 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.50, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Балкански колорит, багри и гостоприемство |
|
|
| |
|
Традициите на Албания са колкото общобалкански, толкова и уникални. Предметите на народното приложно изкуство са феерия от багри, сюжетите на народните песни и приказки са изпълнени с героизъм, драматична любов и вълшебни създания. А това, което описва най-точно традиционното мислене на албанеца, е топлото му гостоприемство и към приятели, и към непознати.
ГРАДОВЕ И КЪЩИ
Градовете в Албания са много древни. Почти всички по-важни градове в страната са на по 2000 - 2500 години. Най-рано са възникнали тези по морското крайбрежие, чрез които се е осъществявала търговията със съседните земи.
По време на турското владение в албанските градове се обособили християнски и мюсюлмански квартали. Къщите в тези квартали обаче почти не се различавали една от друга - били разположени в дъното на просторни дворове и скрити зад високи огради. Ако някоя къща излизала на улицата, то в повечето случаи била обърната към нея с "глуха" стена без прозорци.
Централно място в албанския дом заемала камината - това, как изглежда, говорело за богатството на семейството. В домовете на заможните търговци имало огромна камина, украсена с фина дърворезба. Семейното огнище се превърнало в символ на фамилията и рода. "Той е от голяма камина" казвали за човек от почтено семейство.
Най-забележителна за традиционната албанска архитектура е къщата, наречена кула, която била разпространена в планинските райони още преди османските нашествия. Кулата представлява масивен каменен дом, най- често на три етажа, с издадени навън бойници. Стълбището е вътрешно, а малките прозорци при опасност се закривали с плоски камъни. Първоначално кулите се строяли за защита, но впоследствие били пригодени и за живеене. Обикновено една кула била обитавана от няколко семейства, които принадлежали на един род. Колкото било трудно издигането на такъв вид постройка, толкова било трудно и нейното превземане от неприятели. Ето защо нейните обитатели се чувствали в пълна безопасност зад стените й.
ТРАДИЦИОННИ ОБЛЕКЛА
Народните носии на албанците са изключително разнообразни. Не просто различните области и градове, но и даже едно отделно село или група от семейства в пределите на едно село могат да имат собствен традиционен костюм. Като цяло обаче албанските носии се делят на два основни типа - джублета и джуба.
Джублетата е характерна за северните райони на страната, като са запазени сведения само за женската й разновидност. Тя била изработвана изцяло от вълнен плат и се състояла от широка пола във формата на камбана, корсаж, ръкави и нараменници. Отделните й части се обличали поотделно и не били зашити една за друга. Шевиците, с които била украсена джублетата, изобразявали древни, митологични фигури и според някои изследователи са доказателство за връзка с критско-микенската цивилизация.
При носията тип джуба освен вълнени се използвали също памучни, ленени и копринени материи. Наименованието на този вид национален костюм идва от характерното дълго, разкроено палто със същото име. Палтото джуба и широката ленена или памучна риза с дълги ръкави се носели както от мъжете, така и от жените. Любопитно е, че често мъжката носия била допълнена от т. нар. фустанела (в буквален превод "поличка"). Произходът на фустанелата всъщност е от мъжката риза. Широкия й долен край първоначално пристягали на кръста, но впоследствие той станал толкова обемист, че бил отделен и превърнат в отделна пола към носията. На главата си мъжете носели бели фесове, около които нерядко било омотано парче плат като чалма.
Традиционни цветове в албанските носии са бялото, черното и червеното. Всички украси по дрехите - бродерии, втъкани орнаменти и др. - са в ярки цветове, често в неочаквани комбинации от багри и форми. Типични са украсите с черен или златист шнур върху червена основа.
СЕМЕЙСТВО И ОБЩЕСТВО
В миналото албанците били свързани в родови групи, наречени фис, в които много строго се спазвали традиции като екзогамията (членовете на групата се женят само помежду си). Този обичай имал за цел да запази родовото богатство и земи. Принадлежащите към един фис произхождали от един праотец и обитавали определена територия, на която не живеели други фисове.
Почти по нищо от фиса не се различавало братството - членовете му били част от един фис, но ги обединявали по-тесни роднински връзки.
Особеностите на семейната система са свързани и с разположението на домовете - обикновено един квартал бил населен с членовете на едно братство.
Дори след изчезването на фисовете и братствата, до средата на ХХ в. успели да се съхранят някои типични албански обичаи като кръвното отмъщение, побратимяването и екзогамията, а албанското гостоприемство е всеизвестно и до днес.
НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО
Почти всеки предмет от бита на албанеца в миналото носел следи от народното художествено изкуство. Най-известни са албанските майстори на килими, сребро и дърворезба.
Типично за изработването на албанските килими е, че първоначално се изработвали няколко тесни парчета, които след това се зашивали едно за друго. В някои региони на страната бил характерен друг метод - няколко тъкачки се нареждали една до друга и си предавали нишката от ръка на ръка. Килимите, наред с традиционните за Албания възглавници и торби, също като носиите са покрити с многоцветни шарки и впечатляват с пищност и колорит.
Някои от по-пищните килими напомнят на големи, пухкави одеяла.
Изработката на изящни предмети от сребро е известна в Албания още от времето, когато по нейните земи живеели илирите. В художествени центрове за производство на декоративни копчета, гривни, висулки, оръжия и църковни предмети се превърнали Шкодра, Елбасан и Берат. Не по-малко старинно и забележително е традиционното албанско дърворезбарство. Сръчните ръце на майсторите резбари украсявали оръдия на труда, музикални инструменти, църкви и джамии отвътре с невероятни шарки и форми.
ПЕСНИ И ПРИКАЗКИ
Типични за албанската традиционна култура са песните с героични сюжети, както и баладите, разказващи за любовта и за съпружеската вярност на героите. При погребения били изпълнявани песни за оплакване, които се характеризирали с особена драматичност и били изпълнявани протяжно и монотонно. Често срещани в албанския епос са историите за човешки жертвоприношения. Те включват както разпространения и в българското народно творчество мотив за вграждането (според вярванията, за да е здрава строяща се сграда, в основите й трябва да бъде зазидана най-красивата девойка от селото), така и мотива за мъжа, който след дълги странствания се завръща и в последния миг предотвратява сватбата на любимата си с друг.
ЛЮБОПИТНО
По време на османската власт единствено албанците католици спели на високи, дъсчени легла и седели на столове. Мюсюлманите и християните седели и спели на земята - върху овчи кожи или килими.
Според цвета на кърпата за глава на албанките можело да се познае от кой град са, каква религия изповядват и на каква възраст са. Например християнките и мюсюлманките в Елбасан покривали главата и цялото си тяло с бяла наметка, а в Шкодра - с черна. Католичките в Шкодра пък носели бяла кърпа (възрастните жени) или червена кърпа (младите жени и девойките).
Албанските семейства били изключително многобройни - пътешественици от края на XIX и началото на XX в. неведнъж описват фамилии с 50 и даже повече членове.
|
|
| По материали на чуждия печат |
|
| горе |
|
|
|
|
