед Али. За първи път в олимпийската история участие в игрите взимат всички НОК - 197. Състезанията се наблюдават на живо и по телевизията от над 19 милиарда зрители. Един от най-великите атлети на света - Карл Луис, печели 4-ата титла в дисциплината дълъг скок, а във високия скок при жените шампионка е българката Стефка Костадинова, чийто световен рекорд (209 см, 1987) все още не е подобрен. Герои в атлетиката са и Майкъл Джонсън, Марион Джонс и Мари-Жозе Перек; плувкинята Мишел Смит, както и трикратният олимпийски шампион във вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу.
   Последните за столетието олимпийски игри в Сидни през 2000 г. са достоен венец за олимпийското движение и утвърждаването на спорта като феномен на XX в. Спортисти от 200 страни се състезават в 27 спорта. Сред многото герои се открояват Марион Джонс, Инге де Брюн, Иън Торп. Олимпийският златен медал на Кати Фриман е стотен пореден за Австралия и първи, завоюван от представител на аборигените. В Сидни 11651 млади хора от всички континенти за пореден път доказаха, че олимпизмът като философия, спортът и олимпийските игри като проява са мощно средство при решаването на глобалните проблеми на човечеството и изграждането на по-добър и миролюбив свят.

***

България винаги се е гордяла, че е една от 14-те страни, участнички в Първите съвременни олимпийски игри в Атина през 1896 г. В историята на олимпийските игри заемат своето място и българските спортисти, които с високите си отличия имат значителен принос в развитието на спорта и олимпийското движение. 262-ма българи извоюваха общо 200 медала - 49 златни, 83 сребърни и 68 бронзови. Сред тях са двукратните олимпийски шампиони Боян Радев (борба), Петър Киров (борба), Нораир Нурикян (вдигане тежести), Таню Киряков (стрелба), Николай Бухалов (кану-каяк), както и уникалната Ваня Гешева (кану-каяк) с общо 4 медала, от които пълен комплект медали в Сеул'88, световната рекордьорка Стефка Костадинова и още много други. Те донесоха на България олимпийска и световна спортна слава и трайно присъствие в златната книга на световния спорт.

горе