 |
|
| ДОСИЕ |
стр.11, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
|
Историческа нация, възродена република |
|
|
| |
|
Арменците са сред най-древните обитатели на Кавказ, те населяват Арменското плато от хиляди години. Жителите на страната не я наричат Армения, а Хаястан. Това наименование идва от Хайк, върховния арменски бог по времето, когато държавата е езическа. Регионът е наречен Армения за първи път от персийците преди около 2600 години. Гърците започват да използват персийското име и в крайна сметка всички останали европейски народи познават страната като Армения. Библейското й име е Араратското царство или Урарту.
Aко трябва да се върнем още по-назад, но този път по-скоро към легендите, отколкото към историята, Библията разказва за Ноевия ковчег и края на Потопа: "А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини" (Битие 8). Историкът от V в. сл. Хр. Мосес Хоренаци прави подробна генеалогия на арменския прародител - Хайк, до Яфет - син на Ной. Така Арменското плато според легендата се превръща в люлка на цивилизациите - началната точка, от която човечеството се е разселило по цялата земя след Потопа.
Исторически данни сочат, че първите заселници на Арменското плато се появяват около 2000-1000 г. пр. Хр., докато царството Урарту е споменато за първи път през 860 г. пр. Хр. в ръкописите на асирийския владетел Ашурбанипал (Урарту е асирийското наименование на Арарат). Жителите на Урарту, прадедите на днешните арменци, били изключително развита цивилизация.
За първи път страната е официално спомената с името Армения през 521 г. пр. Хр. в клинописен надпис на персийския владетел Дарий I. През II в. пр. Хр. Армения изживява своеобразно възраждане, превръщайки се в основен център на елинистичната култура. Налице е подем в изкуството и литературата и столицата Арташат се превръща във важен културен център в региона. Разположена на Пътя на коприната, Армения става едновременно голям търговски кръстопът и мишена за атаките на съперничещи й народи. По време на управлението на Тигран Велики (ок. 95 - 55 г. пр. Хр.) Арменската империя е най-могъщата държава в Азия, като се простира от Каспийско до Черно и Средиземно море.
Армения успява да запази суверенитета си дори при нарастващата мощ на Римската империя. През 66 г. Тиридат I е коронясан за цар от династията Аршагуни и владетел на Армения от римския император Нерон. Този акт е последван от период на мир и културно развитие.
Разположена на кръстопътя на Изтока и Запада, Армения винаги е била ябълката на раздора и е търпяла постоянни нападения от мощните съседни империи. Въпреки това през вековете народът успява упорито да устои на постоянната заплаха от инвазия и културна асимилация от Римската, Персийската и Византийската империя, както и от арабските халифати.
Въпреки военните и политически разгроми в историята си Армения винаги е поддържала силната си национална идентичност и неповторима култура. Съставянето на арменската азбука през V в. изиграва решаваща роля в поддържането на културното единство въпреки политическото разделение и чуждата власт. От XI до XIII в. Армения устоява на атаките на селджукските турци и на татаро-монголите. През XVI в. е разделена между Персия и Османската империя. В средата на същото столетие започва да се развива активна книжовна дейност. Първата печатница за книги на арменски език е създадена през 1565 г. във Венеция. Две години по-късно печатницата е преместена в Константинопол, в задния двор на арменската църква. В тази печатница е отпечатан първият арменски буквар.
През 1828 г. част от страната, която дотогава е под властта на Персия, е присъединена към Руската империя. Към края на XIX в. в Османската империя започват преследвания и насилие в арменски села и градове. Този процес достига кулминацията си през 1915 и 1918 г., когато се счита, че османските турци депортират и убиват милион и половина арменци. Тези, които оцеляват, бягат в други държави, където намират убежище. По-голямата част от тях се установяват в Близкия изток, Европа и Северна Америка, като създават общности на арменската диаспора. Армения води политика, с която цели да постигне признаване на арменския геноцид - не само от Турция, но и от всички държави по света.
След края на Първата световна война е създадена независимата Република Армения. Това се случва на 28 май 1918 г. Но младата държава успява да оцелее едва до 29 ноември 1920 г., когато е анексирана от болшевишка Русия. На 12 март 1922 г. съветските власти обединяват Армения, Грузия и Азербайджан и създават Закавказката съветска социалистическа република, която става част от СССР. След реорганизация през 1936 г. Армения става самостоятелна съставна република на Съветския съюз. Освен това през 1988 г. разрушително земетресение убива хиляди и води до икономически колапс.
Армения обявява независимостта си от разпадащия се Съветски съюз на 23 септември 1991 г. Както някои други републики на СССР, тя прави това, като приема върховенство на арменската конституция над конституцията на СССР. На 21 септември в страната се провежда референдум, на който мнозинството гласува за отделяне от Съветския съюз. През октомври 1991 г. са проведени президентски избори, спечелени от Левон Тер-Петросян.
Арменски общности по света съществуват през цялата история на народа, като емиграцията се засилва след обявяването на независимостта на страната. Около 60 % от всички арменци живеят извън държавата, като по приблизително един милион има в Съединените щати и Русия. Значителни арменски общности има също така в Грузия, Франция, Иран, Ливан, Сирия, Аржентина и Канада.
Факторите, които са оказали вероятно най-голямо влияние през многовековната история на Армения, са географското й положение и релефът й. Страната винаги е била важен търговски център между изтока и запада, заради геополитическата си позиция се е оказвала и арена на много битки, войни и завоевателни стремежи. Арменското плато се оказва естествена крепост, благодарение на която държавата е спечелила много битки. И до днес геостратегическото местоположение на държавата е от голяма значимост като връзка между Европа и Азия.
ЛЮЛКА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
Повече от 1700 години християнството играе решаваща роля за изграждането на арменците като нация, затова би могло да се каже, че то, наред с арменската писменост, е неделима част от историята на този народ. Днес близо 94% от арменците са последователи на Арменската апостолическа църква. Този клон на православието взима вярата си директно от апостолите Тадей и Вартоломей, които проповядват в Армения през I в. За ролята на християнството може да се съди от начина, по който то е достигнало и най-недостъпните кътчета на страната - под формата на манастири и хачкари (каменни орнаментирани кръстове).
Преди въвеждането на християнството Армения е езическа държава. Територията й била изпълнена с храмове и светилища, но твърде малко свидетелства са останали за тях в наши дни, тъй като били разрушени от ранните християни. Днес единственият запазен езически символ е известният гръко-римски храм в село Гарни. Други предхристиянски обекти са Зорац Карер - звездна обсерватория в близост до Сисиан от 4200 г. пр. Хр. и Вишап (драконови) камъни от бронзовата ера.
Покръстването на арменците е започнато от цар Тиридат III, като през 301 г. страната обявява християнството за национална религия. Според легендата Тиридат полудял заради жестокото си отношение към християнството, но след това Св. Григорий Просветител, негов роднина, когото бил осъдил на смърт в яма 13 години по-рано, го излекувал с вярата си. От благодарност Тиридат започнал покръстване на населението и обявил религията за официална.
|
|
| По материали на Посолството на Армения в София |
|
| горе |
|
|
|
|
