 |
|
| СВЯТ |
стр.41, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Драскулки от Йемен |
|
|
| Велко Милоев |
|
ЩАСТЛИВА АРАБИЯ. ВЕЧЕ МЕСЕЦ ВСЕКИ МОЙ ДЕН ЗАПОЧВА СЪС СИЯЕН ИЗГРЕВ И СЛЪНЦЕТО СВЕТИ В БЕЗОБЛАЧНОТО НЕБЕ ДО ВЕЧЕРТА, КОГАТО МРАКЪТ ИДВА ИЗНЕНАДВАЩО БЪРЗО, ПОЧТИ БЕЗ ЗДРАЧ.
САНА - СТОЛИЦАТА НА ЙЕМЕН С ДВА МИЛИОНА НАСЕЛЕНИЕ, БЕЛИ СГРАДИ С ПЛОСКИ ПОКРИВИ, МНОГО КАМЪК, БЕТОН И АСФАЛТ, Е НА ТРОПИЧЕСКА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА И НА ДВЕ ХИЛЯДИ МЕТРА НАД МОРСКОТО РАВНИЩЕ, ТА ТУК ЦЕЛОГОДИШНО Е ПОСТОЯННО ТОПЛО, НО НЕ ПРЕКОМЕРНО ГОРЕЩО.
Вкрая на февруари си правя слънчеви бани на балкона на моето временно жилище в Сана.
Ако не се броят три- четири кратки предишни пътувания, на практика за пръв път живея и работя в Арабския свят. Знам колко малко съм видял и разбрал. След първата си по-голяма доза ориент наведнъж мога да напиша само драскулки. Обаче ми се ще да ги напиша.
Простодушната сърдечност на тези хора ми помогна да се поотърся от нормалното напрежение в непозната среда, където е шумно, говори се на висок глас, все едно че постоянно се карат, а аз нищо не разбирам. Какво става зад гърба ми? Дадох си сметка колко предразсъдък съм прекарал през границата. Стоя една сутрин на улицата - гринго отвсякъде, и докато чакам служебната кола, ме приближава младеж с някакви книги в ръка. Е, сега, казвам си, ще се опита да ми продаде или изпроси нещо и някаква струнка в душата ми се опъва, приготвям се за съпротива. Обаче младежът - спретнат и усмихнат, само ми съобщава: "Мистър, ай стади инглиш" и ми показва учебниците си. Похвалвам го и той продължава доволен по пътя си.
***
Хабаба е много стар град - древен вероятно, като много йеменски селища, а сегашните многоетажни постройки подслоняват хора вече няколко века. По тесните улички газя всякакъв боклук, в краката ми се стичат отпадни води, мирише лошо, сигурно и затова туристите като мен са малко. Децата ги причакват. Момиченцата: "Сура - бакшиш!" Тоест снимай ме, ако искаш, но си плати. Момчета ме наобикалят на площада. "Пън, пен". Не разбирам.
Шарят с пръстче по дланта на лявата ръка. "Калем", казва едното и тогава ми светва - просят моливче, писалка.
Беднотия.
Това с дланта ми е вече познато. Току-що съм пристигнал в Йемен, настаняват ме в столичния хотел "Тадж Шеба" - по името на древното и славно Сабейско царство. Пиколото ме чака край рецепцията и пита коя стая са ми дали. "Фоур, оу, сикс, казвам - 406". Той записва с химикалка номера върху дланта на лявата си ръка и повлича куфарите ми към асансьора.
"Тадж Шеба" или "короната на Шеба" - загадъчни, древни имена оживяват закърнялото ми сетиво за романтика. Не мога обаче да видя "короната" Мареб - столицата на прочутата сабейска или, както ние я знаем от Библията, Савска царица, която изпитвала с гатанки мъдростта на цар Соломон, а той на свой ред бил омагьосан от мъдростта и хубостта й. В района на Мареб се навърта "Ал Кайда". Смята се, че те убиха миналата година с кола бомба шестима испанци, тръгнали да видят руините на прочути палати и храмове. На север от Сана пък, в района Сада, действат шиити отцепници, правителството ги е оградило с войски, ту се стреля, ту се преговаря.
В много райони контролът на правителството е символичен. В пустините на изток племенни вождове отвличат чужденци за пари или да изнудят правителството за някаква инфраструктура за бедните си райони.
Безкрайно жалко. Старинните архитектурни паметници на Йемен са изключително своеобразни. Хората тук са градили многоетажни домове много столетия преди европейците. Смята се, че традицията на къщите кули се е запазила още от предислямските времена, примерно отпреди около 1500 години, а в Сана и в Тула се разходих сред пет- шестетажни жилищни постройки от камък и тухла или кирпич, за които се твърди, че са на по седем- осем века! Друга незабравимост са средновековните градове-крепости по непристъпните върхове на планините - Байт Баус, Закатин, Бокур, Кокобан или почти съвременният, а като че измислен от Шехеразада Дар ал Хаджар...
Но големият туристически шанс, дори ако имате само няколко часа за разходка в столицата, е Стара Сана. Тази разходка неизбежно ще започне от Баб ел Йемен или Вратата на Йемен, както безкрайно сполучливо се нарича главната порта в крепостната стена на стария град. И веднага насреща ви са тези смайващи "кооперации" - с по един-два етажа от камък, а нагоре още три-четири от неизмазани тухли.
Богатството на белосани орнаменти - рамки и сводове на врати и прозорци, корнизи и фризове, изящни каменни решетки придават на "пустинните" цветове на естествения строителен материал ориенталска гиздавост. Най-удивителното е, че това място - едно от най- древните селища в Арабския свят, според някои - най-старият постоянно обитаван град на планетата, е днес напълно, съвременно живо. Само на крачка от шумните пазари със стоки като за туристи - сувенири, подправки, мириси, злато, богато украсени ножове и какво ли не още, в тихите улици играят деца; магазините с все така наканджурени витрини вече предлагат обичайни домашни потреби. Тук децата не ме притесняват с просия, но щом ме забележат с фотоапарата в ръка, ме приближават и застават като за снимка, а като се видят на дисплейчето, надават възторжени писъци. Радост, радост.
Тук снимах децата, танцуващи с ножове.
Йеменското общество е много мачо и един от видимите белези за това са джамбиите - изкривени плоски кинжали, нещо като малки ятагани, в претенциозно украсени ножници. Поне половината мъже по улиците на Сана ги носят затъкнати в също богато украсени, везани и инкрустирани колани върху дългата бяла туника или над увитата около кръста поличка. Джамбията е знак на стари традиции, оръжие в нередките свади, реквизит в мъжкия танц, но май преди всичко - белег на мъжественост. За мен, чужденеца, бе странно да виждам и 12-13-годишни момчета, докарани също като бащите си - с шала на главата, увит подобно на чалма, туниката, колана и... джамбията на кръста.
***
Всеки, който е бил в голям ориенталски град като Истанбул или Кайро, лесно ще си представи уличното движение в Сана. Знаци почти няма, а тукашният смисъл на двойната непрекъсната осева линя е "мини откъдето си искаш в насрещното, щом си тръгнал да изпреварваш." Употребата на мигачи не е забранена, но е рядка и се наблюдава главно при особено сложни маневри в чуждото платно за движение. Основното средство за борба за предимство и изобщо за ред при шофирането е клаксонът. Врявата е непрестанна почти до полунощ.
Влизам в супермаркета "Хепи ленд" - големичък и съвсем по западен образец, и отивам на щанда, където обикновено си купувам прясно сирене. Сиренето ми е тук, но продавача го няма. "Ало-о!"...
Правя си другите покупки - кутийка със сок от тамаринд, нектар от манго, малцов ябълков сок, колебая се между турската, белгийската и немската безалкохолна бира - толкова сокове и газирани не съм пил, откакто се уволних от казармата. Според традицията на исляма алкохолът е забранен, но за разлика от по-консервативни близки страни в Йемен не е грях чужденецът да пие у дома си. Казвали са ми, че доста местни хора произвеждат или купуват нелегален домашен алкохол, но аз съм дошъл тук работа да върша и пари да печеля, няма да се забърквам в контрабанда. А сега искам сиренце... "Ало-о!"... Потропвам - нищо... Човек от персонала идва с мен до щанда, подвиква и той, после се навежда над хладилния рафт със сирената и саламите и измърморва нещо на арабски. Продавачът, сънен, се надига от пода - забелязвам, че си е постлал сгънати кашони върху плочките...
Мъжете тук - както вероятно изобщо из Ориента, явно не стоят прави без належаща причина - например преместване от една точка до друга. Което веднага ме подсеща за вица "Вуте, що копаш седнал?" Но в ситуация, когато балканецът би седнал - не наистина да копа, ами например на улицата, да зяпа минувачите - мъжът от Сана ще прилегне. Опрял плешки на стената и изпружил нозе на тротоара, сред разхвърляните наоколо отпадъци.
Обаче клишираните ми представи за ориенталския мързел се сблъскват и с някои опровержения. Споменах вече скалните крепости. Мисля си какъв титаничен труд е било качването и зидането на тежките каменни блокове на място, където само на орела би му хрумнало да си направи гнездо. Е добре, знаем, че днешният арабски свят не е това, което е бил през средновековието. Обаче друго йеменско чудо ме впечатли още по-силно - нивите. Съвсем малки за нашите представи и разделени от огради, в които като се взреш - а те са едно дантелено чудо на сухата зидария - се замисляш как с години вероятно голото, каменисто плато е било почиствано от скалния трошляк, за да се освободи парче земя за градинка.
На много места край Сана градините се катерят терасовидно нагоре, в подножията на планините, или пък цялата планина е насечена от идеално подравнени тераси, укрепени със зидове от камък - комай единственият ресурс, който тук е в изобилие.
Отвисоко гледката е незабравима. Стръмни жълто- кафяви склонове, голи и сурови - на такова място европеецът най-много да насади лозе, а арабинът - както си е лежал? или жените му? - е копал, пресявал и заравнявал, та сред пустинните природни цветове окото се радва тук-там на зелени градини - през февруари.
Казват, че като почнат дъждовете, всичко ставало зелено.
Овошките цъфтят през януари и февруари. Тази част на света е била наричана от древните "щастливата Арабия", Арабия Феликс.
В самата Сана обаче няма много зеленина. Наред с другите жестоки проблеми, заради които Йемен в някой близък ден може да бъде определен като пропаднала държава, казват, че след десетилетие- две в тази страна в крайния юг, на общо взето пустинния Арабски полуостров, може да настъпи истинска водна катастрофа.
Докато населението на страната расте изключително бързо, нивото на подпочвените води непрекъснато спада. За напояване и битови нужди в Йемен се помпи вече от невероятните за мен 500 - 600 метра, тоест черпи се от много стари, практически невъзстановяеми пластове.
***
Обаче според младия господин Арафат - неправителствен активист - 70 процента от водата за напояване отивала в плантациите с кат - популярния, традиционен и напълно легален местен наркотик.
Кат - Catha edulis, семейство Celastraceae, е ендемичен за Арабския полуостров и Източна Африка, бавнорастящ храст (или ниско дърво). Вечнозелените му листа съдържат алкалоида катинон, с подобен на амфетамините стимулиращ и възбуждащ ефект. СЗО го е определила като наркотик, водещ до умерена зависимост и с вероятни вредни за здравето ефекти. Забранен в други страни, кат е дълбоко вкоренен в йеменския бит. Който имал поне едно дръвче, се смятал за заможен, а край Сана видях много и обширни плантации. От върховете на дръвчетата се секат младите клонки. Юноши и възрастни, богати и бедни си купуват кат всеки следобед, пасат листата, събират сдъвканата маса на топка в бузата си и смучат соковете - с часове.
Качвам се в такси и гледам младежа шофьор - с джамбията, затъкната в колана над захабената бяла роба и с буза, издута, като че ли има ужасен абсцес. Абе, да бях почакал друго такси. В магазина продавачът мърмори неясно на преводача ми, защото устата му е пълна...
Доколкото разбрах, няма големи имуществени и социални различия в употребата на кат. Обаче, ако една евтина дневна доза е около пет щатски долара, а средният месечен доход на семейство ми казват, че бил стотина долара - сметката не излиза.
Естествено не съм първият чужденец, който прави такава сметка. И други са питали - как връзвате двата края? Цитират ми възможен отговор - не знам, Аллах помага. Отговор от активистите срещу кат - ами бащите пращат децата си да работят вместо на училище, за да изкарат пари за дрогата.
Предлагаха ми кат - не щях. От ракийка по щях да се изкуша.
***
Предпочитам да пия сок от джинджифил и кафе или чай с кардамон.
Всъщност не съм сигурен, че цял живот ще си пия кафето или чая, подправени по местния обичай с кардамон или карамфил, но чувствам душата си изпълнена от чудноватия аромат и февруарското слънце на моя балкон на четвъртия етаж в Сана, Йемен, Арабия Феликс. Има много да уча за тукашните нрави и обичаи, но нали пак ще идвам?
Внезапно излиза вятър и сивкава мараня покрива небето. Тази нежна пясъчна буря, дошла от пустинята, била един от предвестниците на дъждовния сезон. Когато изумителните тераси на три хиляди метра надморско равнище ще станат изцяло зелени.
Искам да видя това, да дойда пак. Инш-Аллах, или - да даде Господ.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
