 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
|
Н. Пр. Сергей Манасарян, посланик на Армения в България
Нашите народи са "обречени" на братство |
|
|
| |
|
Ваше Превъзходителство, Вие сте доста време в България. Откакто връчихте акредитивните си писма, у нас се смениха трима премиери. Как във Вашите очи се променя нашата страна?
- Смяната на правителствата и, в резултат на това, на премиер-министрите влияе в определена степен върху уточняването на приоритетите по въпроса за по-нататъшното развитие на държавата и не повече от това. Всяко правителство на първо място е осъществявало и осъществява политика на защита на националните интереси. Що се отнася до разногласията, разбира се, има и такива, но те просто свидетелстват за повишаването на равнището на демократизация на държавата и обществото.
Ако говорим конкретно за България, през последните пет години развитието на страната съответстваше на икономическото развитие на региона и на състоянието на световната икономика. Промените са очевидни. През последните няколко години се осъществява целенасочено укрепване на финансовата дисциплина и борбата с корупцията. Въпреки продължаващата световна икономическа криза резултатите от тези действия вече могат да бъдат забелязани в промените на основните макроикономически показатели.
- А как се променя Вашата страна? Какво не знаем ние за това, което става в Армения?
- Говорейки за промените в Армения, трябва да отбележим, че те са огромни. Пътя, който извървяхме от обявяването на нашата независимост (1991 г.), други страни изминаха за много по-дълго време. Ние нямахме алтернатива. В условията на тотална икономическа блокада, на фактическа война, това бе въпрос на живот или смърт за младата независима държава. Ние бяхме първите, които започнаха процеса на приватизация на промишлеността и селското стопанство в постсъветското пространство. Това ни позволи да осъществим дълбоки реформи и да направим нашето производство по-гъвкаво и жизнеспособно.
Напълно се промени обликът на страната и, в частност, на столицата Ереван.
Най-главното - промениха се хората.
Принципът на европейската интеграция бе издигнат като един от основните приоритети на нашето по-нататъшно развитие. Днес уверено можем да кажем, че менталността, мисленето на населението, особено при младото поколение напълно съответства на този принцип.
- За времето, откакто сте посланик, как се развиха взаимовръзките между Армения и България?
- Когато говорим за развитието на двустранните отношения, на практика трябва да отбележим положителната динамика във всички области.
Даже въпреки обективните трудности, свързани с транспортните комуникации, през последните пет години се констатира постоянен ръст на стокообмена, който възлиза на 140 милиона долара през 2009 г. според статистическите данни на арменската страна. При това, ако по-рано в основата на стокообмена стояха енергоносителите и суровините от миннодобивната промишленост, сега палитрата на промишлените отрасли, представени в общата рамка на обмена, е много по-богата.
Много добри са и показателите, регистрирани по линия на сътрудничеството между министерствата на културата на двете страни. През 2009 г. бе проведен фестивал на българската култура в Армения, а през 2010 г. ще има подобен фестивал в България. Забелязва се устойчива тенденция на реципрочно участие в международни конкурси, организирани както в Армения, така и в България. През последните години в двете страни бяха преведени и издадени и много арменски и български книги.
На ново равнище се издигна и диалогът в областта на висшето образование. В Софийския университет с успех продължава приемът на студенти по специалността "арменистика". В Ереванския държавен университет и в Института за чужди езици "Валери Брюсов" вече четвърта година се изучава български език. И у нас, и у вас преподават поканени от другата страна специалисти. Продължава и обменът на студенти - както в бакалавърска, така и в магистърска степен на обучение.
Разбира се, в рамките на едно интервю не можем да обхванем всички насоки на сътрудничеството, но трябва да признаем, че съществуващият във всички сфери потенциал все още не се реализира в пълна степен, особено що се отнася до областта на търговско-икономическото сътрудничество.
- Вашата оценка - в кои сфери има още възможности за разширяване на сътрудничеството? Предстои и заседание на арменско-българската междуправителствена комисия. Кои ще бъдат приоритетните въпроси в дневния ред?
- Както вече споменах, трябва да развиваме сътрудничеството си във всички области и да не се задоволяваме с постигнатото.
Именно на тези проблеми ще бъде посветена и поредната сесия на Междуправителствената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, която ще се състои в Ереван през есента на тази година. Приоритетно ще бъдат обсъждани въпросите на сътрудничеството в областта на транспорта, на енергетиката, включително и на ядрената, на високите технологии.
- Разкажете как арменската общност в България, която е много задружна, поддържа своята културна идентичност и традиции?
- Арменската диаспора в България е по своему уникално явление. Тя е една от най-древните в световен мащаб. Корените на арменското присъствие водят към византийския период, а през VIII-IX в. по българските земи възниква и се развива павликянското движение. Своя съвременен облик диаспората придобива в началото на ХХ в., след трагичния геноцид над арменците през 1915 г.
Що се отнася до запазването на езика, традициите и до известна степен на начина на живот, в това няма нищо учудващо. Същото се наблюдава и в други страни, на други континенти, където има арменско присъствие, където живеят потомци на хората, оцелели след безпрецедентните кланета.
Искам да подчертая също, че тук винаги е имало сърдечно, братско отношение към арменската диаспора и това е позволило на моите сънародници да покажат най-доброто от себе си в различни сфери на науката, изкуството, спорта и т. н. и да дадат своя принос за развитието и укрепването на своята нова родина - България.
- С какво нашата страна е близка до сърцето на арменците?
- Най-важното, което обединява двата народа, са общите елементи в нашата история и съдба. И двата народа бяха принудени неведнъж да доказват с оръжие в ръка своето право на живот и независимост, да се поддържат взаимно в критични исторически моменти. Покрай всичко това можем да проследим и много общи неща в традициите, бита, семейството. Всичко това ни сближава и ни позволява да се отнасяме с искрена сърдечност един към друг.
Както казват тук, в България трудно ще намериш българин, който да се изкаже негативно за арменците. Смея да ви уверя, че същото е и в Армения. Убедено мога да кажа, че двата народа са "обречени" на братство от самата история.
|
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
