 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.2, година XVIII, 2011г. |
|
|
Н. Пр. Голамреза Багери Могаддам, посланик на ИР Иран в България
Разказ за приятелството |
|
|
| |
|
 |
Голамреза Багери Могаддам
Роден е на 29. 03. 1956 г. в Хой. Женен е и има две деца. Магистър е по публична администрация и владее английски, турски и руски език.
1982 г. - Започва работа в Министерството на външните работи на Ислямска република Иран
1982 - 1983 г. - Политически експерт в Международния организационен отдел
1983 - 1984 г. - Завеждащ отдел "Образование"
1984 - 1989 г. - Експерт в посолството на Ислямска република Иран в Анкара, Турция
1989 - 1991 г. - Заместник-директор на петия политически департамент, азиатски държави
1991 - 1995 г. - Посланик на Ислямска република Иран в Ашхабад, Туркменистан
1995 - 1999 г. - Завеждащ втория департамент на Общността на независимите държави
1999 - 2001 г. - Заместник генерален директор на отдел "Образование"
2001 - 2005 г. - Посланик на Ислямска република Иран в Бишкек, Република Киргизстан
2005 - 2006 г. - Асистент планиране и програмиране на заместник външния министър на азиатските държави
2006 - 2008 г. - Посланик в посолството на Ислямска република Иран в Анкара, Турция
Историята на отношенията между Иран и България е история за приятелството между двата народа. В течение на изминалите близо 115 години от установяването на официални дипломатически отношения между нашите страни не е съществувал никакъв неразрешим проблем помежду им. Така както Иран е първата азиатска страна, признала независимостта на България, така и вашата родина е четвъртата държава, признала официално победата на Ислямската революция в Иран, а с това и прехода на моя народ от абсолютизма към републиканското управление.
С оглед на хипотезата за общия етнически произход на българи и иранци, която бе успешно подкрепена с откритията на научната експедиция от СУ "Св. Климент Охридски" и БАН, посетила Иран с изследователска цел миналата година, взаимоотношенията между нашите народи са се развивали преди всичко на базата на разбирателството, всестранното културно и икономическо сътрудничество и взаимоуважението.
От гледна точка на цивилизационния си модел в миналото българите са имали редица допирни точки с персите, които будят почуда. Според заключенията на проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей на България, изведени в книгата "Българите - първите европейци", областта Балхара, която е описана в индийски текстове, известна на гръцки и латински под името Бактрия, в действителност е била земя на българите. Най-известният град на тази област е гр. Балх, който съществува и до днес и се намира в Източен Афганистан. Тази област се е считала за част от Великата персийска империя и е била населявана от арийски племена.
Едно от най-известните скални изображения в България е изсеченият барелеф на конник, който се намира в близост до село Мадара в Северна България. Според една от съществуващите версии този паметник е сътворен в чест на победата на българите над византийците през 705 г., извоювана от българския хан Тервел (701-716). Този релеф е уникален по рода си и няма свой аналог в Европа. Конникът е изобразен с копие в ръка, убивайки лъв. Релефът има изключително голяма прилика с рисунките от династията на Сасанидите. Ако обърнем внимание, ездачът в този релеф е пъхнал крак в стреме. Това стреме е специфично за арийските племена и не съществува в останалите рисунки от византийско време.
Съдовете "ритони" под формата на рог и протоме на козел, открити в българското село Борово (Тракия), са почти идентични с "джам-е марлик" ("марликска чаша"), намерена при разкопките на хълма Марлик в гр. Рудбар, област Гилан. Сред много от откритите в различни райони на България исторически паметници се забелязват мотиви от ирански исторически рисунки.
Наред с това в днешно време част от населението на България е мюсюлманско, което още повече увеличава възможността България да разширява приоритетно отношенията си с ислямския свят, в това число и с Иран. С други думи налице е безкрайно ценна социална и културна основа за по-голямото сближаване на нашите два народа.
Надяваме се, че за в бъдеще ще имаме многобройни сфери за обширно сътрудничество. Начините за реализиране на наличните възможности трябва да бъдат опознати с помощта на точно изследване и професионализъм, за да бъдат оправдани очакванияата и на двете страни. Една от най-сериозните сфери на сътрудничество е икономическата.
Въпреки че придържането на българското правителство към санкциите, наложени от Европейския съюз, се смята за сериозна пречка за развитие на икономическите връзки между двете държави, техният икономически обмен в сферата на търговията и услугите през изминалата 2010 г. се е увеличил почти трикратно в сравнение с 2009 г. и е достигнал почти 150 млн. долара. В случай че се премахне пречката, която представляват санкциите, ще станем свидетели на забележителен ръст в икономическите отношения. Този индекс ясно показва какъв интерес проявяват хората към разширяване на сътрудничеството между двете страни в областта на търговията и услугите. Миналата година над 15 000 иранци са посетили България с туристическа цел. Видели са и са се наслаждавали на туристическите атракции и невижданите природни забележителности на вашата страна. В тази сфера има много голям капацитет. Миналата година 2 милиона иранци са посетили съседна приятелска Турция. Ако работим успешно, планираме добре нещата и успеем да привлечем дори и 10 % от този брой туристи в красива България, това ще бъде голям напредък в сътрудничеството между двете страни в областта на туризма. От друга страна, Иран се нарежда сред първите десет страни в света по исторически паметници. Защо българските туристически фирми пренебрегват този факт и не запознават българския народ с тези забележителности?
Предвид общите интереси, сферите, в които има изключителна готовност за осъществяване на дейност, и наличието на твърда воля от страна на политическите лидери за оправдаване на очакванията чрез все по голямо заздравяване и укрепване на сътрудничеството са фактор за наистина широка перспектива по отношение на задълбочаването на връзките между двете страни.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
