 |
|
| АРТ |
стр.36, бр.3, година X, 2003г. |
|
|
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: "ДУХЪТ НА ЧОВЕКА, КОЙТО СЕ ГРИЖИ ЗА МЛАДИ ТАЛАНТИ, Е ПО-РАЗЛИЧЕН" |
|
|
|
В едно време - сравнително отдавна отминало - след всеки по-голям гастрол на българските оперни артисти и музиканти в редакциите на централните издания пристигаха така наречените "окръжни". С тази дума журналистическият жаргон наричаше обемистите и старателно оформени пре сдосиета, които биваха разпращани навсякъде, където може от вишестоящо ведомство и съдържаха отзивите за българските триумфи по сцените. Тяхното отпечатване и доукрасяване не подлежеше на обсъждане.
И макар да бе публична тайна, че подобни информации по негласни правила бяха задължителни и допълнително се понапудряха, те имаха своята роля и за изграждането на самочувствие, и за разгласата на действителни успехи. Колкото до рефлексията на "окръжните" върху кариерата на артиста, то те са едно от доказателствата, че РR-кампаниите не са от днес. При това бяха напълно безплатни по отношение на ползването на информационни канали. И благодарение на тази тактика в ушите и очите на публиката се набиваха имена на артисти, на които пресата, макар и по задължение, изплете звездни ореоли. Някои от тях отдавна са в процес на оттегляне от светлините на прожекторите. Но все още ползват дивидентите от оказваното им някога официално внимание. Така съзнанието на поколения публика е зациклило върху познатото. И отказва да възприеме, че след Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Райна Кабаиванска българските гласове не са изчезнали и все нови и нови български певци се появяват на сцените по света. За тях малко чуваме. Имената им са почти непознати у нас. Може би една от причините е, че държавата престана да бъде PR на своите таланти, а и медиите се отплеснаха в подробностите от живота на други ВИП-личности. Как да не се прекъсва връзката между българската публика и певците на България, които сега, в момента изкачват стъпалата на големите театри като Ла Скала, Щатс опера - Виена, Метрополитен?
Формулата на Христина Ангелакова - директор на Националната опера и балет, е свързана с празниците. Нейна стратегия е привличането на българските певци, които пеят по света, към софийската сцена и създаването на общност от артисти, които се чувстват добре дошли в спектаклите на родна сцена. Великденският фестивал или Коледните концерти са времето на моментните срещи, в което българският зрител улавя парченца от разпиляната картина на българското оперно изкуство днес.
- Не ми се иска да е отминало времето на големите звезди - казва Христина Ангелакова. - Има нужда от тях. И е хубаво, ако един театър успее да ги отгледа. А след това да има куража и да ги пусне на световната сцена. Разбира се, с надеждата, че отвреме-навреме ще се връщат. Мнозина от големите ни певци се осъществиха на чужда сцена. Но това не означава, че онези, които бяха обвързани предимно с всекидневието на българския оперен театър, бяха от по-малка величина. Събин Марков, Юлия Винер, Надя Афеян, Лиляна Барева бяха съзвездието, което бе неделимо от музикалния ни живот тук, макар че бяха желани и навън. Незабравимият Стефан Еленков също бе сред тези, които разделяха артистичния се път между българската и световната сцена. Бас, който в много отношения надминаваше качествата на големите руски гласове, той бе желан особено за руския репертоар и умееше да разпределя ангажиментите си между нашия театър и театрите навън. Имената на тези хора, заедно с имената на Христо Бръмбаров, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева принадлежат към различни периоди от историята на българското оперно изкуство, без които тази история би изглеждала бедна. Затова и непрекъснато трябва да държим паметта си будна за тях.
- Това е вероятно една от грижите Ви като педагог, а и като директор на Националната опера.
- Да, но същевременно обвързвам тези стремежи за съхраняване на паметта и с настоящето. Отвъд изброените имена-легенди, на другия полюс са младите певци - по една или друга причина все още не толкова популярни у нас, въпреки известността им в световните театри. Последният фестивал в операта бе тъкмо една възможност те да се появят на наша сцена и да бъдат забелязани и запомнени от публиката. Защото мнозина от тях отдавна не бяха се появявали на нашата сцена. Разбира се, че би било интересно тук да гостуват, поне по време на Празниците в операта и чужди солисти, когато има възможност. Но в случая особено ценен е гастролът на българския изпълнител, на когото се радват навън, а у нас остава почти неизвестен. Светла Василева е един от примерите за "звезда", която блести не само в Милано, но и по много други европейски сцени. Същевременно името й тук почти нищо не говори.
- Мислите ли, че онези, които правят кариера навън, се интересуват да имат известност сред българската публика.
- Убедена съм, че за повечето е така. Орлин Анастасов, когото успяхме "да уловим" за един спектакъл на "Фауст", е един от тях. Този разкошен 26-27-годишен бас предизвиква възхищение с таланта си. Славата му тръгна от 1998 г., когато той спечели Първа награда на Конкурса за млади оперни певци, после бе удостоен отново с Първа награда на Конкурса в Поерто Рико на името на Пласидо Доминго. Последва и сензационното му представяне в Ла Скала. Оттогава Орлин непрекъснато пътува. И въпреки това не скрива вълнението си да вижда и в нашия афиш името си. Сега той е в Берлинската държавна опера, предстоят му още много ангажименти. И не вярвам мощният му талант да изтлее някъде по пътя, защото сътрудничеството му с диригенти и партньори от висока класа го тласка към високите стандарти в изкуството. Прави ми впечатление вълнението, с което тези певци, идващи отвън, застават на българска сцена. Красимира Стоянова, която е член на Виенската Щатс опера, Емил Иванов, Галя Горчева, Линка Стоянова, Елена Чавдарова са все имена, които трябва да се запомнят и може би, както е било преди, има нужда да се задейства машината на ефективната реклама, която би внушила значимостта на таланта им. Певецът расте и с критиката. Затова не скривам съжалението си, че онзи тип отзив и анализ, който в други страни можеш да прочетеш още на следващия ден след представлението, у нас е пренебрегнат като публицистичен жанр. Или, ако все пак има кой да го напише, няма къде да се публикува.
- Каква е отговорността на един национален оперен театър за младите таланти?
- Тя е преди всичко споделена отговорност, съчетана е с педагогическата работа и започва от внимателното наблюдение в Музикалната академия. За да бъда конкретна, ще си послужа с пример: Евгения Брайнова, която се появи в "Сватбата на Фигаро" направи силно впечатление с актьорската си зрялост. Към музикалността си тя добавя актьорската прецизност - няма и един такт, който да пропусне да разиграе, у нея е налице рядката дарба за актьорски прочит на партитурата. Но за да стигне до сцената, тя е била забелязана от Павел Герджиков в академията. Тъкмо той ми насочи вниманието върху таланта й. Убедена съм, че за да достигнеш до сцената на Националната опера, трябва да си го заслужил. Така, както навремето го е заслужила Дарина Такова например - едно явление в оперния свят - изискана певица с широк репертоар от предкласиката до Росини, на което днес се радват при откриването на сезоните си Римската опера, Дойче опер или театърът в Пезаро.
- Освен с покани за спектакли, с какво конкретно операта импулсира разцвета на ново поколение певци?
- В началото на тази година основахме фондация. Една от грижите й е да осъществи курсове за млади певци. Не да компенсираме някакви липси в образованието, а за да привлечем най-добрите, които са готови в един интензивен десетдневен контакт с майстори в оперното изкуство да попият онова, което е необходимо за израстването им. Венец на такъв курс вероятно ще бъде поставянето на едноактна или двуактна опера, в която да се представи вокалното и актьорското израстване. Оттук нататък и пътят за дебют на голямата сцена е открит, а и погледът към света е по-възможен.
- Изглеждате обвързана с младите певци не само по силата на служебните си ангажименти.
- Само който не работи с млади хора, не знае какво губи. Духът на човека, който се грижи за млади таланти, е по-различен, защото обучението е не само изработване на ария, на роля, но и диалог, и обмен на енергия и информация, и сверяване на часовника - възможност за мен самата да живея с пулса на младите таланти. Сега всичко, включително и педагогическата ми работа, е свързано с онова, което желая да направя за операта като директор. След време вероятно ще пристъпя към осъществяването на една мечта: като италиански възпитаник я назовавам с италианската дума "скудерия". В превод това звучи по-прозаично, защото означава конюшня за специално отглеждане на расови коне. Но на италиански е доста поетично, свързано е с търпението и дългата грижа за нещо, на което възлагаш своите надежди за победа. И така в моята "скудерия" ще събера една шепа таланти.
- На какво ще ги учите?
- Ще се опитам освен да развивам артистичната им дарба, да ги науча и на стратегии в кариерата. Например да не се хвърлят в началото на най-трудното, да не се подхлъзват по лесни ангажименти, да не разпиляват таланта си по примамливи ангажименти, които ще им донесат временна материална стабилност, но не и стабилна кариера. Ще се погрижа още те да имат добри условия за работа, добър корепетитор, контакти с големи режисьори, участия в конкурси - защото и това е материален проблем напоследък. И още: ще се постарая и да им дам възможност да събират опит от големи личности в изкуството. С надеждата и те самите един ден да станат такива и да побеждават.
Интервю на Елена Драгостинова.
|
|
| горе |
|
|
|
|
