 |
|
| ДОСИЕ |
стр.24, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Епископ Щросмайер
Sve za vyeru i za domovinu Всичко за вярата и за отечеството |
|
|
| Трифон Павлов |
|
“Винаги съм обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце и особено трудолюбив, непорочен и честен български народ.”
Сдружение “Епископ ЙосиП Щросмайер” е създадено през 2004 г. в София от Трифон Павлов, проф. д-р Веселин Димитров, доц. д-р Сергей Игнатов, ген. лейтенант Георги Иванов, ПолЯ СтанЧева, Любен Дилов-син, Велизар ЕнЧев.
Основна цел на сдружението е да съхрани историЧеската памет за Чуждестранните приЯтели на България.
Всичко за вярата и за отечеството.” Този девиз може да бъде сравняван единствено със “Свобода или смърт”. Единият, изречен от духовен водач и просветител и станал пътеводната цел на един народ, другият, станал символ на националната революция и стремежа на един друг народ за духовна и държавна независимост с достойно място в редицата на цивилизованите и просветени държави.
Епископ Йосип Щросмайер - човекът, изрекъл горните думи, се нарежда на предно място сред чужденците - приятели на България, а те не са малко. Бележитите му дела са оставили дълбоки следи в историята ни, неподвластни на превратностите на годините и времето, а самият той остава велик символ в дълговековните връзки между два братски народа, хърватския и българския.
През далечната 1861 г. в Загреб излизат “Български народни песни” от братята Константин и Димитър Миладинови. Произведение за песенното съкровище на народа ни, появило се след неимоверни усилия и трудности, благодарение на моралната и материалната подкрепа на епископа. Тази книга се превръща в един от основните стълбове на Българското възраждане и категорично доказателство за етническите граници на България. Самият Щросмайер определя книгата като “поезията на българския народ”. Уникалното в случая е, че хърватинът Щросмайер, когато вижда ръкописа на Миладинови, написан на гръцки език, единствено условие, което поставя, преди да издаде книгата, е песните да бъдат написани със славянски български букви. Величава постъпка на велик човек, изпреварил времето. Само заради тази постъпка името на епископа трябва да бъде записано в списъка на българските народни будители и чествано на 1 ноември. Всичко това става, когато тогавашна Европа е смятала, че земите на изток до Черно море, на запад далеч зад Вардар, на север до Дунав и на юг до Егейско море са населени с гърци, когато споменът за величието на българската държава е бил на път да изчезне съвсем.
Всички знаем трагичната участ на братя Миладинови, сполетяла ги след написването на “Български народни песни”, участ, превърнала ги в две звезди на небосклона на българското безсмъртие. Епископът се прекланя пред саможертвата им с думите: “Тези и подобни жертви станаха цената на българското изкупление, те ускориха часа и минутата на българското освобождение.”
За мястото на Щросмайер в тогавашното общество можем да съдим от посвещението към него от Миладинови, написано на първата книга с народните песни:
“На Негова Превъзвишеност и Пресветлост Господин Йосип Юрай Щросмайер - eпископ босненски или дяковачки и сремски, наместник на Престола на Негова Светлост, апостолически управител на Белградската и Смедеревската епископии, римски граф на Негово Кралско Величество, действителен таен съветник, придворен духовник, вировачки велик жупан, извънреден таен съветник, доктор на философията и богословията, изящните науки и пр., и пр., и пр.
Великодушният покровител на народната книжнина.
С най-дълбоко уважение посвещават издателите.”
Вестник “Македония” в броя си от 25.12.1868 г. пише: “Кой положи 70 000 гроша да се напечатат Миладиновите “Български народни песни?” - Щросмайер. Кой полага всяка година до 15 000 гроша, за да се учат четири българчета в Загреб? - пак Щросмайер! Ние се още надяваме, че течението на неговите благодеяния относително и към нас българите няма да се пресече никога, като си напомним и оназ отческа благосклонност и любов, която е показвал към народа, който е брат на Хърватия.”
Заслугите на епископ Щросмайер към нас не се изчерпват само с издаването на “Български народни песни” и учението на млади българи, някои от които стават дейни участници в националноосвободителните борби, други - строители на нова България.
Когато през 1860 г. епископът основава Хърватската югославянска академия, запознат основно с нашата история, духовност и древна култура, изрича историческите думи: “В тоя книжовен кръг биха могли да се присъединят и трудолюбивите българи, те са многоброен народ, до 5 000 000 жители, а заслужават всичкото ни внимание и затуй дето някога са били първи в книжовното поле и в това отношение са предвождали не само южните, но и северните славяни. В ново време пък тоя народ показва, че в него не е угаснал духът на Свети Свети Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, Климент и Симеон Велики.”
Малко хора у нас знаят, че дело на великия хърватин са изградените в Италия, в градовете Рим и Лорето параклиси, носещи имената на славянските първопросветители и духовни съпокровители на Европа Светите равноапостоли Кирил и Методий.
Само няколко месеца след освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. и знаейки, че Великите сили няма да оставят освободена България в рамките на Санстефанския договор от 03. 03. 1878 г., Щросмайер изпраща застъпническо писмо до папата, в което защитава руските освободители, Освободителната война и реалните граници на България, предвиждайки, че Берлинският договор ще се превърне в неизчерпаем източник на злини не само на Балканите, но и за цяла Европа. Историята от XIX и XX в. потвърди неговите опасения.
Разчитайки, че възродена България няма силите и възможностите да устои на военен удар на една модерна и добре въоръжена за времето си армия, през 1885 г. Сръбското кралство, водено от териториални амбиции, подтиквано от определени политически кръгове в Европа, непровокирано от нищо, напада младата ни държава. Резултатът е известен. Войната на българските капитани срещу сръбските генерали. Войската на агресора е отхвърлена и само намесата на Великите сили спасява Сърбия от погром. Потресен от това вероломство, Щросмайер прави поредния си благороден жест към нас, като подпомага Българския червен кръст за лечението на ранените български войници.
През 1884 г. почитта към големия приятел и благодетел на България изразяват дружество “Славянска беседа” и Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) и го избират за техен почетен член. В началото на септември 1892 г., когато в свободна и независима България е организирано първото изложение в Пловдив, българският министър на финансите отправя молба и покана до епископа да присъства на откриването на събитието.
През 1900 г. на 6 април учители от Кюстендил посещават Щросмайер в дома му и го поздравяват с 50-годишнината от посвещаването му в епискoпски сан. Ръководителят на кюстендилските учители казва следните думи:
“Домът на епископ Щросмайер бе звезда в тъмнината, звезда, в която бяха вперени очите на измъчения български народ във времена, когато никой не е и сънувал, че е възможно да се осъществят тежненията за политически свободи, във времена, когато за света на науката името българи бе неизвестно, а с помощта на Ваше Високо Преосвещенство излезе книга събрани песни на нашия народ, книга, която гордо заяви пред света, че името българин не принадлежи само на историята и далечното минало, а има право на съществуване в настоящето и трайното бъдеще.”
Венец на признанието към живота и делото на епископа към България беше издигането на негов паметник в София на улицата, носеща неговото име. Това начинание стана възможно, след като родолюбиви българи и организации го подкрепиха морално и материално. Триметровият мраморен монумент беше тържествено открит на 15.09.2006 г. от вицепрезидента на Република България Ангел Марин и от Негово Превъзходителство Дражен Вуков Цолич, посланик на Република Хърватска у нас.
Тук е мястото да цитирам думите на посланика, казани при откриването на паметника: “Йосип Щросмайер е бил човек с всестранно развит ренесансов дух и гигантска енергия и едва сега, когато Хърватия и България отново споделят еднакви виждания и идеали по общия европейски път, е възможно да се сбъдне сънят на Щросмайер за славянските народи като европейски партньори, които могат равноправно да застанат редом с германските и романските народи. Поради това този паметник е не само благодарност към великото минало, а и жив пътепоказател на общото ни бъдеще.”
На 06.02.2007 г. в Народно читалище “Г. С. Раковски”, тържествено бе отбелязана 192-годишнината от рождението на Щросмайер. Събитието бе посетено от множество ученици от 3 софийски училища, които показаха забележителни познания за делото на епископа и неговото значение за България.
Днес 192 години от рождението на епископа той ни е още по-необходим, тъй като с неговото признание за нашето достойно място в редицата на просветените и цивилизовани народи продължава да ни напътства да обичаме още повече България, нейното духовно и културно наследство, нейната земя и да пазим достойнството й. Защото, ако не уважаваме себе си, не можем да чакаме уважение от другите.
Трябва всички ние, гражданите на България, да се докоснем до личността на епископ Йосип Юрай Щросмайер, за да открием неговата величествена сила и тогава ще станем свидетели на други духовни измерения и да се преклоним пред светлия му образ.
И да бъдем достойни за думите му: “Винаги съм обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце и особено трудолюбив, непорочен и честен български народ.”
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
