|
|
ОБЩЕСТВО |
стр. 17, бр.3, година X, 2003г. |
|
|
ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ В НОРВЕГИЯ: ИСКАМЕ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НИ ВЕДНАГА! |
|
|
Анете Скомсой, консултант в отдел “Връзки с обществеността”, FFO |
|
Много хора биха си
помислили, че като една
от най-богатите страни
в света Норвегия е добър
пример за създаване на
благоприятни условия
на живот и работа
за лицата с увреждания.
Истината е съвсем друга. Всеки ден лицата с
увреждания остават
изолирани от важни
области на обществения живот, които други приемат за даденост. Най-тежко е
положението на
лицата с увреждания, които желаят да участват на
трудовия пазар.
Организацията на
лицата с увреждания (FFO), която от
основаването си
работи за закрила
на индивидуалните права на тези хора, сега се бори заедно с други организации
за въвеждане на
закон срещу
дискриминацията
в Норвегия.
При самото създаване на FFO през 1950 г. беше документирано: хората с увреждания са системно дискриминирани в Норвегия. Правото на работа бе основната причина за учредяването на организацията като политически говорител тогава. FFO все още води ожесточена борба за увеличаване възможностите за професионална изява на лицата с увреждания. Затова подкрепата, която бившият социален министър Гури Ингебригтсен оказа на предложението за закон против дискриминацията, беше посрещнато със силна радост и изненада.
Защо закон против дискриминацията?
В основата на това предложение е законът 2001:22, наречен "От потребителя до гражданина - стратегия за премахаване на бариерите пред лицата с увреждания". Докладът представлява 400 страници мрачно четиво. Документирано е, че в много области съществуват несправедливости и че провежданата политика допринася за създаването на нетолерантно към хората с увреждания общество. След като управляващите постоянно "забравят" да вземат предвид факта, че тези хора имат възможности за професионална реализация, постепенно опитите им да обяснят ситуацията с неволни грешки, зад които не стоят лоши намерения, стават безсмислени и малко вероятни. Резултатите се изразяват в това, че група от около 20% от населението е изложена на дискриминация в области като образование, работа, транспорт. Тези хора се изключват от участие в политиката и културния живот и нямат равен достъп до стоки и услуги с останалата част от населението.
Незрящ социален работник, поканен на интервю за работа и върнат преди началото на интервюто, след като работодателят е забелязал недъга му, е един от многобройните примери за това, че лицата с увреждания са дискриминирани. Друг пример е транспортният сектор, който поставя нови, създавани от хората, бариери.
Желанието на политиците не е достатъчно
Много пъти е ставало ясно, че пропастта между целите на политиците за пълно приобщаване и равноправие на лицата с увреждания и действителността е голяма. "Работната линия", въведена като стратегия за осигуряване на работа за повече хора с увреждания, е доказателство за това, че желанието на политиците не е достатъчно за премахване на дискриминацията. Преди две години те признаха, че "Работната линия" не е силна като средство и Законът за работната среда § 55 А беше променен така, че да включва и защита срещу различно отношение към лицата с увреждания при назначаване на работа. До този момент дискриминирането на хората с увреждания не беше, така да се каже, предмет на обсъждане в страната.
Възможност за Обжалване и санкции
Подобно на Комисията за защита правата на човека и FFO смята, че един закон против дискриминацията трябва да съдържа изисквания и условия за удовлетворяване нуждите на хората с увреждания както в частния, така и в държавния сектор. За FFO е важно законът да включва възможност за обжалване и санкции. Ако законът получи очаквания ефект, то тези, които дискриминират и с това го нарушават, трябва да бъдат подведени под юридическа отговорност за тези си действия, а дискриминираните, независимо от икономическото си положение, трябва да имат възможност да заведат дело. FFO желае норвежкото правителство да бъде действена сила за запазване правата на хората с увреждания както на национално, така и на международно ниво. Затова подкрепата на конвенцията на Обединените нации и назначаването на комисия за създаване на закон против дискриминацията бяха важни изисквания към действащото правителство на Столтенберг.
FFO настоява за ускоряване на темповете
След като чака една година, през ноември 2002 г. правителството най-накрая назначи комисия за създаване на правна защита срещу дискриминацията на хората с увреждания в Норвегия. Тогава FFO настоя за ускоряване темповете на работа. "Не можем да чакаме създаването на такъв закон в продължение на години. Нуждаем се от юридическа защита сега за предотвратяване на дискриминацията", каза веднъж ръководителят на FFO. Едва през декември 2004 г. комисията ще връчи своето решение. То ще съдържа или предложение за закон против дискриминацията, или подкрепа на издаването на специален закон.
Контролиращ орган
Назначаването на комисия за създаване на закон против дискриминацията е важна крачка в правилната посока. Освен това FFO смята, че трябва да се създаде контролиращ орган за защита правата на хората с увреждания. Той ще поеме отговорността за контролиране изпълнението на поставените цели и ще документира вида и размера на дискриминацията.
Нетолерантно отношение на пазара на труда
В коментарите си към закон 2001:22 FFO посочи, че управляващите трябва да бъдат задължавани да се съобразяват с условията на живот на лицата с увреждания, освен че работят в трите направления, формулирани като предмет на дейността на комисията: осигуряване на пълен достъп до транспорт за всички, пълен достъп до сгради и открити пространства, пълен достъп до информация и до технологиите за информация и комуникация.
Известно е, че професионалното участие до голяма степен влияе на условията на живот на отделния човек. Безработицата оказва негативно влияние върху тези условия, а тя за съжаление е добре позната на хората с увреждания. Работният пазар до голяма степен е затворен за тях. Бариерите са много, а тенденцията е създаване на все по-трудни условия за участие на отделния човек професионално. Днес повече от половината от лицата с увреждания са извън пазара на труда. Затова лицата с увреждания и хронични болести съставляват голяма част от населението, определяно като бедно.
Освен това начинът, по който властите проследяват ситуацията на лицата с увреждания на работния пазар, не е в съответствие с целите на т. нар. "Работна линия". Според нея всички хора имат възможност да предпочетат постоянна или почасова работа пред получаването на социални помощи. Затова резултатът често е ниска пенсия и трудни условия на живот за много от лицата с увреждания. За FFO този проблем е един от основните предмети на дейност.
Лицата с увреждания са необходима работна сила!
FFO предлага покриване на част от нуждите на работния пазар в бъдеще чрез подобряване и опростяване условията на участие на лицата с увреждания в професионалния живот. Първо, хората с увреждания, които желаят да работят, ще могат по-лесно да реализират целите си. Второ, хората с увреждания, които не са се предали, но и не водят активен професионален живот, в резултат от подобрените условия ще бъдат мотивирани да търсят работа. Въпреки нарастващата безработица норвежкото общество ще има голяма и постепенно нарастваща нужда от повече работна сила през идните десетилетия.
Образование и планирана работа за подпомагане нормалното съществуване на лицата с увреждания
За да бъдат оценени на пазара на труда, лицата с увреждания трябва да притежават по-добро образование и квалификации от останалите. Изследователят Лаш Груе от NOVA стигна до извода, че лицата с увреждания имат по-големи възможности за реализация на пазара на труда, ако са получили по-добро образование с продължителност над 3 години. Затова достъпът до по-добро образование за лицата с увреждания е от съществено значение за участието на повече такива хора в професионалния живот. Планираната работа за подпомагане нормалното им съществуване ще допринесе за предотвратяване на тяхното изолиране от професионалния живот и ще отвори врати към пазара на труда.
Съдействие на потребителите като стратегия
Една от многото основни стратегии на FFO за подобряване позицията на хората с увреждания на пазара на труда е засилване влиянието и помощта на различни действащи лица от обществения сектор. Стуртингът1 например прие да предложи на правителството узаконяване съдействието на потребителите в Аетат2 - предложение, внесено от FFO. Организацията дълго време посочваше съдействието на потребителите като решаващ фактор в работата за приспособяване на реда и начина на действие на Аетат към потребителите. Последните знаят къде е проблемът, затова новосъздаденият проект има за цел да субсидира съдействието на потребителите в Аетат в редица административни области.
Разработване на национален план
FFO отдавна работи за увеличаване възможностите на предприятията за назначаване на лица с увреждания. Оказа се, че държавният сектор изостава в това отношение в сравнение с частния. Затова Министерството на труда и администрацията стартира проект за разработване на национален план за по-добър достъп на лицата с физически увреждания до държавния сектор. FFO участва в процеса и се очаква планът да се реализира през 2003 г.
Очакваме с нетърпение доклада на правителството
Лицата с увреждания и организациите трябва да запазят още малко търпение. Ако назначената комисия предложи закон против дискриминацията в началото на 2004 г., Стуртингът трябва да реши дали законът ще бъде приет, или не. Междувременно трябва да се утешим с доклада на правителството за целите, стратегиите и инициативите в политиката, насочена към хората с увреждания, който ще бъде внесен в Стуртинга на 13 юни тази година.
СитуациЯта в някои обществени сектори:
• Нараства броят на лицата с увреждания без работа, въпреки че повечето млади представители на тази група желаят да работят.
• До обществените сгради, работните места, жилищните блокове и откритите пространства все още не е осигурен добър достъп за големи групи от населението.
• Почти никое транспортно средство или терминал не е съобразено с нуждите на хората със затруднения в ориентацията и придвижването. В това отношение Норвегия е далеч след Швеция и други страни от Европейския съюз.
• Студенти със слухови и зрителни увреждания изостават със следването си или прекъсват поради липса на адаптирана научна литература и преводачи.
Център за защита правата на потребителите
В заключителния доклад на Центъра за защита правата на потребителите към FFO, представен през март, юристите документират сериозна дискриминация на лицата с увреждания.
Заключителният доклад "От несигурност към защита правата на лицата с увреждания", който беше представен, се основава на 4600 молби, обработени от юристите. Заключението на доклада гласи, че много потребители са несигурни в правата си. На практика става ясно, че човек губи правата си, когато не може сам да се бори за тях. Голяма част от случаите, обработени от центъра, са свързани с разпределянето на социалните помощи.
Чрез правителствения проект за защита правата на лицата с увреждания (1998-2001) FFO получи субсидия за организирането на юридически център за консултиране на лица с увреждания и хронично болни хора. Проектът получи масова подкрепа от отделните потребители, организации на лица с увреждания и от хората, заети с осъществяването му. Властите също показаха силен интерес към опита на потребителите.
FFO - ГОВОРИТЕЛ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ В НОРВЕГИЯ
• FFO се състои от 64 организации, с над 260 000 членове общо.
• FFO е най-голямата организация в Норвегия, обединяваща по-малки организации на лица с увреждания и хронично болни.
• FFO е активна в 19 области на страната и в над 60 общини.
• Основната цел на FFO е равноправие и участие на лицата с увреждания в обществения живот. Ние желаем да подобрим всекидневието на лицата с увреждания и хронично болните.
• Целта на сътрудничеството в рамките на FFO е общо представяне в политическия живот. Заедно сме по-силни в изразяването на желанията и изискванията си към тези, които вземат решенията - административните, политическите органи, или съвети и комисии, в които FFO е представена.
Повече за FFO може да прочетете на: www.ffo.no
Следват няколко примера за дискриминация, документирани в закон 2001:22:
Беате Лем е кандидатствала над 500 пъти за работа, преди да се предаде. Сега тя иска да започне да учи отново... Беате Сузанне Лем има церебрална пареза, по образование е секретарка и е учила обществени комуникации. Тя е живяла в чужбина, за да усъвършенства езиковите си умения. Днес Беате получава социални помощи. Това е съществуване, от което иска да избяга:
"Това не е живот, това е просто едно вегетиране", казва тя. Церебралната пареза затваря всички врати пред нея, въпреки биографията, заради която би получила много от работните места, за които е кандидатствала. "Работодателите се страхуват от недъга ми". (Ворт ланд, юни 2000)
"Загубих всичките си илюзии да получа работа. Постоянно кандидатствам и не ме одобряват. Кандидатствах за работа в едно предприятие, но ме отпратиха преди интервюто. Поканиха ме на интервю, но не пожелаха да ме интервюират, когато отидох." (Социален работник с нарушено зрение, 28-годишен)
"Работата означава много за самочувствието и стойността на човека", каза Бьорн Вааге в интервю на Университетски вестник, Трондхайм. Десет години след завършване на образованието си той най-накрая получил постоянна работа." (Нотабене 4/2000)
Проучванията посочват, че за лицата с увреждания е трудно да получат работа и много от тях губят кураж междувременно. Лесно е човек да се откаже, когато получава само отказ след отказ. (Нотабене 4/2000)
1 Норвежкият парламент
2 Норвежка трудова борса в Интернет
|
|
горе |
|
|
|
|