 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.33, бр.2, година XVIII, 2011г. |
|
|
Персеполис: ТАХТ-Е ДЖАМШИД |
|
|
| Доц. д-р Иво Панов |
|
Годината е 522 пр.н.е. В Ахеменидската империя е извършен първият в историята й преврат. Камбиз II, синът на основателя на персийската държава Кир II Велики, е убит. Убит е и неговият брат Бардия. На трона сяда представител на другото коляно от Ахеменидския род Дарий I (522-486). По време на неговото управление са покорени нови обширни територии, империята достига огромни размери. Границите й се простират от р. Инд на изток до Егейско море на запад, от Армения на север до Етиопия на юг. В състава й влизат над осемдесет народности от три континента. Икономическото могъщество на Персия обаче не е насочено единствено към поддържане на армията и нейната боеспособност. Разгърнато е широкомащабно строителство на градове, пътища, пощенски станции, укрепителни и иригационни съоръжения, плавателни канали... Това обаче, което най-силно поразява и до днес, е започнатият градеж на новата персийска столица Тахт-е Джамшид (перс. Тронът на Джамшид1), позната в Европа и у нас като Персеполис (Персепол, Парса).
Най-вероятно Дарий решава да пристъпи към грандиозния си план в желанието си да постави демаркационна линия между себе си и предшествениците му, наблягайки на повратния момент в историята на държавата с възкачването му на престола. Затова от първата столица на Ахеменидите Пасаргада2 (Пасаргад) виманието му се насочва изцяло към издигането на новия престолен град Тахт-е Джамшид. Строителството му започва към 520 г. и продължава цели седемдесет години (до 450 г. пр.н.е.), като се осъществява при трима персийски царе (Дарий I, Ксеркс и Артаксеркс I).
Мястото за новата столица не е избрано случайно. Обширната равнинна местност се намира на хиляда и петстотин метра надморска височина и се отличава със своя умерен климат, плодородие, зеленина и обилна дървесна растителност. Тя е поддържана целогодишно както от пълноводни реки, така и от прохладния ветрец, спускащ се от склоновете на Загроските хребети. От източната си страна градът е защитен от планински масив, въпреки обстоятелството, че по времето на най-голямото могъщество на империята персийските царе дори и не са си помисляли да предпазват столицата си с крепостни стени или други защитни съоръжения. Затова и неподготвеният посетител силно би се учудил, когато вместо пред високи непревземаеми бойни кули се изправи срещу огромен по размерите си дворцов комплекс, уверено стъпил върху масивна каменна платформа. Височината й, в зависимост от релефа, варира от двадесет до четиридесет метра и единственото нещо, което трябва да преодолее гостът, за да се изкачи на нея, са широките почти двадесет метра сто и единадесет стъпъла.
Върху терасата са разположени в строга архитектурна подредба различни типове дворци - парадни и жилищни, палати, церемониални зали, жречески храмове и армейски постройки, харемни покои... И всичките богато украсени с релефи, изобразяващи царски тържествени церемонии, религиозни ритуали, митически животни, битки между тях, единоборства на персийските монарси с диви зверове...
Все пак най-внушителна и респектираща е Ападана - тронната зала на Дарий и Ксеркс, построена върху широко каменно каре, издигнато на четири метра над основната платформа. До нея също се достига чрез парадно стълбище, богато украсено с релефи.
В парадната зала персийските монарси са приемали високопоставените пратеници на подчинените народи по време на тържествата, свързани с Ноуруз (иранската Нова година 21-22 март). Чуждите делегации, освен полагащия се годишен данък, са връчвали на "царя на царете" специални дарове от своя народ. Процесията по поднасянето на подаръците е изкусно изобразена на каменния берелеф върху десния парапет на стълбището, водещо към Ападана. На него добре се отличават по характерното си облекло и външния си вид както мидийците, носещи различни по големина и форма купи, вази и ритони, така и еламитите, водещи опитомени лъвове, вавилонците със своите страховити бикове, арменците, хванали юздите на прочутите си жребци, негрите, докарали окапи, арабите, извели камилите си от пясъците на пустинята, и т.н., и т.н. Шествие, целящо да внуши величието на персийския владетел, мощта на неговата многомилионна империя.
Въздействието се подсилва и от барелефа върху левия парапет на стълбището. На него пък са изобразени войните, представляващи основното ядро на персийската армия. Това са персийските гвардейци от т.нар. "Безсмъртна гвардия", въоръжена с копия и щитове, родствените им мидийски войни с мечове, лъкове и копия, еламските бойци, с копия, лъкове и колчани... До тях стои личната гвардия на "царя на царете", носеща на ръце неговия трон, водеща конете, впрегнати в златната царска колесница.
Ападана е наричана още и Стоколонната зала, поради това че покривът й се крепи от седемдесет и две мраморни колони (височината им е над десет метра), увенчани с глави на различни животни. И до днес тринадесет от тези колони гордо стоят с изправени каменни снаги на своето, отредено им преди 25 века място, сякаш за да поддържат буден спомена за събитията от онова далечно време.
Любопитен щрих от построяването на силно впечатляващия архитектурен ансамбъл на Персепол е фактът, че той е създаден с усилията на цяла една армия от майстори на народите, оказали се в империята. Това е и причината различни елементи от това строителство да подсещат за културните постижения на предшестващите месопотамски цивилизации. Така например обемността на сградите в Тахт-е Джамшид е своеобразна реплика на огромните асирийски дворци, изграждането на градски комплекси върху високи каменни платформи е типично за урартската дворцова архитектура, формата и капителът на колоните силно напомнят за йонийския стил, сюжетни прототипи на персеполските релефи ще открием в Египет, вътрешното разпределение на помещенията е подобно на мидийското... И може би именно в тази еклектичност се разкрива най-добре същността на ахеменидското архитектурно изкуство. Защото една значителна част от неговите елементи и детайли би могла да бъде припозната в отминали вече култури и цивилизации. Хармоничното им съчетание обаче ни дава всички основания да го определим като нещо ново в архитектурата и изкуството.
Днес възстановеният и добре поддържан комплекс на Персеполис е основен обект на туристическия интерес в ИР Иран. Ежегодно древната персийска столица е посещавана от няколко милиона местни и чуждестранни туристи. Още повече че само на 50 км в южна посока от нея се намира съвременният гр. Шираз - друг вековен център на иранската култура.
1 Джамшид (Джам) - легендарен персийски цар от митологичната династия на Пишдадидите.
2 Строежът на Пасаргада започва към 545 г. пр.н.е. по време на управлението на Кир II Велики (550-530) и продължава при неговия приемник Камбиз (530-522).
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
