 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.28, бр.2, година XVIII, 2011г. |
|
|
Българо-иранското море: За Каспия като за Паратетис |
|
|
| Венелин Сапунджиев |
|
КАСПИЙСКО МОРЕ Е ОСТАТЪК ОТ ДРЕВНОТО МОРЕ ПАРАТЕТИС, СЪЩЕСТВУВАЛО В ПЕРИОДА КЪСНА ЮРА - РАНЕН ПЛИОЦЕН. ПРЕДИ ОКОЛО 5,5 МИЛИОНА ГОДИНИ ПОРАДИ РАЗМЕСТВАНЕТО НА ТЕКТОННИ ПЛОЧИ ЗАПОЧВА ПРОЦЕС НА ПРЕСЪХВАНЕ И ЗНАЧИТЕЛЕН СПАД НА МОРСКОТО РАВНИЩЕ НА ПАРАТЕТИС. ВСЛЕДСТВИЕ НА ТОВА СЕ ОФОРМЯТ СЪВРЕМЕННИТЕ БАСЕЙНИ НА КАСПИЙСКО, ЧЕРНО И АРАЛСКО МОРЕ.
Седим с Мохамад на брега, направо на пясъка, и той си говори нещо на мазандерани. Това за мен е най-красивият от многото ирански езици. И въпреки че не разбирам нищо, гласът му връща среброто на Голямото езеро, наречено Каспийско море, в очите ми.
Мохамад мърмори нещо, но и свещенодейства. И само след миг среброто на есетрата в ръцете му ще отиде направо в огъня и това ласкаво кулирано угощение ще се докосне и до брега на Голямата вода, и до Дамаванд - шаха на върховете на планината, наречена Алборз. Или Елбрус, ако повече ви харесва.
Тук, между планината - символ на Иран, и Каспийско море, вечерта и нощта са сребърни по особен начин и аз - в полумрака на залеза, се питам като Монтескьо: "Как може човек да бъде персиец...".
Защото Мохамад говори на мазандерани (който разбират само 2% от днешните иранци), по произход е туркмен, даже има нещо малко арменско в кръвта му, изповядва сунитския ислям (само 5% от голямото шиитско море), от Голестан е - областта, наречена неслучайно "Градината на розите". Отрасъл е край бреговете на Каспия, всъщност е ариец, защото е от Земята на арианите - арийците, известна още като Персия или Иран.
Такъв е Мохамад. Такава е и Персия или Иран. Като него - шарена като персийски килим, с втъкани златни и сребърни нишки, останали и от империята на Ахаменидите - първата велика империя в историята на човечеството, и от Арабския халифат, и от монголските династии, и от тюркската хегемония, и от сафавидите, и от Гаджарите, и от...
"Знаеш, Венелин..." ми казва Мохамад. Не "Знаеш ли...", защото това знаене на събеседника - а не съмнение в знанията му, е докоснато от магията на Фердоуси и Омар Хайям, за които времето може и да е миг, но този отсреща, с когото говориш, е много за теб. И силен като вечност, защото е Човекът!
"Знаеш, Венелин - ми казва Мохамад, - че ако преди пет милиона години бяхме приседнали на тези брегове, щяхме да бъдем на бреговете на едно море - ти откъм България, аз - откъм Иран." И това е самата истина, а от безкрайния Паратетис, преди пет милиона, че и повече години, след разместването на две тектонни плочи от Каспия "се откъсват" две морета - днешните Аралско и Черно. Тектониката ни е отдалечила, но не и разделила, защото и след тези милиони години моретата може и да са три, но бреговете са същите. И ние сме от двете му страни. Свързани със сребърната вода.
Не само от нея, но и от розата, тръгнала от "Градината на розите" - Голестан, за да стигне до Балкана. Краят на красотата на Дългия път през вековете...
Мохамад не знае къде е Казанлък. Но го усеща с върха на устните си, с очите си. Както само може да се усетят вятърът и солта на Каспия - Голямото езеро на Азия и света. Поразяващо със солената си вятърна безкрайност. Самото то - езеро ли, море ли, е някакво своеобразно осмо чудо на света, скрило в себе си седем по седем чудеса в своите "само" 371 000 квадратни километра - колкото три и половина Българии. Ако тръгнем по следите на времето и пространството, първото, което поразява, е уникалната му форма - като буквата S - символ още от дълбока древност на безкрайността. В тази "змиеобразна" солена феерия е "скрита" и дължината му - над 1200 км, и широчината му - до 435 км, и дълбочината му - от 5-6 м край шелфа на Севера до целия километър - истинско океанско измерение на юг, край Иран.
А водата - водата му - сребърна и солена (около една трета от солеността на Световния океан), сама по себе си е ослепително чудо, заградено сякаш от безкрая - 6 500-километровата брегова линия - удивително живописна, умерено ниска, лесно достъпна. И пеша да я минеш - няма да сбъркаш. И времето ти няма да бъде хвърлено на вятъра - каспийския вятър.
Защото ще усетиш по особен начин магията на острови и полуострови като Апшерон, на който е азербайджанската столица Баку, или Чечен, ослепяващ с кървавите си залези. Полуострови и острови, от които само невероятността на лагуни като Кара Богаз Гьол могат да те откъснат.
Ако си тръгнал от север на юг и си се спуснал по течението на реката-майка Волга или реката-сълза Урал (от малкото реки, вливащи се в Голямото езеро), неизбежно ще стигнеш до ослепителния юг - бреговете на днешен Иран, и до трите "перли" - провинциите Мазандеран, Голестан и Гилан, където историята се докосва по уникален начин до географията. И продължава през времето и пространството.
Тук, между планината Алборз и Каспия, е персийската Ривиера, до която можеш да се спуснеш направо от пистите на Дизин или Шемшак - истински снежен рай в сърцето на Алборз. Откъдето пътят сам те отвежда до перлите-градчета - курортите като Ращ, Рамсар или Баболсар, край сребърните води на Голямото езеро, току под Алам-ку - удивителна свещена скала, висока 4875 м, около която, направо на пясъка, седим с Мохамад. И в ласките на вечерта усещаме топлината на среброто, соления вятър, кървавия залез.
Неповторимо.
Като езика на Мохамад.
Като вярата му...
Като онова "знаеш"...
Като едно цвете, тръгнало от Голестан за Балкана...
Като вкуса на есетрата, свалена от огъня призори...
Като цвета на пламъка...
Като дъха на тютюна...
Като бялото на Елбрус...
Като среброто на Каспия...
И съм сигурен, че и след онези пет милиона години тези морета имат един и същи бряг.
Ако протегнеш ръка - ще го стигнеш...
Стига да я протегнеш...
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
