 |
|
| АРТ |
стр.23, бр.3, година X, 2003г. |
|
|
ВЪЛШЕБНИЯТ КРЪГ В АЛЕКСАНДРИЯ |
|
|
| Улф Грьонволд, дипломиран архитект и директор на Норвежкия музей за архитектура |
|
Библиотеката в Александрия вероятно ще остане като една от най-значимите сгради от последното десетилетие. Без съмнение постройката е най-големият норвежки архитектурен триумф за всички времена. Освен това тя превърна Сньохета в едно от водещите архитектски бюра в света.
Една стена от 12-13-етажни безлични модерни сгради обрамчва пясъчен плаж във формата на полумесец. Изгледът на крепостта Куайът Бей към централната част на Александрия напомня на много други средиземноморски градове. Не виждаме и следа от най-големия град на древността. По-нататък са булевардите, широки по 30 метра и обточени с мраморни здания. Но все пак сме наясно, че точно под нас водолазите са извадили от морското дъно антични статуи и че крепостта, където се намираме, е построена върху основите на морския фар на малкия остров Фарос. Той се издигал на цели 125 метра височина и е бил считан за едно от седемте чудеса на древния свят.
Фарът е построен през 279 г. преди новата ера, само половин век след като войниците на Александър Велики основават града между Мареотско и Средиземно море. Дотогава Египет е една затворена държава с център в плодородната долина на река Нил. Империята, създадена от Александър, бързо се разпада, но амбициите за завладяването на целия свят биват запазени от кралската библиотека на птоломейците. В продължение на 700 години най-изтъкнати учени свързват имената си с тази институция - интелектуален център на елинския и римския свят.
През V век от новата ера библиотеката е разрушена. Най-важната врата през античната вселена на знанието е затворена. Спуска се мракът на Средновековието. Хиляда години по-късно, точно преди откриването на книгопечатането, в цяла Европа съществуват 50 000 ръкописни книги - едва една десета от обема на Александрийската библиотека. Разбира се, оттогава до днес броят на книгите и количеството на световното познание са се увеличили неимоверно, а осведомените долавят онази нишка, която води назад във времето до Александрия - там, където някога амбициозно започнало събирането на знания.
През пролетта на 1989 г. е обявен конкурс за нова, голяма библиотека в Александрия. Не е трудно да се разбере, че това е задача, натоварена с особено значение и символизъм. Затова цели 650 архитектски бюра кандидатстват със свои проекти. Резултатът е като в приказката за тримата братя и златната ябълка. Първата награда е спечелена от норвежкото архитетско бюро Сньохета, което никога дотогава не е печелило конкурс, нито пък е реализирало някакви по-големи строежи. Това, че сега сградата е готова и прилича досущ на печелившия им проект, е в действителност също едно голямо чудо.
От крепостта Куайът Бей съзираме библиотеката на другия край на залива. С извитата си форма и полегатите покриви тя се различава от заобикалящите я сгради, без обаче да изпъква над тях. В нея няма простор и размах, нито пък скулптурната є форма привлича вниманието като Музея на Гугенхайм в Билбао или Операта в Сидни.
Крейг Дайкърс, един от партньорите в Сньохета, казва за библиотеката, че тя е "grand, not simple" (внушителна, не проста) и това е така. В хаотичния пейзаж на Александрия огромният свод се превръща в естествен ориентир. Главната форма е импозантна и лесно се забелязва. Големият кръг с геометричната си чистота се родее с величествените сгради на Древен Египет. Но старата египетска архитектура притежава монументална тежест, която внушава един вечен световен ред. Кръгът на Сньохета е обогатен с редица други формални импулси. По този начин библиотеката се превръща в част от нашето многозначно време и сградата изпъква с архитектурното си богатство.
Библиотеката представлява всъщност цилиндър. Една права линия разрязва кръглата й форма. Тази линия е пешеходен мост, който води от градския университет на юг над една улица с много натоварено движение и който после продължава до крайморския площад на север. От лявата страна на моста по-голямата част от кръга е отстранена. Извивката, която е останала, се крепи на дебели бетонни колони, т. е. тази част от цилиндъра не е директно на земята, и разбираме, че всъщност не е и част от самата библиотека. Тя има допълнителни функции - там се намира библиотекарско училище.
Напречният разрез на цилиндъра дава на сградата посока. Библиотеката гледа към един стар конгресен център и му отдава почит с главния си вход, поставен в "разреза". Между двете сгради се простира красив площад, покрит с каменни плочи. Те са от същата каменоломна на юг от Асуан, откъдето е донесен и гранитът за облицовката на стените. Обработката на повърхностите е различна, но еднаквият материал обединява целия комплекс. В площада е потопено едно голямо земно кълбо. Нека обобщим внушителното и изчистеното в тази композиция: цялото място е изпълнено от воден басейн с една цилиндрична стена без прозорци плюс една площадка с потопено в нея кълбо!
Обхващаме с поглед всичко това и се обръщаме с очакване към голямата стъклена повърхност, към "разреза", където се намират входните врати. Но преди да влезем във внушителното помещение на библиотеката, трябва да обърнем внимание и на други аспекти от формалното решение на архитектурния комплекс.
Цилиндърът на библиотеката е отрязан под ъгъл. Както е известно, разрезът е във формата на елипса. Но самият цилиндър също е елипсовиден и по този начин архитектите са направили два напречни разреза през цилиндъра - покривът и основата, които са същински кръгове. Това не е особено лесно за обясняване, а и на посетителите не им е необходимо да го знаят. Въпреки това е чудесно да си спомним за главната роля, която имат геометрията и математиката в академичната архитектура още от времето на пирамидите.
Наклонените стени на библиотеката се спускат към Средиземно море, а покривът е обърнат на север. По принцип цилиндърът има доста статична форма, но с наклонените си стени библиотеката създава впечатление за движение. Тази илюзия се подсилва и от факта, че покривът тръгва от височина 32 м и стига надолу до 10 м под пластмасовия под.
Стената на цилиндъра е облицована с каменни плочи, отцепени от голям гранитен блок. Така повърхността е неравна и плочите са отделени една от друга с ясни, но някакси меки контури. В камъка с помощта на различни техники са издълбани букви от всички световни езици. (Ако човек се вгледа внимателно, ще намери както старонорвежки рунически знаци, така и норвежката буква "А"). Слънчевите лъчи през деня и електрическото осветление от басейна вечер карат различните знаци да танцуват, правейки ги част от вълшебната игра на сенките. Релефите в масивната каменна стена напомнят за храмовете на Древния Египет. Наклоненият покрив пък прилича на микрочип. С други думи фасадата на библиотеката ни води от езиковите знаци, издълбани в камъка, до асоциации с модерните технологии.
Отваряме стъклената врата, прекосяваме просторното светло фоайе, минаваме покрай една зона с кабинети и стигаме до библиотечната зала. Пространството е огромно. Обширен полукръг с диаметър 160 м. Бетонни елементи с открити вертикални сглобки в свода, черни полирани плочи от Зимбабве по правата стена, откъдето сме влезли. Подът е разделен на седем тераси, които се спускат на север покрай тази стена. Едно главно стълбище върви покрай дългата стена, а в средата има други отделни стълби. Близо до извитата стена парапети се вият към свода и заедно образуват спирала. По този начин различните форми и мотиви получават завършеност, а терасираните нива се свързват помежду си. Подобна игра на криви и прави линии има и в учебните стаи, които са кацнали най-горе, почти като геометрични облачета.
Централната зала в големите библиотеки най-често е кръгла. Стаята с купола в Британския музей, където Карл Маркс е работил над "Капитал"-а, е класически пример. Кръглата форма улеснява концентрацията. Човек има чувството, че е попаднал на някакво "централно" място. Тази традиция е спазена и в Александрийската библиотека. Разполовеният цилиндър прилича на Градската библиотека в Стокхолм на Гунар Асплунд, където централната зала също е цилиндрична. Библиотеката на Сньохета, чийто под се състои от множество тераси, създава илюзия за спускане, за движение надолу. Там липсва онова усещане за спокойствие, с което сме свикнали в подобни ситуации. Но може би комбинацията от раздвижени подови повърхности, обединени под един голям свод, е подходящ израз на раздвоението на нашето време. Вече не съществува неоспорим център и този терасиран интериор може да се тълкува по много различни начини. Освен всичко друго това решение има огромни практически предимства, най-вече краткият път от читалните на дневна светлина вън на терасата до книгохранилището, което се намира на същото ниво, но под терасата.
През последното десетилетие бяха построени редица големи библиотеки - в Лондон, Париж, Копенхаген и Осло. Някои от тях са с новаторски форми, като например Националната библиотека в Париж и "Черният диамант" в Копенхаген. Но нито една от другите нови библиотеки не е толкова освободена от "оригиналости" както новата, голяма библиотека в Александрия - комплексна и същевременно изпълнена с много различни значения.
|
|
| горе |
|
|
|
|
