 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.10, бр.3, година X, 2003г. |
|
|
ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСЯТ ПОДРОБНОСТИТЕ... |
|
|
| Ст. лейтенат Симеон Симеонов: |
През месец февруари 2003 г. беше проведен "Военен курс за водене на бойни действия в зимни условия", иницииран от Кралство Норвегия, на който
заедно с представители от Румъния, Словакия, Литва и Естония бяха поканени за участие и български офицери:
старши лейтенант Симеон Симеонов,
лейтенант Методи Кирилов,
лейтенат Руслан Христов и
лейтенант Марий Георгиев. |
|
- Наскоро бе проведен курс по подготовка за водене на бойни действия в зимни условия с български офицери в Норвегия. Ще ни разкажете ли нещо повече за смисъла на тази инициатива?
- Смисълът трябва да се търси в предишни войни в това колко жертви са дадени в резултат на недобрата подготовка за водене на бойни действия в зимни условия. Фактите говорят, особено през Втората световна война, че войските са претърпявали поражение именно поради този факт. Домакините ни разказаха за един такъв случай, с който много се гордеят, когато Хитлеристка Германия извършва десант точно на мястото, където се проведе и самото обучение - Думбос. Дълбокият сняг, ниските температури, липсата на допълнително оборудване и опит да се води бой в такива условия от немска страна са спомогнали на местните да ликвидират десанта без жертви. Когато човек е неподготвен е много трудно да оцелее.
- Бихте ли споделили някой подробности от всекидневното ви обучение?
- Студът е освен преимущество, и недостиг. И ако не знаеш как да оцелееш, трудно можеш да изпълниш дадена задача. Студът е нещо коварно. Ако не можеш да се справиш, си мъртъв. От особена важност тук са облеклото, храната, водният баланс. Това са все неща, на които човек трябва да отделя изключително внимание. Иначе бяхме оборудвани с класическа зимна норвежка униформа - нищо по-различно като материя от тази, която използваме и в България, когато е студено - памук, естествена вълна и др.
В тази част на Европа температурите са около минус 20-25 градуса, може и до минус 30 да стигнат. Ако не съумяваш да преценяваш нещата - да си облечен така през цялото време, че да не си потен или мокър, за да не се получава измръзване, изходът може да е фатален. Целта е да си сух. При минус 15 градуса се радвахме, защото тогава снегът бе по-твърд. Ако вали, няма да е дъжд, ако паднеш, снегът няма да се стопи по дрехите и няма да си мокър. Раницата и въоръжението достатъчно тежат и човек изгубва много енергия, докато се изправи, за да продължи. А когато се работи в екип, трябва всички да са заедно, особено нощем, понеже тогава видимостта е ограничена.
Самото учение се проведе на три етапа. Първата седмица минахме първоначално обучение по каране на ски. Казват им бегачки и са комбинация между тези от алпийските дисциплини - дълги и широки, и ски-бягане - по-подвижни. Предвижването без оборудване - без ски или пък без снегоходки е трудно. Особено след като всеки носи както собственото снаряжение и провизии, така и общото - материалното осигуряване, необходимо за оцеляване на групата, се поставя в шейна .Имам предвид - палатка, примус (бензинова лампа), медикаменти за спешна бърза помощ, принадлежности за поправка на повредени ски и др. А когато ти сложат на гърба провизии за една седмица, личен багаж, лопатка, трион... нещата придобиват друг характер. Така извършвахме различен вид преходи - някои, които трябваше да направи самата група на собствен ход, и други, при които бяхме теглени от специална верижна машина.
През първия етап, освен обучението по каране на ски, трябваше да преминем и стрелба с оръжие. Оръжията бяха AG3, MP5, GLOCK. След това оборудвахме палатка - на всеки бе раздадено отделно парче плат под формата на ромб. В зависимост от броя им можеше да се направи една голяма за 8 или 10 човека. След опъването на палатката трябваше да се направят стена от подветрената част с определена форма, окопи за материалното осигуряване на групата и др. Дотогава не бях рязал блокове от сняг. Един от нас дежуреше вътре, следейки за горенето на бензиновите лампи, а друг - отвън, който да отговаря за охраната на групата и да следи за промяна в метеорологичните условия. През следващия ден трябваше да се прави заслон по подобие на познатото иглу. Когато се налага да се остане за няколко дни на едно място и има достатъчно дълбок сняг (3 и повече метра), направата на такова помещение е от голяма полза. Друг заслон е т.н спешен заслон - той е подходящ за един или двама човека - избира се място с достатъчна дълбочина на снега - повече от 2-2.50 м, а сетне се прави изкоп, позволяващ да се почива вътре и да се разположи материалното осигуряване. За да се закрие този спешен заслон, се режат снежни блокове, които се редят един до друг. Който влезе последен, слага последния блок.
При температури от около минус 20-25 градуса и силен вятър температурата вътре остава близка до нулата, което е за предпочитане. Така, лека-полека нещата от обучаващ характер почнаха да придобиват същински воински. Всеки ден обстановката се усложняваше все повече и повече.
Третата седмица си бе същинско водене на бойни действия. Проведоха се брифинги, сведоха се данни от разузнаването, уточниха се задачите, разделиха се групите, уточниха се маршрутите, начините за изнасяне и др. Самото изпълнение на задачата бе свързано със свето- и звукомаскировка, с изключване на контакт с местното население. |
|
- А кой беше от противниковата страна?
- Бяха военни от норвежката армия. Още от самото начало на курса военните ни запознаха със структурата на техните въоръжени сили и начина на тяхното действие. Обстановката беше реална - такава каквато би била при изпълнение на подобна задача.
- Какви са начините в бъдеще този опит да бъде предаден и на други военнослужащи у нас?
- Вариантите са два - при получена покана от норвежка страна, да се изпратят отново офицери и сержанти за подготовка или онова, което ние сме научили, да го приложим тук. А то има своето място не само във военната практика. Тези познания могат да се използват и в цивилния живот. Например имаше такъв момент от обучението - как може да се определи дали е възможно в даден участък да възникне лавина, какви са процедурите, ако хора са попаднали под лавина. В тази насока се запознахме с реда на действие при възникнала лавина и търсене на затрупани хора. Бяхме оборудвани с т.н аваланш проуб - тръбички, които се снаждат и образуват една с обща дължина 2.50 - 3.00 метра. Сформирахме група за търсене с ръководител, който да съгласува действията. Друг бе назначен да наблюдава за приближаване на следваща лавина и да сигализира за това останалите. Дисциплината и редът в тези случаи са от изключителна важност.
Въобще на този курс трябва да се гледа и като на част от обучението на войника. Трябва да се търсят подробностите, а след това всичко като цяло - защото има една поговорка, която гласи, че малките камъчета обръщат голямата кола.
За да може да преподаваш някаква материя и да учиш някого на нещо, трябва да си добър в тази насока, а за да си добър, е необходимо да познаваш нещата в подробности. Единствено, когато се сблъскаш с тях, и си подготвен за тях, ще можеш да си сигурен в себе си и ще знаеш , че няма да подведеш никого.
- Ако организираме обучение на норвежки офицери у нас, какво бихме им предоставили?
- Уверен съм в това, че имаме добре подготвени офицери и сержанти с богат опит във военното дело, а освен това България разполага и с много добри полигони за обучение.Затова смятам, че имаме какво да предоставим на колегите от Норвегия.
- Бихте ли споделили няколко думи за отношението между участниците по време на курса?
- Домакините се отнасяха към нас с уважение. Отношението между обучаващите беше отлично. Нямаше никакво значение кой откъде е дошъл - чувства на разбирателство и приятелство царяха. Всеки се стараеше да спомага за доброто на групата. Диалог, единодушие, откритост бяха най-характерните черти на обучението, на връзките между хората, което е един пример за бъдещето.
Интервю на Цветанка Еленкова
|
|
| горе |
|
|
|
|
