 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.2, година XIX, 2012г. |
|
КИНОТО ЖИВЕЕ И СЕ РАЗВИВА ДОБРЕ В ИНДИЯ. ГОЛЕМИТЕ КИНОСАЛОНИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ МНОЖАТ, КАКТО И I-MAX ЗАЛИТЕ. ГОДИШНО СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ПОВЕЧЕ ОТ 1000 ФИЛМА, ВЪПРЕКИ ФАКТА, ЧЕ САМО 10 % ОТ ТЯХ ИМАТ ШАНС ДА СТАНАТ ХИТОВЕ.
Индийската киноиндустрия, сега най-голямата в света по брой филми, произведени годишно, придоби универсалния етикет "Боливуд". Технически това название се отнася само до филмите на хинди, направени в Мумбай, където се продуцира най-голямата част от тях. Големи регионални филмови продуцентски къщи снимат продукции на тамили, телугу, малаялам, бенгалски, бходжпури, маратхи и гуджарати. Без съмнение още много регионални индустрии ще се появят в близко бъдеще.
Индия е не само един от най-големите производители на филми, тя е и един от най-старите. Шест месеца след своята премиера в Париж братята Люмиер правят прожекция в театър "Браун" в Мумбай през 1896 г. Следва прилив на кратки аматьорски индийски филми. През 1911 г. Д.Г. Пхалке завършва първия пълнометражен ням филм - "Раджа Харишчандра", по мотиви от индийската митология. След като гледа чужди филми за живота на Иисус, Пхалке решава, че тази тема е печеливша формула. Оказва се прав. Дали историите са митологични, исторически или социални, индийското кино се гордее с преразказване на често повтаряни сюжети. С развитието на нацията същите стари истории се адаптират, за да отразят новите тенденции сред обществото.
В нация от много езици и вероизповедания хората се сближават от филмовата индустрия по забележително хармоничен начин. Хиндуисти, мюсюлмани и християни работят заедно като финансисти, музиканти, сценаристи, техници. Гуджарати, индуси и мюсюлмани се обединяват с парси, пенджабци, мигрирали от север, бенгалци със своите артистични и литературни таланти и англо-индийци с музикални таланти и всички правят тази индустрия истински национална. Англоиндийските актриси изискват големи хонорари, защото светлата им кожа и сини очи се харесват на зрителите.
С навлизането на говорящото кино през 30-те индустрията е поставена пред дилема - при толкова много езици, които се говорят в страната, върху кой е най-удачно да се фокусира? Според филмовите продуценти хинди осигурява възможно най-големия пазар в Индия. Англоиндийските актриси залязват от екрана, тъй като не владеят езика. Скоро музиката става център на всички филми. Индийските филми никога не са имали отделна категория мюзикъли - всички те са такива. Диалогът е често претрупан, а играта - мелодраматична.
Не е изненадващо, че първите големи кинозвезди са талантливи певци. Кундан Лал Сайгал, продавач на шевни машини от Пенджаб, е открит от продуцентска къща в Калкута и става първата голяма звезда на индийската киноиндустрия. Макар и не класически красив, той говори перфектен хинди и има божествен глас. Сайгал изпълнява незабравими песни в образа на трагичния герой Девдас, романтично давейки мъката от провалената си любов в алкохол. Този образ пленява въображението на младежта от 30-те и филмът "Девдас" има версии както на хинди, така и на телугу и тамили.
Индийското кино открива рецептата - 3 часов филм, с десетина песни и сюжет, който е или митологичен, или романтична трагедия като "Девдас". Студии, които правят филми на други езици, копират формулата, създавайки ако не друго, то по-пищни и по-дълги филми с повече музика и танци. Ченай скоро изгрява като силен филмов център заедно с Калкута и Мумбай.
Модерните технологии и кинематография са въведени от Химансу Рай, който заедно със съпругата си Девика Рани - първата мегазвезда сред жените, основава "Бомбай Толкис" - първата филмова компания, която се котира на борсата в Мумбай. Рай взима на работа германски техници, които идват с него в Индия и прекарват живота си там. "Прабхат Студиос" в Пуна прави сериозни филми, ориентирани към социални реформи, или биографични филми за маратхи поети и светци. Филмът "Сант Тукарам" е първият индийски филм, който печели награда на международен филмов фестивал.
Всичко се променя, когато след края на Първата световна война Индия става независима държава. Мумбай убедително измества Калкута и се превръща в основния център за производство на филми на хинди. След като Сайгал се премества в Мумбай през 40-те, Ню тиътърс (в Калкута) продължава да прави адаптации на бенгалски оригинали, но постепенно губи пазар. През 50-те градът изживява ренесанс, след като Сатяджит Рай проправя път за нов стил филми със своя «Патхер Панчали», който печели редица международни награди през 1956 г.
С увеличението на населението на Индия се открива нов пазар сред младежта. Мумбай се цели именно там. Нови звезди като Дилип Кумар, Дев Ананд, Радж Капур сред мъжете и Наргис, Камини Каушал, Налини Джайвант сред жените набират популярност. Филмът "Авара" на Радж Капур дава нов смисъл на бунтовната младеж. Продукцията разказва историята на момче, което израства в беден квартал и единствено заради съществуващия обществен ред е тласнато към престъпния свят. Популярността на филма надраства границите на Инидя и става суперхит в Съветския съюз и други страни през 50-те - ера на увереност за Индия, която ясно личи във филмите.
Дилип Кумар, вeлик трагичен актьор, започва да приема роли на смели и активни герои, които сами контролират съдбата си. "Ная Даур" на Б.Р.Чопра от 1957 г. е типичен филм, в който темата човек срещу машина е вплетена в стандартния Боливуд формат. Контекстът за планиране на развитието личи в задния план на филма - историята на човек, който кара конска каруца и се състезава за пътници с автобус. Мехбуб Кхан създава класиката "Майка Индия" с Наргис в главната роля през 1957 г. Филмът разказва за живота на жена, която се бори със самотата и липсата на пари, докато сама отглежда двамата си синове. Продукцията се прожектира по света и днес.
Ченай става голям регионален център за производство на филми на тамили и телугу, както и на хинди. Студиите на юг имат по-добра техника и повече финанси от тези в Мумбай. Тамили филмите са също и с по-голяма политическа насоченост. Аннадураи и К. Карунанидхи, първоначално сценаристи, стават главни министри на съответните щати. Актьорът М.Г.Рамачандран също става главен министър на Тамил Наду по-късно. Подобен е и случаят и с Н.Т. Рама Рао, който е популярен филмов актьор, по-късно избран за главен министър на Андхра Прадеш.
През 60-те и 70-те години настроенията се променят. Амитабх Баччан отразява тази промяна във филмова персона, наричана от медиите "гневен млад човек". Героят е в постоянна борба срещу покварения обществен и политически ред. "Баччан" или "Big B" (Големият Б), както го наричат сега, е на върха на класацията на индийската филмова индустрия вече 40 години. Филмът от ранните му години - "Шолай», е друг суперхит - каубойска история, разказана в индийска обстановка. В този период актриси като Рекха, Хема Малини и Шридеви партнират на Манодж Кумар, Дхармендра, Шатругхан Синха и Радж Капур.
През 70-те индийското правителство вече проявява позитивен интерес към филмите. Правителството основава Национален филмов и телевизионен институт в Пуна, който обучава актьори, режисьори и оператори. Също така дава начало и на Националната корпорация за развитие на филмовото изкуство, която помага на експериментални проекти от млади автори. Икономиката на филмовата индустрия също се променя с навлизането на телевизията. Семействата остават вкъщи, за да гледат филми по националния канал Дурдаршан. Появата на видеото още повече затвърждава тази тенденция.
През 90-те Боливуд изживява още един ренесанс. С растежа на икономиката индийската диаспора търси по-изтънчени филми, а Боливуд отговаря на това ново търсене, и то как! Изгряват нови звезди. Шах Рукх Кхан става суперзвезда заедно с Мадхури Дикшит и Салман Кхан. Аамир Кхан продуцира "Лагаан", който обединява послание и история с блясък и забавление. Докато тримата Кхан - Шах Рукх, Салман и Аамир, са суперзвездите на 90-те и годините след 2000 г., то Мадхури Дикшит, Айшваря Рай, Катрина Каиф, Карина Капур, Дийпика Падукон и Приянка Чопра са женските филмови звезди на новото поколение.
Ново поколение от сценаристи, музикални режисьори, актьори и режисьори навлиза в индустрията. Скорошният триумф на Оскарите на А.Р. Рахман и Гулзар за текст и музика към филма "Беднякът милионер" поставя Боливуд още по-решително на световната карта. "Twentieth Century Fox", "Sony" и Стивън Спилбърг идват в Мумбай, за да работят по смесени продукции. Следващият век би трябвало да бъде още по-обещаващ за индийското кино.
|
|
| Посолство на Република Индия |
|
| горе |
|
|
|
|
