архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.17, бр.2, година XVII, 2010г.
Арменците в България
Вартануш Топакбашян
главен редактор на в. "Ереван"
Годината е 451. Арменският народ, приел Христовото учение пръв в света - през 301 г., е принуден да защитава правото си да се нарича "християнски". Водени от арменския княз и пълководец Вартан Мамигонян, арменските войски се изправят срещу многобройната персийска армия на цар Хазгерд II. Решителната битка се разгръща през май 451 г. на Аварайрското поле. И там, по време на сражението, "всички българи-ванандци се отличиха, проявявайки присъщата им за тях храброст", пише бащата на арменската историография Мовсес Хоренаци (V в.).



   Това е може би първият исторически документ, който потвърждава близкото съжителство и общуване между два древни народа. Много преди създаването на българската държава, по времето, когато български племена са населявали земите на Кавказ, започва трайното приятелство и връзка между българи и арменци. А след появата на България като държава връзките между нашите два народа се укрепват и чрез династични бракове, в резултат на което у някои български владетели тече и арменска кръв.

   Сведенията за зараждането на първите арменски колонии по българските земи датират от VII-IX в., като има няколко основни вълни на преселение. Все пак двата народа в продължение на три века живеят в рамките на една и съща империя - Византия, а след това още пет века са в състава на друга империя - Османската. Така постепенно в България до края на XVII в. се сформират арменски колонии в градове като Русе, Шумен, Бургас, София, Пазарджик, Айтос, Поморие, Видин, Велико Търново, Провадия, Хасково, Сливен, Добрич, Силистра, Стара Загора, Ямбол, Лом и др. Част от тях изчезват с времето, но повечето съществуват и до днес.

   В годините на османското владичество контактите между български и арменски революционери и бойци за свобода са повече от близки. Един от ятаците на Левски например е арменецът Агоп Асадур, а в българското националноосвободително движение има трайно арменско присъствие чрез контактите между ВМРО и партия "Ташнагцутюн" и т.н. Имената на неколцина офицери от арменски произход, завършили българското военно училище и сражавали се в различни периоди за България, също са вписани в историческите анали на страната - полк. Бохос Бохосян, полк. Гарабед Вартазамян, подполк. Агоп Карагьозов, полк. Каприел Бояджиев, полк. Саркис Киркоров, подполк. Саркис Орманян, подпоручик Гарабед Печеян и други. И като финал на този щрих нека да припомним и за участието на Арменската доброволческа рота, сформирана и ръководена от Антраник Озанян и подполковник Карекин Нъждех, в Балканската война (1912-1913 г.), която проявява изключително мъжество и героизъм в битките.

   Най-голямата вълна от арменски преселници идва в България по време на насилственото изселване, извършено над арменския народ в пределите на Османската империя в периода 1915-1922 г., когато стотици хиляди арменски бежанци са принудени да напуснат родните си земи. Когато научават за трагедията на арменците, първо цар Фердинанд І, а по-късно и цар Борис ІІІ, заедно с правителството на Александър Стамболийски (1920-1922 г.), отварят границата си, за да приютят десетките хиляди арменски бежанци.

   И ако арменците, установили се по българските земи след VІІ в., в голямата си част са асимилирани по естествен път, то онези, които се настаняват тук след ХVІІ-ХVІІІ в., оставят трайна диря в многообразната палитра на историко-обществените контакти между българи и арменци. Започват да изграждат свои църкви, училища, обществени и културни формирования. Едни от най-старите арменски църкви са тези в Силистра и Русе. В по-късно време се появяват и духовни обиталища на Арменската апостолическа църква в Пловдив, Варна, Бургас, Шумен, Добрич, Хасково, Пазарджик, Сливен, Айтос, Ямбол, София...

   Битува трайно виждането, че арменците са хора на деликатните, тънките занаяти - златарство, часовникарство, кожарство и кожухарство, копринарство, килимарство, обущарство. Доста от първите фабрики в страната са открити от находчиви и предприемчиви арменци, които търгуват и с Европа. Установявайки се трайно в България, те дават своя дан за развитието на някои занаяти, на търговията, на промишлеността. И ако в миналото занаятите са били запазената марка на арменския етнос, то днес в страната картината е доста по-различна. Множеството членове на арменската общност са хора с образование, с професии, доказали се и на доста високи нива, реализирали се в областта на изкуството, културата, науката, спорта, банковото дело, търговията. Наред с личната си реализация те се опитват да опазят и да развият собствената си общност чрез обществените формирования, които съществуват в страната.

   Преди деветосептемврийските събития (1944 г.) в България са съществували множество културно-просветни, спортни и други арменски организации, арменската общност е издавала свои вестници, списания, книги, изнасяла е театрални спектакли, имала е оркестри и танцови състави. В арменските училища в Пловдив, София, Варна и на други места арменците са имали възможност да изучават майчиния си език. Всички тези форми позволяват да се съхрани арменското самосъзнание, да се опази народностната идентичност и самобитност, да се предадат традициите на младото поколение. Роля в това отношение играе безспорно и църквата, която е важен фактор в живота на арменеца. Арменците винаги са имали ясното съзнание, че оцеляването им в условията на диаспора се дължи на три основни стълба - църквата, училището и обществения живот (организации и вестници). Затова където и да са отишли по света, пръснати поради печалните исторически събития от 1915-1922 г., първите неща, които са градили, са храм, клуб и училище.

   За съжаление, след 9 септември 1944 г. всички съществуващи формирования и издания са затворени и на тяхно място се появява една-единствена организация - културно-просветната "Ереван", която има задачата да развива арменската самодейност чрез клоновете си в цялата страна и посредством своите хорови и театрални състави, оркестри и т.н. През декември 1944 г. се появява в. "Ереван", който съществува и до днес. Театралните колективи към КПО "Ереван" участват във фестивалите на самодейността и печелят не една и две лауреатски звания и медали за своите постановки. Театрална дейност кипи в София, Пловдив, Варна, Бургас, като сред режисьорите на театър "Сундукян" - София се нареждат имената на режисьори като Крикор Азарян, Лико Йосифов, Никола Балабанов, Бохос Афеян, на актьори като Борис Арабов и Ганчо Ганчев, които също поставят пиеси. Поставят се пиеси както на арменски автори, така и на български и чужди. Хоровото изкуство също е на ниво, певчески колективи има и в София, и в Пловдив, и във Варна, в столицата дори се сформира оркестър, изцяло с музиканти от арменски произход. А постиженията на танцовия ансамбъл "Татул Алтунян" от Шумен и досега се помнят с носталгия.

   Днес картината на културния живот и на всички тези колективи далеч вече не е така пъстра. От ноември 1989 г. насам, поради ред причини - най-вече финансови, много от самодейните състави на арменската общност в България не могат да развиват своята дейност. Но това не означава, че общественият и културният живот са замрели. Нещо повече. След настъпването на демократичните процеси у нас много от забранените навремето арменски организации се възродиха. Възстановена бе дейността на скаутските формирования, действали в миналото. В София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Шумен работят членове на Арменското физкултурно дружество "Хоменътмен" като целта им е да събират арменчетата в скаутска възраст и да ги възпитават в дух на уважение към основните човешки ценности, да спортуват, да общуват помежду си и със свои връстници от други държави. Скуатската организация провежда спортни прояви, събира децата на лагери, води ги на излети и ги учи как да оцеляват сред природата.

   Възстановена бе и Арменската женска благотворителна организация ХОМ, която сега има свои клонове в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе. Задачите, които си е поставила, са предимно социални - да подпомага социално слаби сънародници, да се грижи за нуждаещи се възрастни хора, да организира сбирки на жените, да провежда базари и срещи на чаша чай или кафе. Тази година ХОМ по света ще отбележи 100-годишнината от създаването си. Юбилеят ще бъде почетен подобаващо и у нас.

   Възобнови работа и Арменският благотворителен съюз "Парекордзаган", появил се на бял свят през 1906 г. в Кайро. Той има свои клонове в София, Пловдив, Варна, Русе, Хасково и други. Организацията се стреми да популяризира арменската култура сред българската общественост и столичният клон има сериозни резултати. От четири години към него действа Камерен струнен оркестър с професионални музиканти, които шест пъти годишно изнасят концерти, гостуват и на други градове. "Парекордзаган" се опитва също да събере и приобщи младите хора - най-вече студенти и юпита, към каузата за опазване на арменската идентичност. Затова подкрепя със стипендии добрите студенти, организира лекции, провежда от няколко години редовно и детски лагер. А в Пловдив от 3-4 години се издава и месечникът "Парекордзагани цайн" (Гласът на Парекордзаган). Във Варна, благодарение на финансовата подкрепа на този съюз, развива своя репертоар танцовият състав на общността "Гаяне Марашлян".

   В арменския обществен живот се вписват и още много други арменски формирования, като Общоарменски съюз за образование и култура "Хамазкаин" - Пловдив, издаващ от вече близо 15 години в. "Вахан", сдружение "Арменска култура и изкуство" - Пловдив, Арменска революционна федерация "Ташнагцутюн" - България и най-новото обединение, създадено през януари 2010 г., Комитет за арменски изследвания "Хай тад" - България, който ще работи за лобирането сред българската общественост за признаването на геноцида над арменците и за популяризирането на арменската история и културно наследство.

   В България действат и няколко условно наречени арменски училища, т. е. училища с преподаване на майчин език. Такива има в Пловдив, София, Варна, работят и множество съботни училища и детски градини. Ако за детските градини грижата е поета от ХОМ, то за училищата ангажимент имат сформираните училищни сдружения, които подпомагат процеса на преподаване и усвояване на арменския език. Трудностите в това отношение са сериозни и поради това обучението по майчин език е далеч от желаното ниво. Доскоро се чувстваше недостиг на учебници и помагала, който донякъде се реши благодарение на посолството на Армения у нас и на Министерството на образованието в Армения. Но проблемът с преподавателските кадри и тяхната подготовка стои открит, макар от близо 15 години към СУ "Св. Климент Охридски", към Центъра за източни езици и култура да има специалност Арменистика и кавказология. А иначе днес в тази специалност се обучават десетки студенти - предимно българи, които проявяват жив интерес към древния арменски език и богатата арменска култура. Тази година бяха открити обновените кабинети и библиотека към специалността.

   Понастоящем танцовите състави от Пловдив, Русе, Варна и Шумен участват в концерти, организирани не само в рамките на общността, но и пред по-широка публика. Продължават да излизат и три арменски вестника - най-старият между тях - "Ереван", чества своята 65-годишнина, в. "Вахан" - също седмичник и "Парекордзагани цайн". Чрез тях арменската общност научава новините както от България, така и от Армения, Карабах и арменската диаспора по света.

   Църквата като институция също има своето присъствие в живота на общността. В София преди две години започна градежът на катедрален храм "Света Богородица". За първи път в България се строи храм, който да е съобразен с арменска архитектурна църковна традиция. Останалите действащи църкви у нас са в повечето случаи приспособени към арменската традиция гръцки или български обители. На много места из страната, където живее компактно арменско население, са сформирани Координационни съвети или т. нар. Арменски общности, които обединяват в себе си всички арменски формирования по места, с цел да координират дейностите им.

   Още дълго може да се пише за трайното арменско присъствие в нашата страна, за живота на местната арменска общност, но...

   Ако трябва да се даде финална картина на живота на арменците в България, тя би звучала така: арменците тук не се чувстват като чужди. Те са част от пъстротата на етнически общности в страната и с работата си допринасят за формирането на отношение на взаимна толерантност и уважение. Арменците са благодарен народ и никога няма да забравят какво е направила за тях България и че ги е спасила от унищожение. И вярват, че ще дойде денят, когато и депутатите в българския парламент ще си припомнят как в миналото техните предци са отворили широко границите на страната, за да приютят бежанците, и ще се присъединят към цивилизования свят, признавайки факта на геноцида над арменците.
горе