|
|
ВИТРИНА |
стр.40, бр.2, година XVII, 2010г. |
|
|
Хиндлияновата къща: еклектика от западно и ориенталско |
|
|
Мария Ангелова |
|
В края на XVIII и началото на XIX век заможните пловдивски търговци решават да демонстрират своето богатство и за кратко време превръщат Трихълмието в приказка от пищни, богато украсени къщи. Една от най-красивите, съхранена и до днес в Старинния Пловдив, е тази на богатия арменски търговец Степан Хиндлиян - очарователно съчетание от архитектурни стилове, мебели и пейзажи от Европа и Ориента.
Документи показват, че търговските дела на бащата на Степан достигали чак до Индия, откъдето се предполага, че идва фамилията на семейството - Хиндлиян. Самият Степан Хиндлиян не само имал връзки с далечни земи, но превърнал дома си в своеобразна галерия на близки и екзотични места от цял свят. Декоративните алафранги на втория етаж са изрисувани с пейзажи от Венеция, Санкт Петербург, Робърт колеж в Истанбул, островите в Мраморно море, Стокхолм, Лисабон и Атина. Има и рисунка на Александрийския фар - едно от седемте чудеса на света, който е разрушен от земетресение през 1375 г. Не се знае със сигурност дали фарът в къщата на Хиндлиян е прерисуван от друго изображение или е плод на въображението на двамата зографи - Мока и Мавруди от Чирпан, които изрисуват цялата къща (отвън и отвътре) само за шест месеца.
Къщата има десетки прозорци, като дори стаите със северно изложение са светли. Стаята, наричана "фара", има цели 13 прозореца и вечер е светела като същински фар. За да е възможно най-добре осветен домът, има и многобройни вътрешни прозорци. В големия хол (хайет) на втория етаж има вградена в стената чешма, в която циркулирала розова вода за ароматизиране на въздуха и развлечение на гостите.
Преминавайки от стая в стая през многото врати (повечето стаи имат по няколко входа за улеснение на движението в къщата), се достига до нещо, което е било рядкост за онова време - банята. Изработена е с изящност, а под мраморния под минават тръби с горещ въздух за отопление по римски маниер (хипокауст).
Характерният за останалите къщи от епохата начин за декорация на таваните е дърворезбата. Таваните в Хиндлияновата къща са направени според Одринската школа - върху дърворезбата допълнително са изрисувани цветни орнаменти и цветя. Орнаментите не се повтарят в нито една стая, както между другото и в нито една къща в Старинния Пловдив - всеки е уникален.
Освен основната сграда, в двора са издигнати допълнителни постройки - пералня, кухня и слугински блок, а в другия край - мааза. За разлика от типично разположената под нивото на земята мааза, тази в Хиндлияновата къща е отделна сграда, направена изцяло от камък. Служела като своебразен сейф за ценности, защитена от евентуален пожар, за разлика от самата къща с каменни основи, но дървена паянтова конструкция над земята.
Къщата на Степан Хиндлиян е представител на ранната пловдивска симетрична къща - със симетрична фасада и равен брой помещения от двете страни на централните помещения на двата етажа, но с едно стълбище, минаващо отстрани.
В миналото Пловдив е бил космополитен град. Различните етноси имали свои квартали - гръцки, еврейски. На мястото, където се намира Хиндлияновата къща, се е намирал арменският квартал. Днес съвсем близо е арменската църква "Сурп Кеврок" ("Свети Георги") и арменско училище.
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|