 |
|
| АРТ |
стр.47, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
АРХИТЕКТУРА
Архитектурата, и особено църковната архитектура, е характерна форма на изкуството в Армения. Арменските църкви имат уникален стил, който се е развивал в продължение на хиляди години на експериментиране. Стенописи, гравирани мотиви и богати украси покриват църковните стени, като много от тях са запазени непокътнати векове наред. Фреските и гравюрите от V-IX в. са също толкова богати и цветни, както нартиките (преддверие в църква) от XIII в.
ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
Изобразителното изкуство на Армения е в своя разцвет през XIX - XX в., като продължава артистичните традиции, поставени от църковните стенописи няколко века по-рано. През последните двеста години се утвърждават десетки световно признати творци като Иван Айвазовски, Едгар Шахин, Ховсеп Пушман, Аршил Горки, Карзу, Минас Аветисян и Мартирос Сарян. Техните творби, както и произведения на други съвременни арменски художници, могат да се видят в галериите на Ереван и в колекции по цял свят.
Мартирос Сарян е известен главно с пейзажите си. В картините си изобразява както Армения, така и страни, които е посещавал по време на пътуванията си - Турция, Египет, Иран. Считан е за един от основоположниците на арменското изкуство през XX в.
Повлиян от творчеството на Сарян е друг голям арменски художник - Минас Аветисян. Той прекарва много време в обикаляне из Армения и изучаване на историческите паметници и миниатюрите. Стилът му следва някои от основните характеристики на арменската миниатюра - липса на перспектива, статичност, ритмично подреждане на линиите, както и използване на много ярки цветове. Ако разгледате ръкописите от "Матенадаран", върху пожълтелите от времето страници ще видите ярко синьо, зелено, червено, които са запазили своята наситеност и до днес. Именно яркостта и контрастът им впечатляват Аветисян и го вдъхновяват за неговите картини.
Сред знаменитите арменски творци се нарежда и Сергей Параджанов. Роденият през 1924 г. в Тбилиси творец е известен главно с филмовата си дейност. Макар да получава редица международни награди за филмите си, те са системно забранявани и сваляни от екран в Съветския съюз. От 1973 до 1977 г. лежи в затвора, след това е арестуван отново през 1982 г. Във времето, когато лежи в затвори и лагери и няма възможност да се занимава с филмова дейност, изработва прочутите си колажи. През 1991 г., година след смъртта му, в Ереван се открива музей "Сергей Параджанов" с негови творби и вещи от дома му в Тбилиси. В края на 2008 г. четиридесет творби на Параджанов са представени в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София.
Сред съвременните художници, които имат принос не само към арменското, но и към българското изкуство, са Аршак Нерсисян и Александър Марутян. Аршак Нерсисян е роден в Ереван, но от 1996 г. живее в България. Оттогава е организирал общо седемнадесет изложби в страната ни, като през 2000 г. прави изложба в сградата на Народното събрание. Александър Марутян също е роден в Армения и се премества в Пловдив през 1995 г. Артистичният му подпис е АМАР. Участвал е в изложби в Музея на руското изкуство, както и в много от пловдивските галерии.
МУЗИКА
Сред посланиците на арменската култура по света се откроява името на Дживан Гаспарян, който прослави традиционния арменски музикален инструмент - дудука, по целия свят. Дживан Гаспарян досега е свирил два пъти в България - през 2003 г. и през 2008 г., когато изнася концерт пред българския президент Георги Първанов и арменския президент Серж Саркисян. На сцената му партнират Теодосий Спасов на кавал и мецосопраното Анна Майлян от Армения. Гаспарян изпълнява мелодии на дудук в редица холивудски филми, но неговите изпълнения не могат да бъдат наречени просто "народна музика", тъй като приносът му за популяризирането на арменската култура по света не може да бъде сравнен с нищо. Работи като професор в Ереванската държавна консерватория, но същевременно изнася концерти заедно с "Хронос квартет" и симфоничните оркестри на Виена, Ереван и Лос Анджелис. През 2002 г. на музикалния фестивал WOMEX в Есен, Германия, получава награда за цялостно творчество. Този фестивал ежегодно събира около 1800 музиканти от 78 страни.
Знаково за изкуството на Армения безспорно е и творчеството на Арам Хачатурян, чиито най-значими балетни произведения "Гаяне" и "Спартак" са се превърнали в световно културно наследство.
|
|
| По материали на Посолството на Армения в София |
|
| горе |
|
|
|
|
