архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

ЕВРОПЕЙЦИ стр.21, бр.3, година X, 2003г. ПО-ВАЖНО ОТ САМАТА МЕЧТА Е НЕЙНОТО ПОСТИГАНЕ ДЖОН ГРИГ  Генерален мениджър на Radisson SAS Grand Hotel Г-н Джон Григ е роден на 30 септември 1948 г. в град Берген, Норвегия. Завършил е търгвска гимназия в родния си град, както и колеж по международен туризъм. През 1976 г. е назначен на длъжността генерален мениджър на хотел "Сторд" в гр. Сторд, Норвегия. След заемането на подобни позиции в други хотели в Норвегия, от 1996 г. Джон Григ е генерален мениджър на двата хотела на Radisson SAS в Берген. Хотелите са с общо 618 стаи. Г-н Джон Григ заема длъжността генерален мениджър на Radisson SAS Grand Hotel в София от 25 юни 2001 г. Освен норвежки език, г-н Григ говори английски и ползва немски. Женен, с две деца. - Г-н Григ, какво Ви накара да дойдете в България - една страна, в която хотелиерският бизнес не е така развит както в други европейски страни? - На първо място моето желание беше да отида в страна, която е екзотична по някакъв начин. И както българите не знаят много за Норвегия, така и аз като норвежец не знаех много за България. Така че за мен бе много вълнуващо да дойда тук. През 80-те и началото на 90-те на няколко пъти съм посещавал България, за да наема български изпълнители за норвежките хотели и ресторанти. Всъщност вашата музика беше, която ме привлече първо. - В едно от Вашите интервюта споделяте, че в България сте срещнали много пречки от бюрократичен характер като мениджър на хотел "Радисън". Различна ли е бюрокрацията в България от тази в Норвегия? - Да, аз смятам, че бюрокрацията в България е изключително тежка. Властите искат да следваш закона, както и в Норвегия, но тъжното е, когато говорим за закони, да не съществува никаква дискусия. Бюрокрацията отнема твърде много време и е свързана с твърде много канцеларщина. Впечатлен съм от голямото количество хора, които са в тази бюрократична машина и работят за нея. Защото аз никога не съм го правил и винаги съм гледал на държавата или на общината като на някого, който трябва да помага. Но понякога в България нещата изглеждат обратно - някой, който по-скоро ти пречи. И това е, което не ми допада въобще. Ако трябва да бъда по-конкретен, ще дам пример с разрешителното за продажба на цигари. Причината беше, че съвсем близо до нас има училище и макар никога ученик да не е стъпвал в хотела, и макар голяма част от българите да пушат, така и не получихме такова заради закона, който казва, че когато на по-малко от 200 метра се намира учебно заведение, нямаш право да продаваш цигари. Беше много трудно да обясниш на чуждестранните клиенти, че заради училището в близост ти не можеш да си купиш цигари. Костваше ни около 4-5 месеца, за да се сдобием накрая с разрешително. Трябваше да се аргументираме пред толкова много и различни хора и инстанции в общината. В крайна сметка успяхме, но това е бюрокрацията - консуматор на време. А за нас времето е важно, за да привлечем гости в София, в хотела, а не да се занимаваме с бюрократични пречки от всякакво естество. - Кои са новостите, които Вие въведохте в хотела чрез Вашия стил на ръководене? Споделяте, че най-важното за Вас е работата в екип, да давате свобода на хората? - Аз мисля, че най-важното за един човек е да има свобода и да може да взима сам решения. И това е изходната точка, от която се ръководя при работата си с хората - да науча персонала, който работи тук, сам да взема решения. А не да държа на онова, което аз смятам за единствено правилно. И това, в което вече съм се убедил и искам да споделя е, че българите са много образовани. Повечето от тях притежават брилянтен ум. Така че е съвсем естествено да искам моите хора да разсъждават, сами да взимат решения. Но те трябва да се научат как да взимат решения, и това е, което се стремя да им дам. Освен всичко се опитвам по един чисто скандинавски начин да ръководя този хотел - да ръководиш не означава да се налагаш, да се караш, да крещиш. Това е основен принцип на управлението в Норвегия и то сработва много добре и тук. - Известни са поговорката, че пари при пари отиват, както и фактът, че културата все повече се нуждае от бизнеса, за да съществува. Нека погледнем нещата от обратната страна - смятате ли, че културата е основна предпоставка за развитието на един успешен бизнес? Може ли тя на свой ред да го подпомага? - Ние всички имаме нужда от култура. Естествено е, че работим с цел печалба, която от своя страна да помага на бизнеса да се развива, на една фирма да процъфтява. Но от друга страна, за да постигнем това, са необходими определени усилия от наша страна. И в този смисъл аз твърдо вярвам, че всички ние се нуждаем от повече култура - от повече музика, поезия. И се нуждаем от тези неща, за да вършим работата си по-добре. Не мисля така, защото звучи добре. Но го изповядвам от опит - от моето детство още, от моето юношество. Ако нямахме култура, нямаше да сме способни да вършим добре работата си. Защото всички имаме нужда от духовност, от една музика, на която да релаксираме. Това е и причината ние като фирма да се опитваме да подпомагаме българските културни институции, защото те са ценни не само за българите, но и за чужденците, които идват тук. - Значи смятате, че духовността, културата като цяло също помагат на хората да взимат правилни решения? - Много е трудно да се обясни пътят, по който една картина, една музика формират твоя начин на мислене, но едно е сигурно, че без настройката и усета, които създават те у мен, би било трудно да преценя как да изградя такъв уют на гостите, че да се чувстват като у дома си. Защото да бъдеш в хотелиерския бизнес означава да си като у дома си - да притежаваш онова гостоприемство, характерно за твоя собствен дом. - Кои са според Вас 10-те основни характеристики, които трябва някой да притежава, за да развие успешен хотелиерски бизнес днес? - На първо място това е гостоприемството, после - трябва да умееш да работиш с хора, не да ги пренебрегваш, да ги избягваш. В противен случай по-добре развивай някакъв собствен бизнес. Хората са основният капитал в развитието на хотелиерството. Също като в театъра - когато завесата падне, разбираш дали си имал успех, или не. Никога нямаш втори шанс, твоят шанс е всеки един ден. И ако не успееш, гостите ще си отидат, театърът ще се опразни. Това е като любовта към хората и любовта към изкуството. Но, разбира се, нещата не са съвсем прости, както изглеждат, защото освен всичко е нужно да имаш и определен икономически нюх. - И като направихте сравнението с театъра като мениджър на хотела, в каква роля се виждате повече - на продуцента в една постановка, на режисьора или на актьора? - Мисля, че в комбинация и от трите. Но за мен е важно на първо място да си актьор, защото тогава имаш възможността да се наблюдаваш - как ти сам се представяш, какво е твоето собствено поведение, отговорността, която носиш. И пред останалата част от състава. Например, ако видя хартия на земята, трябва да я хвърля, защото ако аз не го направя, не мога да очаквам и от останалите да го сторят. Така че те гледат на мен вероятно като пример за поведение, и аз съм длъжен да постъпвам по възможно най-добрия начин. Разбира се, трябва да си всички тези фигури в едно - да имаш всичко в главата си предварително, да си обмислил постановката, преди да е поставена - как ще изглеждат нещата. - Ще споделите ли с нашите читатели за първите си стъпки в този бизнес? - Започнах като пиколо. И за мен това бе изключително интересна работа - да виждаш всички онези хора, идващи от най-различни краища на света - хора от Индия, от Пакистан, от Щатите. Хора, които никога не съм виждал през живота си, за които съм чел единствено по книгите и вестниците. Освен това се научаваш как да общуваш с хората от различни националности - с един немец, с един англичанин например, което е много важно за тази професия. Преди всичко трябва да си добър психолог, за да знаеш не само как да ръководиш хората, но как и да се държиш с тях. Независимо дали те са персонал, или гости. В тази професия си поставен често в различни ситуации. Това, което ми харесва тук, е чувството, че бих могъл да съм в помощ на хората. И не защото аз съм онзи, който дава парите, а защото съм онзи, който би могъл евентуално да даде съвет, подкрепа. - Употребихте прилагателното екзотична, когато говорихме за България. Не е ли малко странно това определение за една страна, която е по-скоро кръстопътна? - За мен тя е екзотична, защото ние, норвежците не знаем много за България. Тя е екзотична и затова, защото имате много дълбоки корени във вашата култура. Имате планини, имате море и 700 години робство. Това за мен е екзотично, защото то има нещо общо с хората, с формирането на характера им. Цялата тази комбинация е твърде екзотична за мен и вече две години, откакто съм тук, не преставам да гледам по същия начин на нещата. За мен да привлека норвежки туристи в България не означава само да ги заведа на Черно море, но и да им покажа онази по-непознатата страна, която не може да се види никъде другаде. - Ако трябваше да почнете отново живота си, коя професия бихте избрали? Имате ли някакви други планове за бъдещето си? - Не, нямам. Аз мисля, че животът е твърде кратък за многото планове, които имаме. Когато бях малък и аз имах своите мечти - 15-годишно момче, работещо като пиколо в същата тази верига хотели в Норвегия. Тогава си казвах - един ден бих искал да стана мениджър на този хотел, и почти 45 години след това аз постигнах тази своя цел. И това бе като сън за мен. Защото аз вярвам в мечтите, в сънищата. Мисля, че всеки трябва да има своята мечта, и само тогава може да я постигне. Защото онова, което е по-важно от самата мечта е нейното постигане. И знам, че към днешно време не бих заменил работата си с никоя друга, нито живота си. - Като потомък на велика фамилия бихте ли казали - какво Ви донесе името - повече задължения или повече свобода? И не са ли те двете страни на една везна? - Мисля, че е трудно да бъдеш част от една известна фамилия. Защото всеки очаква от теб много. Очакват да знаеш и да можеш повече от другите. Очакваха от мен да зная да свиря на няколко инструмента например и аз наистина знаех, но никога не постигнах някакъв особен успех. Защото в моя случай не можеш да си го позволиш 70%, трябва да го умееш във всичките 100%. Така че се отказах от музиката. Като потомък на Григ да успееш днес в музиката би означавало да си нещо наистина изключително. Имаш семейство, имаш голяма традиция зад гърба си, известно име. Всички гледат към теб. Но най-важното е не към каква фамилия принадлежиш, а какво си научил от предците си, независимо дали баща ти е дърводелец, или музикант. И какво си съхранил, какво си предал. - Какво е талантът според Вас - повече количество - една торба с дарове, изсипана от небето, независимо в каква област проявени, или повече качество - точно определена дейност, която преминава през поколенията? - Мисля, че е повече качество. Много хора са талантливи, и то не само в една област, а в повече. Когато например търся хора за работа при мен, за каквато и да е длъжност, никога не се интересувам от техните дипломи, университети и т. н. Това не е важно. За мен по-важни са техните таланти, способности, как те се представят, как вършат работата си. И това е нещо, което не можеш да получиш от университетското си образование. То може да ти даде определени познания, навици, но твоят собствен начин на правене на нещата, твоят стил е нещо, с което се раждаш. - Мислите ли тогава, че талантът е нещо, което можеш да почувстваш, да задържиш в ръцете си, да го носиш със себе си като свое дете? - Да, мисля, че се раждаме с таланта. И това може би идва от предците ни. Интервю на Цветанка Еленкова горе