 |
|
| ХЕРАЛДИКА |
стр.59, бр.3, година X, 2003г. |
|
|
ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ - II ЧАСТ |
|
|
|
| ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА - КОШЕЛЕВА |
 |
Тържествена форма на герб, изработен по повод сватбата на княз Фердинанд с принцеса Елеонора Рьойс Кьостриц
|
След обявяването на независимостта на България през 1908 г. продължават промените в символите и графичното решение на герба. Въвеждат се редица нови варианти на държавния герб, които не се подлагат на обсъждане и утвърждаване от държавните институции. Паралелно обаче продължават да съществуват и да се ползват като символ на държавата и стари форми на герба още от времето на княз Александър Батенберг, което се наблюдава върху някои емисии на монетите, върху печати и бланки на държавни документи.
В колекцията на личните владетелски гербове се появяват изменения, повлияни от промените в личния живот на монарха. През 1908 г. князът сключва брак с немската принцеса Елеонора Рьойс Кьостриц. Така във връзка със сватбата се появява нов герб, създаден по подобие на герба от 1893 г., свързан с първия брак на Фердинанд с княгиня Мария Луиза. В този герб са свързани под царска българска корона два германски щита. На десния от тях е изобразен лъв със саксонски щит от владетелския герб на Фердинанд, а на левия щит е поместен родовият герб на Рьойс Кьостриц. Щитодържателите са два лъва, стъпили върху клонки, които се свързват между двата герба с лилия. През тях е преметната бяла лента с зелени и червени ивици от двата края, внушаваща идеята за националния трикольор. Върху нея е написан девизът на домашния Сакс-ернестински орден "Вярност и постоянство".(Обр. 1)
 |
Държавен герб на Царство България с огърлиетата на ордените "Златно руно" и "Св.св. Равноапостоли Кирил и Методий", след 1911 г.
|
През 1911 г. настъпват съществени промени в държавния герб. Щитът е германски, изрязан със специфичната българска конфигурация, но лъвът има ново графично решение. Саксонският щит върху гърдите на лъва е заменен с нов герб. Той представлява испански щит, разделен на четири полета, в които са поместени символът на България, на Бурбонската династия и на херцогство Рьойс Кьостриц. Върху пресичащите се линии на полетата е поставен гербът на Саксония. За кратък период от време към този герб са прикачени две огърлиета на ордена "Златното руно" и на новия, най-висок български царски орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Появата на огърлието на най-високия австрийски орден в българския герб се свързва само с личните разпоредби на царя, който както е известно, полага огромни усилия, за да получи мечтаното отличие и едва през 1911 г. това се осъществява. В последствие огърлието на ордена "Златното руно" отпада от герба. (Обр. 2)
Разработват се по два варианта на държавния герб - голяма или тържествена форма и малка форма, при която няма щитодържатели. Малката форма се поставя най-често върху монетите и върху гербовите марки. Обр. (5 и 6) Същевременно даже и след 1908 г. продължава сеченето на монети с княжеска корона, на някои от които лъвът е с наложен саксонски герб. Саксонският герб - елемент във владетелския и родовия герб на Фердинанд, е въведен в българската символика още през 1891 г. в орденските знаци и върху щандарта на Лейб-гвардейския конен полк и се запазва в държавния герб до 20 години на ХХ в. (Обр. 7)
Възпоменателен медал по повод
бракосъчетанието на княз Фердинанд и княгиня Елеонора през 1908 г. Медалът не се включва в държавната наградна система и има статут на монархически възпоменателен символ
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
