 |
|
| АРТ |
стр.43, бр.2, година XVIII, 2011г. |
|
|
Рефлексия на въображението |
|
|
| Доц. д-р Иво Панов |
|
Стана традиция у нас да се организират мероприятия, посветени на някои от самобитните ирански изкуства. Защото през последните години запленените от магията на Изтока успяха да видят едни от най-интересните платна на иранската живопис, да се запознаят с великолепните калиграфи от страната на Рудаки, Саади, Омар Хайям, Хафез и Джелаледдин Руми, да се докоснат до прелестните образци на персийското занаятчийство, да чуят автентичната източна музика.
Ако се запитаме какво е Персия, отговорите ще дотичат сами при нас. И всеки от тях ще бъде верен. Персия е страна на поетите, страна на розите и на славеите, страна на изяществото и на източната мъдрост, страна на поразителните контрасти. Персия е страната, получила в наследство могъщата култура на древните месопотамски цивилизации. Тя е още страна с двадесет и пет вековна държавност, преминала през ада на историята, преживяла страховити чужди нашествия, но устояла и успяла да съхрани самобитния си дух, своята духовна и национална идентичност. Много и различни са белезите на тази идентичност, но като че ли най-зримо тя се проектира в произведенията на съвременното иранско изкуство. То е, което пренася през необятните пространства на времето чертите на огромната персоезична общност и съхранява за поколенията душевността и гения на етноса, който ги е сътворил.
През февруари 2011 г., привлечени от примамливия плакат пред Националната художествена галерия в София, озаглавен "Рефлексия на въображението", имахме щастливата възможност да се срещнем едновременно с няколко от направленията в съвременното персийско изкуство. Това бяха миниатюрната живопис, гравирането и рисуването върху медни съдове, калиграфското майсторство. Всичките авторитетно представени от духовните посланици на Иран от нежния пол: Фариде Могаддам, сред първите миниатюристки на Иран, ученичка на световноизвестния майстор на палитрата Махмуд Фаршчиян; Сорая Бабаали - художничка, заменила по оригинален начин лененото платно с приглушения блясък на медта; Зохре Мирабади - даровита и перспективна иранска гравьорка; Марджан Хагиги - най-младата участничка в изложбата, но също така талантлива, както и нейните колежки, представителка на калиграфското изкуство на Ориента. До една лауреати на престижни награди в Иран и чужбина.
Влизайки в изложбената зала на Националния етнографски музей, посетителят не можеше да не усети, че пред него са подредени прелюбопитни експонати, попили в себе си философската дълбочина на Иран, изяществото на персийската графична система, багрите, образите и формите на Изтока. И никак не бе случаен фактът, че почти през цялото време на изложбата в галерията се лееха звуците на иранска музика. Защото такива са същността и традицията на старинното персийско изкуство - да съчетае в хармонично единство мъдростта и великолепието на поезията, изяществото и цветовете на живата природа, благозвучието на напевите от Ориента. При това музиката задължително следва да е в хармония с образите и трябва да подсилва сетивността на всеки, застинал очарован пред платното или експоната. И в тези ми думи има малка доза алегория...
Ще ми се, все пак, да насоча вниманието на читателя върху едно от най-старите традиционни ирански изкуства - калиграфското. За да подчертая мястото, което е заемала книгата в бита на персите, ще припомня един всеизвестен факт. Когато персийски владетели в знак на доброжелателност са изпращали кервани с подаръци на свои короновани съседи, първата камила задължително е носила калиграфски изписана книга - най често Корана, "Шах-наме" ("Книга на царете") на Фердоуси или пък съчинение от някой друг класически автор. При това подвързията винаги е била кожена и богато обшита със скъпоценни камъни. Навярно малцина знаят обаче, че в персийската калиграфия голяма част от елементите на буквите се уподобяват на части от заобикалящата ни флора и фауна. Че в един калиграфски изписан текст ще открием както широкия гръб на коня или на газелата, така и гърбицата на камилата, очите на бухала или на сърната, източената като йонийска колона осанка на източния кипарис. Ще съзрем веждите и къдрите на персийските красавици, както и стройните тела на техните възлюбени. В иранското калиграфско изкуство стриктно се съблюдава и друг един принцип, а именно съдържанието да бъде в унисон с останалите елементи от творбата. Ако се описва примерно ефирният полъх на нощния ветрец, строфите ще прииждат от платното към нас на леки талази, покорно следващи повеите на освежителната струя. Когато пък се пресъздават емоционалните състояния на иранския меджнун1, художникът и калиграфът изкусно ще втъкат стихотворните редове в цветния вихър на чувствената буря... И какво ни подсказва всичко това? Просто, че добрият калиграф е нужно да бъде не само прецизен краснописец, но и изкусен художник, нежен поет и виртуозен музикант. Достойнства, които несъмнено се изграждат в продължение на десетилетия и са носители на многовековна национална традиция.
За мястото, което е заемало калиграфското изкуство в духовния свят на персите, научаваме от многобройните свидетелства, съхранили се в древните източници. Така например още през Х в., по времето на Махмуд Газнавид (998-1030), главата на едно от персийските племена на провинция Фарс, Мохаммад Кулихан Кашкаи, поръчва на най-авторитетния навремето калиграф Мохаммад Давири препис на "Шах-наме". Майсторът работи върху поръчката цели пет години и когато трудът му най-сетне е завършен, Мохаммад Кашкаи остава толкова доволен, че го награждава със 700 тумана, два арабски жребеца и два комплекта кашмирени шалове. Днес подобно възнаграждение би ни изглеждало нормално само ако не знаехме, че с един-единствен туман в онези години са се купували 2 400 кг пшеница.
По-близко във времето до нас е друг характерен пример. Един от големите реформатори, заемали персийския престол, шах Аббас I (1587-1629), подведен навярно от славата си, изпраща на прочутия калиграф Мир Имад 70 тумана, за да му направи нов препис на същия епос. След година, когато шахските пратеници отиват при художника, те получават само 70 бейта2, толкова колкото съответстват на дадената сума. Разгневен, Аббас I поисква обратно парите си. За да му ги върне, Мир Имад разделя написаното на седемдесет части, които начаса са купени от учениците му... за по един туман всяко двустишие.
За персийското изкуство са изписани много страници, казани са много думи и още много навярно предстоят да бъдат изписани и казани. То неизменно е възхищавало и ще продължава да възхищава не само ценителите, но и всички поклонници на красивото! Ние, българите, които сме отворени към всички подобни изяви на националния дух на близки и далечни страни, сме благодарни на нашите ирански приятели и най-вече на организаторите на това културно събитие.
Благодарни сме за щедро предоставената ни възможност да се докоснем до един свят на красота и изящество и да бъдем задълго негови пленници...
ФАРИДЕ ТАТХИРИ МОГАДДАМ
Фариде Татхири Могаддам е родена през 1955 г. в гр. Техеран. През 1978 г. завършва приложни изкуства във Факултета по изящни изкуства на Техеранския университет. Г-жа Могаддам е изтъкнат специалист по иранска миниатюра. От 1987 г. до сега е организирала 15 самостоятелни и е участвала в повече от 30 съвместни изложби в Иран и по света. Лауреат е на награда за особен принос към изкуството от Първото биенале за художници на музея за съвременно изкуство в Техеран. Носителка е и на награда за принос към грънчарството от второто издание на фестивала за художнички, провеждан в двореца на културата "Найаваран". Носителка на почетен плакет и награда от Шестото биенале за грънчарство на Музея на съвременното изкуство. Правила е изследвания в сферите на рисуването върху глина, реставрацията на обекти на културното наследство от списъка на ЮНЕСКО и иранското изобразително изкуство.
СОРАЯ РУДЕГЕРИАН БАБОЛИ
През 1991 г. започва да се занимава любителски с гравиране на метали по метода скрач борд. При създаването на своите произведения използва различни похвати в изкуството. Тя "помирява" боите с медта чрез рисуване върху медни плоскости, като по този начин създава изящни картини. Участвала е в повече от 22 национални и международни изложби. Носителка на 16 почетни плакета от различни форуми. Нейните произведения са сочени за стандарт в сферата на рисуването върху метал. Голяма част от творбите й са записани в Националната библиотека на Иран.
ЗОХРЕ МИРАХМАДИ
Зохре Мирахмади е изтъкната преподавателка по каламзани в Института за произведения на занаятчийското изкуство в Техеран.
Участия в изложби:
• Седми конгрес на министрите на туризма от Ислямската конференция
• Туристическо изложение Рей - Мека - Техеран;
• 23-ти международен панаир на книгата в Техеран;
• Първи пролетен туристически фестивал в двореца "Саад Абад";
• Първо изложение на произведения на занаятчийството в двореца "Саад Абад";
• Изложба на каламзани в галерия "Афаринеш-е нур" ("Възхвала на светлината").
МАРДЖАН ХАШЕМИ ХАГИГИ
Завършва бакалавърска степен по "Графика" в университета "Ал-Зехра" през 1997 г. Възпитаничка е на Сдружението на калиграфите (специалист е в сферите на логотипията и типографията). Почетен член на Иранския център за развитие на приложните изкуства и на отдела по изкуствата към кметство Шамиранат. Преподава в Центъра за интелектуално развитие на деца и юноши, както и във Факултета по изкуства и архитектура на Ислямския свободен университет.
Участия в изложби:
• Изложба в центъра "Барбикан", Лондон;
• Изложба в двореца на културата "Найаваран";
• Изложба на стъкло и акварел в Москва.
1 Меджнун (перс.) - луд, полудял, загубил разсъдъка си от нещастна любов.
2 Бейт - (перс. двустишие), основната поетическа единица в персийската поезия.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
