 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.53, бр.2, година XV, 2008г. |
|
На територията на Албания от много десетилетия живеят представители на три вероизповедания - мюсюлмани, християни и католици. Това разделение не е разединявало, а напротив - обединявало е народа по време на многовековната му история.
Освен религиозните си празници албанците отбелязват и такива, свързани с древни езически вярвания - например култа към слънцето. Също както и в България, в Албания на 1 март (Денят на пролетта) децата и младежите закичвали мартеница и пеели песничка за лястовичката, която ще донесе слънчево лято. Централно място в празничния календар на албанците заема денят на Св. Георги (23 април по стар стил), който се празнува наравно от мюсюлмани и християни и по-пищно от Великден и Байрам. Типично за страната било вярването в дракона, който е положителен митологически герой и се бори срещу кучедрата, която носи зло и разруха.
ОБИЧАЯТ "ВИРГЪРЕША"
Този обичай се е запазил в Северна Албания и до ден днешен. "Виргъреша" е момиче, което се обрича на безбрачие или иска да се отърве от нежелан брак. Има мнение, че това е остатък от времето на матриархата и виргърешите са продължителки на древните амазонки.
Виргърешата се заклева пред старците на рода, че никога няма да се омъжва и ще остане чиста и неопетнена морално. Родителите я наричат сосе (последната, с която свършва родът) с надеждата, че след нея няма да се роди повече момиче. Но ако не се появи мъжко отроче, названието сосе се превръща в проклятие, защото това показва края на този дом, последната искра на огнището в къщата, която изчезва. След клетвата сосе приема мъжко име и оттогава тя се "превръща" в момче - реже си плитките и вместо забрадка си слага на главата келеш (вид албанско таке), облича се в мъжки дрехи, носи тютюнева кутия, взема участие във всички мъжки дела наравно с "истинските" мъже и никой не я закача. Напротив, към нея проявяват уважение, като обществото й помага да преодолее трудното положение. Тя не се захваща повече с домакинска работа. Времето прекарва по селските мегдани с мъжете или пасе овцете и козите в планината. Тя взема участие в борбите и спортовете наравно с мъжете, като много често проявява повече смелост и издръжливост.
СВАТБЕН ОБИЧАЙ
Традиционната албанска сватба била голямо събитие, в което вземали участие роднините на бъдещите съпрузи, приятелите и дори съседите. Всички те трябвало да дадат по нещо за празника - овен, вино, пари и др. Подготовката и самата церемония се състояли от отделни обреди, които се извършвали в точно определени дни и били съпътствани от множество песни и магически заклинания.
В сряда всички заедно пресявали брашното за пира.
В четвъртък се подготвяли дървата за пещта.
В петък се замесвало тестото.
В събота всички се събирали около младоженеца и булката (поотделно) в последната им вечер преди сватбата.
В неделя булката, покрита с яркочервена кърпа на главата, тържествено се пренасяла в дома на младоженеца. Устройвало се богато угощение в къщата на съпруга.
В понеделник младите съпрузи се обливали един друг с вода.
Любопитно е, че според обичая младоженците не трябвало да се обръщат един към друг по име през първата година от брака си, особено пред непознати.
НАЦИОНАЛНА КУХНЯ
Може да се каже, че албанската национална кухня е заимствала много от балканското кулинарно творчество. В същото време е създала и много неповторими гозби, чийто автентичен вкус може да се опита само тук.
Попитахме една мила албанска домакиня какъв е специалитетът на албанската кухня и тя, без да се колебае нито за миг, каза "Кисело мляко на фурна". И учудване, и изненада се породи в нашите очи, защото ние като българи, славещи се с киселото мляко, трудно си представихме такава рецепта. А каква била тайната, и вие не бихте се досетили - крехко агнешко месо, запечено с много подправки и кисело мляко, албанците наричат "кисело мляко на фурна". Традиционно ястие е баницата с всякакъв вид зарзават, месо или брущула (вид вита баница със захар и орехи). Важно място в храната на албанеца заемат млечните продукти - различни сирена, кисело мляко, айран, извара или салца (кисело и прясно мляко се смесват, прибавя се извара и се оставят да ферментират). Маслото се използва най- много при пържене. Албанска поговорка гласи, че "с масло и камъкът се яде".
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
