 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.2, година XVIII, 2011г. |
|
|
Хроника за историческия път на един народ |
|
|
| Доц. д-р ИВО ПАНОВ |
|
ДЪЛЪГ И ЛЪКАТУШЕН Е ПЪТЯТ, КОЙТО ИЗВЪРВЯВА ПЕРСИЙСКАТА ДЪРЖАВА. ПЪТ, ИЗПЪЛНЕН С ВРЕМЕНА НА ВЪЗХОД И ВЕЛИЧИЕ, НО И С ПЕРИОДИ НА ТЕЖКИ ИЗПИТАНИЯ, ПОДЛОЖИЛИ НЕВЕДНЪЖ НА ПРОВЕРКА СПОСОБНОСТТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА ИРАНСКАТА НАРОДНОСТ. ДВАДЕСЕТ И ПЕТТЕ ВЕКА ДЪРЖАВНОСТ СА ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ТЕЖКИЯТ ТЕСТ НА ИСТОРИЯТА БЕЗУСЛОВНО Е ИЗДЪРЖАН.
Не е лека задача да се опишат тези векове. Ще са необходими неимоверни усилия, обемно време и огромно количество хартия. Още повече, ако трябва да се засегнат и културните постижения на персите. За пример нека посочим осемтомната Кеймбриджка история на Иран1, която възлиза на общо 7 283 страници...
И все пак струва си да се опитаме да обходим, макар и препускащи задъхано, най-значимите дати и събития, белязали съдбата на иранския народ със своя тежък отпечатък...
550 г. пр.н.е. Мидийската империя прекратява своето съществуване. По ирония на съдбата последният й цар Астияг се оказва дядо на основоположника на новата Персийска държава Кир II, наречен още приживе Велики (Куруш-е Кабир). Новата държавна формация е наречена Ахаменидска, така както се е именувал родът на основателя й. На нея ще бъде съдено да осъществи първата стъпка на персийската държавност през вековете и да остави на поколенията безчет паметници на материалната и духовната култура.
Много скоро след създаването на Персия земите й се разпростират на три континента, в границите й влизат над осемдесет народности. Империята побира в себе си много от културното наследство на Шумер и Акад, на Елам и Вавилония, на Асирия, Урарту и Мидия, за да го пренесе към бъдното и да положи на свой ред цивилизационния си отпечатък върху страниците на историята. Неговите следи трайно се вдълбават върху постройките и каменните изображения на Пасаргада, Персепол и Суза, върху барелефите и клинописните надписи в Нагш-е Ростам, Нагш-е Раджаб, Бехистун, върху Цилиндъра на Кир... Те са, ако щете, и върху гробницата на основателя на империята Кир II Велики, недалеч от Пасаргада.
330 г. пр.н.е. Гръко-македонците на Александър са покорили "стъпилата на четирите края на света" Персия със същата лекота, с която самата тя дотогава се е справяла със своите противници. Покоряват я, за да оставят в наследство на потомците много от достоянията на гръцкия античен свят. Покоряват я, за да дадат възможност на персийския етнос да премине през катарзиса на чуждата политическа и културна хегемония и да възроди отново след почти пет столетия своята автентична държавност.
Александър не успява да изгради империята си като единен държавен организъм. След ранната му смърт (323 г. пр.н.е.) тя логично се разпада.
По персийските земи възникват две държавни формирования - това на Селевкидите (312-64 г. пр.н.е.) и това на Аршакидите - Партия (250 г. пр.н.е.-224 г. от н.е.). Първото с доминиращ елинистичен елемент, второто с преобладаващ ирански. Пет столетия персите са в държава, управлявана от представители на друг ирански народ, този на парните, но са равностоен участник в процеса на съзиждане и налагане на материалните и духовните ценности на Партия. Вековният противник на Римската империя успява да разпростре властта си върху земите от Инд до Кавказ, да сложи ръка върху "великия път на коприната", свързващ Китай и Рим, да втъче в историята символите на своето военно, политическо и културно могъщество...
224 г. от .н.е. Персийският етнос успява да изтласка от възловите позиции на държавата своите "братовчеди" парните. Създадена е Втората персийска държава, позната ни още като Сасанидската империя (224-651). Тя също ревностно пренася през вековете спомените за себе си. И ги вкоренява дълбоко в световното културно пространство заедно с едно от първите световни религиозни учения - зороастризма, заедно със свитъците на свещеното писание на зороастрийските магове - Авеста, заедно с богатата литература, създадена на средноиранските езици и диалекти, заедно с манихейските писания на "еретическото" учение на Мани, оказало силно влияние върху дуалистичните антиклерикални средновековни секти в Европа. А и, следва специално да подчертаем това, върху богомилството в България! Персийското царство издържа на десетилетните войни със своя основен съперник Византия, но не успява да се противопостави на изникналия сякаш от самите пустинни пясъци на Арабския полуостров нов противник - арабите ...
651 г. Военен, политически и културен хегемон в цяла Предна и Средна Азия, Сасанидската империя рухва обезсилена и премазана от ударите на семитите от Арабия. Заедно със звъна на оръжията арабският халифат донася и налага в земите на Иран нов език, нова писменост, нова религия. И това, както и следва да се очаква, коренно променя по-нататъшното развитие на персийския народ. Той участва на равна нога в процеса на "арабо-персийския културен и литературен синтез", за да даде на поколенията стотици паметници на писмеността и да положи началото на Златните векове (IX-XVв.) на персийската литература...
935 г. Халифатът се оттегля и от последната територия, населена с персоговорящо население. Оставил е земите на някогашната велика империя разпокъсани на множество малки и големи, зависими, полузависими и независими феодални владения, в които набират скорост и търсят изява духовните стремежи на персийската народност. На исторческата сцена за различни периоди се появяват династиите: Тахириди (821-873), Саффариди (861-900), Алиди (864-928), Саманиди (900-999), Зийяриди (928-1045), Буиди (935-1055), Газнавиди (977-1186), Караханиди (992-1212), Селджукиди (1038-1194)... А това само по себе си говори, че персийските земи не са единно цяло, те представляват пъстра мозайка от различни феодални владения, начело на които стоят персийски, тюркски, арабски или кюрдски родове...
1220 г. Разпокъсаността на иранските територии изключително много улеснява нахлуването на поредния нашественик - Чингис хан и неговите орди. Персийските земи за около триста години се оказват под контрола на монголските ханове - Чингис хан и сина му Хулагу хан (1219-1353), Тимур (Тимурланг) и неговите наследници (1370-1501). Историците са единодушни в мнението си, че по-страшен и коравосърдечен завоевател от монголите персите не познават. Опустошени са плодородни земи, обезлюдени са процъфтяващи културни области. Мъжкото население е избивано поголовно, жените и децата са отвеждани в робство. Културният живот на персите се връща със столетия назад. В монголската епоха получават развитие единствено историографията, астрономията и особено миниатюрата. На последната ще й бъде отсъдено да влияе върху живописта в Иран чак до началото на ХХ век...
1501 г. - Иранският народ отново се изправя на крака. Персийският царски титул "Шахин-шах" ("Цар на царете") за пореден път е възстановен. Възстановена е и персийската държавност. За цели двеста години на престола се възкачват представителите на дервишеския орден Сефевие, чиято поява регистрираме още през XIII в. по времето на монголите. Сефевидите дават и названието на държавата - Сефевидската. Периодът ще се запомни с няколко неща. С налагането на шиитския ислям за официално вероизповедание в държавата. С продължилите близо двеста години Османо-Сефевидски войни за контрола над страните от Закавказието, Кюрдистан и Арабски Иран. С непрекъснатите военни сблъсъци с узбекските ханства от Централна Азия за територията на Хорасан. С противодействието на набезите на туркменските племена от северозапад. В резултат на тази картина започва насилственото откъсване на чисто персийски територии от снагата на държавата. През 1639 г. между Иран и Турция е подписан нов мирен договор. Според него Багдад и Арабски Ирак трябва да се върнат на Иран, но на практика това не става. Не след дълго те започват самостоятелното си съществуване...
1722 г. Възползвайки се от изключително отслабналите съпротивителни сили на Сефевидската държава, на персийския трон за осем години сядат представителите на пушунското племе гилзаи. Афганците не смогват да се задържат дълго в Иран. Тяхното прогонване е свързано с възкачването на нова династия на трона, тази на Афшарите (1736-1796). През 1730 г. в провинция Фарс Надир-шах нанася окончателно поражение на армията на окупаторите.
1736 г. Афшарите не съумяват да се възползват максимално от успеха си над противника. След смъртта на Надир-шах в страната се възцаряват вътрешни междуособици и ожесточена борба за престола. Което и допринася за окончателното отделяне на Афганистан като самостоятелна държава (1747г.). Малко по-късно и ханството на Северен Азербайджан, Армения и царството на Източна Грузия също поемат по свой собствен исторически път.
1750 г. Датата се свързва с появата на нов династиен род, претендиращ да управлява персийските земи - този на Зандите (1750-1794). Техният родоначалник Керим-хан Зенд успява към 1763 г. да подчини по-голямата част от земите на Иран. Но не и да покори Хорасан, който остава под контрола на Афшарите. Не успява да върне в пределите на страната и Афганистан, ханството на Северен Азербайджан, Източна Армения и царството на Източна Грузия.
1796 г. Смъртта на Керим-хан Зенд и последвалата борба за престола му, както и разпокъсаността на страната до голяма степен улесняват възкачването на един нов род на върха на държавата. Това е родът на Гаджарите (1796-1925), чийто първи представител, евнухът Ага Мохаммед-хан, умело се възползва от създадената ситуация и отстранява своите преки противници - Зендите и Афшарите. Повече от век Иран ще бъде управляван от Гаджарската династия. Тя ще се опита да възвърне отцепилите се при предишните владетели райони. Ще води упорита борба с Русия за овладяването на Южен Кавказ. Ще започне война и с Англия заради гр. Херат и земите на Афганистан. Управлението на Гаджарите ще бъде белязано и с масовите въстания на бабиди и белуджи, с жестокото им потушаване. Със създаването на руските казашки военни отряди. С многобройните неизгодни концесионни договори, сключени с фирми от Великобритания, Русия, Белгия... С многомилионните международни заеми, отпускани изключително за нуждите на шахския двор. С първите вестници. С масовите стачки и протести. С борбата на иранския народ за Конституционна монархия. С приемането на първата Конституция (12.06.1906) в страната. С откриването на Първия в историята ирански Парламент - Маджлес (24.09.1906)...
Управлението на Гаджарите ще бъде запомнено и с разделянето на Иран на сфери на влияние между Великобритания и Русия. С навлизането на техни войски на територията на страната, с което на практика държавата се превръща в техен протекторат. С обстрела на Маджлеса от казашките бригади по заповед на шаха и с насилственото му разпускане...
Събития, които неминуемо довеждат до краха на Гаджарската династия и последователното възкачване на баща и син Пахлави на трона.
1925 г. Пахлави. Последната монархическа династия в Иран. За нея е писано много. Навярно ще бъде изписано още повече. То трябва да бъде прочетено и добре осмислено. Като урок на историята...
IV.1979 г. - Ислямска революция. За нея е писано още повече. И в Иран, и в чужбина. Стотици са книгите, списанията и сайтовете, посветени на нея и на новия път, по който Иран тръгва преди повече от 30 години. И продължава да върви и до днес. Към всичко изписано и казано дотук ще прибавим само, че съвременен Иран е страната на младото поколение, страната на интелигенцията и на приветливите усмивки, страната на прословутото източно гостоприемство. Иран е и най-мощният геополитически фактор в района на Персийския залив. Държава с огромен природен и човешки ресурс, люлка на многовековна културна традиция, непреставаща да буди възхита и благородна завист. Ако кажем всичко, което бихме желали за днешен Иран, ще бъде прекалено многословно...
1 The Cambridge History of Iran in Eight Volumes, Cambridge University Press, 2008.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
