 |
|
| ПОЛУЧЕНО ПО ИНТЕРНЕТ |
стр.40, бр.3, година X, 2003г. |
|
|
ПЕПЕЛЯШКА... ПРЕДИ ДА УДАРИ ПОЛУНОЩ |
|
|
| Анюта Качева, БНР |
Застанал пред диапозитив на най-стария надпис с руни от 450 г., открит в Йостфолд, Тюнастайн, учителят ми по старонорвежки го посочи с думите: "Днес никой не прави това, не дълбае с длето надписи по надгробните камъни или по щита или по ножницата на меча. “Но духът на една нация придобива плът именно там, във времената на безписмената култура, излезли от сърцата и волята, през които тогава е минавала мисълта.” В далечната 1976-a прокарвах молив по трудните текстове, почти сричайки, и новопридобитите знания хвърляха светлина върху онова, което е издълбано в сърцето на всеки норвежец: "Който се уплаши и наруши клетва за вярност, ще бъде преследван, докато мъже ловуват вълци, християни търсят църква, езичници храмове, докато огънят гори и земята се покрива със зелено, кораби плават, щитове блестят, слънцето грее и снегът вали."
Улиците към центъра на Осло, наричан селото на Скандинавия, са къси и прави, както ги е искал след големия пожар през 1642 г. датският владетел на тези земи Кристиан IV, но и единствените улици по света, където все още можеш да размахаш свободно 50-доларова банкнота, без да ти се случи нещо страшно. Пулсът на булевард "Карл Йохан" със сигурност тупти по-бавно от този на Стокхолм, да не говорим за Ню Йорк, но фасадите на сградите наоколо образуват модел на градски пейзаж, който би могъл да заеме място някъде по средата между Детройт и Сидни - игра на форми от съвременна архитектура, редуващи се фасади от полиран камък, остъклени еркери и аркади, начупени линии и форми. За централна част се смята отсечката между Националния театър, пред който се извисява замислената фигура на Хенрик Ибсен с простичко палто и огромни бакенбарди, и Стортинга, парламента, пред който в летните вечери музиканти развличат минувачите. Младежите винаги предпочитат да направят място на туристите и да се отдръпнат в ресторантите на открито, под короните на старите дървета или в кафенето "Марк Твен хард-рок" , или с по бира в ръка, да се настанят на стълбите пред паметника на Хенрик Велгеланд.
Кралският дворец гледа от високо на човешката гълчава, долу по "Карл Йохан", семплата му фасада на пръв поглед не подсеща за една резиденция с почти италиански чар. Вярно е, че норвежкият крал не живее така спартански, както дворецът изглежда отвън, но преди да се открие "петролното злато" в края на 70-те, тоест в голямата петролна криза тогава, аз лично съм се возила със Стария крал в тролея, тъй като движението на колите беше сведено до нула.
Източният край на "Карл Йохан" води до дворцова постройка в стил необарок - Източната гара, а почти до нея е сградата на пощата, която със своите двадесет етажа и 86,5 метра до 90-те беше най-високата постройка в Норвегия. Преди да ги достигнете, отдалечавайки се от бароковата сграда на Стортинга, "Карл Йохан" се стеснява до тясна пешеходна уличка с оживен базар с малки бутици, ресторанти и ако решите да отидете до централния пазар Сторторвет, до там ще ви отведат ниските сводове зад катедралата, където днес се продават само творения на норвежкото занаятчийско изкуство.
Експериментът за нов градски квартал се нарича Акер Бриге, фонтанът и каменният охлюв са точно в средата на площада, Торгет, където е територията на модерния Осло върху площта на някогашна корабостроителница край пристанището - тук има театър, културен център, филиали на банки, галерии, ресторанти, луксозни жилища и офиси. Съвсем скромно покрай тях изглежда Кметството с двете си кули близнаци от червени тухли, построено край пристанището през 1950-а по случай 900-ия рожден ден на града. Щръкналите зъби на двете кули са първото, което виждате от града, когато се връщате с туристическото корабче от разходка из фиорда, вдълбан на 100 км. в сушата.
Ола Нордман е фамилията, която в началото на седемдесетте се сдобива с петрол, парите от който потекоха като златна река в обновяването на Осло. Най-вече в сферата на културата, тъй като първото нещо, което фамилията направи, е да даде пари за голям културен фестивал, който кара туристите от цял свят да затаят дъх. Тухленото кметство ще ви замае с фреските по стените и таваните, дело на група художници, където в ярки багри оживяват исторически сцени с действащи лица викинги, крале, селяни, рибари. Точно оттук, от кея пред Кметството можете да вземете корабче до полуостров Бигдьой, където ви очаква Норвежкият етнографски музей, Музеят на викингите, корабът "Фрам" и салът "Кон Тики". Ще се наредите на опашка около стройните дървени скелети на корабите отпреди новата ера. Корабът на Амундсен "Фрам" и салът на Тур Хейердал "Кон Тики" са диаметрално противоположни амбиции на приключенския и откривателския дух на съвременния норвежец. Хубаво е веднага след това да отидете в Националната галерия и да се потопите в този дух, морските пейзажи на Мунк в Музея на художника. За Ослофиорд самият Мунк е писал: "Вървях по пътя край брега - от едната страна бе градът, а фиордът долу, откъм другата. Слънцето си отиваше, небето се къпеше в червено, като заляно с кръв. Почувствах го като вик вътре в себе си, ехтящ през цялата природа, чух този вик в сърцето си..." Десетилетната борба с камъка на скулптора Густав Вигеланд (1896-1943) ражда градината от скулптури в парка Фрогнер: 650 фигури, свързани в 192 скулптори, разположени върху един мост, един шадраван и един 17-метров модерен обелиск със 121 вплетени голи тела, устремени към светлината. Западно от Осло в посока Драмен, отстоящ на близо 12 км, се намира спортният център Хени-Онстад. Ресторантът край музея, който в почит към изкусните фигури на Соня Хени върху леда, се казва "Пирует", ви предлага изглед към високата шанца за ски-скокове.
Средствата, които Министерство на културата разпределя, са близо 1 % от бюджета на страната - на първо място - за театъра и операта, след това - за музеите, на трето е музиката, на четвърто - филморазпространението, след него е изобразителното изкуство и накрая - литературата. Грижата на държавната политика на Норвегия е насочена към Книгата. Не случайно я написвам с главно К. Създадена на малко известен език - новонорвежки и книжовен норвежки, отношението към нея е такова, че можем само скромно да се поклоним пред усилията на тази политика за запазване на националната идентичност и своеобразие.
Социалната политика на страната, а и тази на цяла Скандинавия, е извела Норвегия в 3000 година. "Норвежците са честни, сърдечни и много трудолюбиви", това е най-честото определение за тях, но аз бих обобщила: норвежците са децата на света. И като такива заслужават първия Музей на приказките, открит през 1986 г. Самият музей прилича на вълшебна къщичка, разположена в местата, свързани с детството на известния норвежки събирач на приказки Йорген Му. Заобиколен е от всички страни с девствени гори, от които всеки момент сякаш ще изскочат персонажите на норвежкия фолклор - тролове, русалки, водни духове, таласъми, змейове. Просто трябва да изминете стотина километра южно от Осло и да стигнете до сградата "Вила Фритхайм", построена през 1890-а - един от малкото запазени образци в стил романтизъм, вдъхновен от средновековните дървени църкви.
В едно свое изследване на града Аксел Патиц твърди, че Осло вече не е Пепеляшка. Аз мисля, че за Пепеляшката Осло никога не удря полунощ. Осло никога не трябва да обува кристална пантофка последен дизайнерски модел на древността, Общия пазар или днешния модел на новите икономически или културни разпределения. В детските сърца на норвежците никога не става достатъчно тъмно, за да се развали магията, въпреки дългата черна зима. Миролюбиви, но своенравни, те отдавна са прибрали мечовете в каниите, по които още носят рунните надписи. И точно в тях е казано, че ползата от тиквата е по-голяма от тази на бляскавите каляски.
|
|
| горе |
|
|
|
|
