 |
|
| ДОСИЕ |
стр.13, бр.3, година X, 2003г. |
|
|
БЪЛГАРО-НОРВЕЖКИ ОТНОШЕНИЯ И ВРЪЗКИ |
|
|
| д-р Петър Шопов |
|
Реално погледнато, България и Норвегия са два антипода. Норвегия е северната, спокойната, богатата страна! Докато България е балканската, нервната, бедната! Макар че в началото на миналия век разликата не е била толкова голяма. Но и двете са в Европа. А това е достатъчна причина да са предмет на внимание.
* * *
За връзки между българския и норвежкия народ може да се говори още през първите няколко века на новото летоброене. В ранното средновековие на VIII - X в. датските викинги се насочват към бреговете на Западна Европа, шведските - към поселенията по бреговете на Балтийско море, а норвежките - към атлантическите брегове, Шотландия и Ирландия. Но всички заедно определят като свои цели и Азия, и Балканите. През Х в. скандинавците поддържат тесни търговски отношения със създадената през последните десетилетия на VII в. Волжка България. Но и волжките българи посещавали студения Север с търговска цел. Движението на скандинавци и славяни се осъществявало по т. нар. Северен път, започващ от Константинопол през Черно море, по Дон, Волга и Двина, до днешното Северно и Баренцово море, а оттам на югозапад, по крайбрежието на Норвегия и надолу към Западна Европа. В една от сагите на норвежко-исландския писател Сноре Стурлусон (1178 - 1241) се говори за пътешествията на норвежките викинги до Югоизточна Европа през България на път за Константинопол. А в друга сага от същия автор става дума за потушаването на въстанието на Петър Делян от 1041 г. за отхвърляне на византийското иго, което се приписва изцяло на норвежкия крал Харалд и скандинавците. Сведения за пътешествия на норвежци се намират и в летописи от XII - XIV в.
През 1841 г. Норвегия преминава под васалното управление на Швеция, закрепено формално в съюз, наречен Обединените кралства. Независимо че е лишена от собствени външнополитически институции, Норвегия запазва правата си върху търговията и своя търговски флот. Норвежки кораби достигали и до българските пристанища в Черно и Егейско море. През 1850 г. във Варна и Бургас били открити шведско-норвежки вицеконсулства, подчинени на Консулството на Обединените кралства в Цариград.
В освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. участвали и норвежките офицери Софус Кристенсен и Гунар Флуд. Първият стигнал чак до Сан Стефано, където участвал в тържествения парад по случай подписването на мирния договор. По време на военните действия той изпраща от България репортажи, които се публикуват в норвежкия печат. Флуд е участвал в обсадата на Плевен и Видин. За приноса си към победата е отличен на два пъти. По време на войната два норвежки кораба превозват провизии и руски войски.
Отношенията между Норвегия и България след освобождението на страната ни от османско робство се характеризират предимно с търговия. България изнася главно житно зърно и вино. През 1900 г. в Цариград между България и Швеция се подписва споразумение за "най-облагодетелствана нация в областта на търговията", което по-късно се простира и върху норвежките стоки. По-нататъшно развитие бележат и консулските връзки между България и Норвегия. Въпреки ограничената политическа независимост на нашата страна след Берлинския договор от 1878 г. при пълен държавен суверенитет на Норвегия след 1905 г., когато тя става изцяло независима самостоятелна държава, двустранните отношения се развиват активно. Според норвежките архиви дипломатическите отношения между двете страни датират от 1906 г., когато в Министерството на външните работи на Норвегия се получило писмо от българския министър на външните работи Петров, предлагащо двустранните връзки да се поддържат чрез легациите на двете страни в Берлин. Липсва обаче документация за разменени ноти или за водене на преговори за установяване на дипломатически отношения. Според българските научни изследвания за дата на установяването на дипломатически отношения се счита 20 април 1918 г., в резултат на което в Осло е акредитиран български дипломатически представител, резидиращ в Стокхолм. Но и в условията на отсъствие на разменени дипломатически представителства двустранните отношения се развиват в положителна насока. Достигат се договорености за уреждане на търговски и други въпроси.
Участието на България в три последователни войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912 - 1918), причинява застой в развитието на отношенията с Норвегия. Голяма е заслугата на норвежкия изследовател и общественик Фритьоф Нансен, ръководител на Комисариата за бежанците и военнопленниците, за освобождаването на близо 800 хил. български пленници и за репатрирането им в родината с помощта на създадения от него "нансенов паспорт". След края на Първата световна война със защитата на норвежките интереси у нас е натоварена Легацията на Кралство Холандия. През 1924 г. между България и Норвегия е сключено търговско споразумение.
През 1928 г. в Осло е на посещение българският пълномощен министър в Германия Методи Попов. В резултат на двустранна договореност пет години по-късно там се открива Българско консулство, което работи успоредно с норвежките консулства в София, Варна и Бургас. През 1931 г. Норвегия акредитира своя пълномощен министър в Анкара в София и някои други балкански държави. В българската столица продължава да функционира Норвежкото генерал-консулство. Същата година се подписва Договор за взаимно зачитане, арбитраж и признаване на правни решения между Царство България и Кралство Норвегия. През 1938 г. Българската легация в Стокхолм възстановява прекъснатата няколко години по-рано своя дейност. Българският пълномощен министър е акредитиран и в Норвегия, Дания и Финландия.
По време на Втората световна война от държавно-политическа гледна точка Норвегия и България са съюзници на нацистка Германия. С помощта на германците, окупирали Норвегия, на власт се установява правителството на националния предател Видкун Квизлинг, чието име след войната се превръща в нарицателно. Кралското семейство, законното правителство и гражданската администрация се евакуират в Лондон и оттам направляват многопосочната съпротива срещу германската окупация и в помощ на съюзниците в борбата им срещу Хитлер. В северната част на Норвегия действа партизанско движение, наброяващо приблизително 50 000 души. В борбата срещу нацистите Норвегия е дала 10 000 жертви, а около 40 000 са били арестувани и хвърлени в затворите. Днес Норвегия изпитва национална гордост от своя принос в борбата срещу нацизма, в чест на която е изграден музей в центъра на Осло.
В резултат на политико-идеологическите последици от Втората световна война България се оказва в противоположния на принадлежността на Норвегия лагер. Северната страна избира пътя на сътрудничество с формиращите се политически, икономически и военни организации - "Планът Маршал", Общият пазар (днес Европейският съюз), НАТО. В периода на "студената война" двустранните отношения се развиват мудно, макар че постепенно се подписват редица споразумения в търговската, правната и транспортната област. Дипломатическите отношения се възстановяват през 1956 г., а през 1964-а се издигат в ранг посолства.
Началото на 80 години на миналия век бележи тласък в развитието на двустранните отношения. Сключват се спогодби за културен, научен и образователен обмен, в областта на туризма, търговското плаване, за избягване на двойното данъчно облагане. Извършват се посещения на най-високо равнище.
Демократичните промени в България след 1989 г., нейната ориентация към евроатлантическите политически, икономически и военни структури създадоха условия двете страни да преминат към нов етап в развитието на двустранните им отношения. През 1996 г. Норвегия възстанови своето Генерално консулство в София, което се помещаваше в сградата на Посолството на Швеция. След 1997 г. норвежките посланици Гунар Линдеман и Арнт Риндал, със седалище в Букурещ, бяха акредитирани и в София. През 2001 г. беше открито Норвежко посолство в София. Като посланик беше акредитиран Негово превъзходителство Ролф Балцерсен, който връчи акредитивните си писма на 28 ноември 2001 г. Успоредно с политическите отношения възходящо развитие бележат търговско-икономическите, културните и образователните връзки.
* * *
Как ще се развиват отношенията в бъдеще? Норвегия ще бъде все така на Север, все така спокойна и ще става все по-богата. България ще бъде все така на Балканите, но, надявам се, ще се освобождава от "балканското", ще се избавя от нервността и от бедността си! Но и с помощта на Норвегия. Приятелите са и за това!
|
|
| горе |
|
|
|
|
