 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.11, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Хърватското строително чудо |
|
|
|
|
Хърватия има над 1300 километра най-съвременни европейски автомагистрали, четири пети от които са построени през последните десет години. От Виена до Сплит се стига за осем часа, от Мюнхен до морето за десет часа, от Словения до Истра за един час, от Загреб до Белград за четири часа, от Будапеща до Пула за седем Часа. Така се сбъдна вековната хърватска мечта за връзка със собственото море и с всички съседи чрез най-модерни автомагистрали, проектирани предимно от местни специалисти и изградени от местни строители.
Между двете големи революции в строителството на хърватските пътища изминават почти двеста години. Прочутата “Каролина” - първият път от Загреб до Кралевица, който свързва хърватските краища директно с морето, е завършена още през далечната 1728 г. След това е построена “Йозефина”, която от 1779 г. свързва Загреб и Сен, следва “Луизиана”, свързала през 1811 г. през великолепния Горски Котар Загреб с Риека, чието трасе следва и днешната автомагистрала. Така по австро-унгарско време Загреб и крайбрежието се свързват много рано чрез модерни пътища, осигурили икономически разцвет още през ХVIII в. Връзката обаче е само между Загреб и Риека и Загреб и Сен, но никога между Загреб и Сплит, градовете, представляващи двете най-важни средища на континентална и крайбрежна Хърватия. Това продължава до 2005 г., когато на 26 юни, още веднъж след крал Томислав, който пръв през 925 г. свързва Севера и Юга на страната в една държава, се сбъдва най-голямата хърватска мечта - държавата да се обедини по модерен европейски начин. Затова окончателното пускане в действие на 386-те километра изцяло завършена автомагистрала между Загреб и Сплит е не само обикновено тържествено откриване на строителен обект. То се превърна в национален празник, който прикова цялата страна към телевизионните екрани.
Югославия построи само континентални пътища по протежението на Панонската низина, за да свърже Любляна и Белград, а по-късно Ниш и Скопие. Затова, когато Хърватия стана независима, наследи само 42 километра автомагистрала, водеща до хърватското море, както и незавършена автомагистрала към сръбската граница, в по-голямата си част унищожена от сръбската артилерия по време на войната за независимост. Частта до морето е построена още през 1972 г., но е необходимо кардинално обновление. Междувременно се проваля големият всенароден заем за пътя до Сплит, в който хърватските граждани участват с голямо въодушевление. Събраните пари до голяма степен се разпиляват за други по-малки проекти, тъй като от самото начало идеята за директна връзка между континентална и крайбрежна Хърватия по суша е обявена за националистическо начинание. Не само за държавите, съставени от разнородни части, но и за всяка страна изграждането на големи транспортни артерии е от голямо политическо значение. То предизвиква остри дискусии и в страната, и в чужбина. Хърватия трябваше да се отърси от югославското наследство, да се наложи в полемиката с МВФ, провъзгласил целия проект за прекалено скъп и прибързан, междувременно да потуши “войните” между отделни местни общности, желаещи да отвоюват свое “късче от магистралата”, както и да убеди скептиците, обявили всеки километър от новата магистрала за атентат срещу цялата природа.
Затова откриването на завършената магистрала Загреб-Сплит за гражданите на Хърватия е окончателна победа на модерното национално единство, доказателство за икономически растеж и за това, че Хърватия в крайна сметка знае и може да си поставя развойни цели в съответствие с европейската си ориентация. От Загреб до Сплит сега се пътува само три часа и половина, двойно по-бързо, отколкото преди, а сигурността и удобството са гарантирани от 26 моста, 50 виадукта, 91 надлеза и 78 подлеза. Хърватските строители са особено горди с тунела “Мала Капела”, най-дългия в Хърватия (5760 метра). Всички обекти са оборудвани с най-съвременна електронна и противопожарна техника, движението през тунелите се наблюдава с видеокамери, навсякъде е осигурена противопожарна защита, а маркировката и оборудването на тези пътища се превърнаха в пример за експертите. Особено внимание е посветено на екологичната безопасност. Заобиколени са всички вододайни зони, а за животните, чиито естествени горски пътища са прекъснати, са построени пет прехода под самото шосе. Мнозина се опасяваха, че те ще се страхуват от шума и миризмата, но преходите са толкова добре обезопасени, че през най-натоварения от тях всяка нощ преминават сто хиляди малки и големи животни.
Kогато през 2001 г. правителството на Ивица Рачан взима решение, че Хърватия на практика сама ще построи и изплаща това огромно начинание, малцина вярват, че за три години могат да се построят 300 километра автомагистрали, които дори кола със средни възможности без проблеми може да преодолее за три часа. Повратната точка е планът, наречен “3 по 3”, макар че и предишните правителства по времето на президента Туджман се захващат с този проект, дори и по времето на кървавата война за независимост. Тогава пътят към Далмация е напълно прекъснат от частите на Югославската армия и сръбските бунтовници. Всичко започва от Истра, която трябва да се свърже със Запада и с континентална Хърватия (“Истрийски ипсилон”), а пробиването на тунела “Свети Рок” от хърватска страна започва още докато противоположната страна на Велебит по пътя към морето е в ръцете на онези, които искат завинаги да разпокъсат Хърватия.
Създава се едно голямо предприятие за всички пътища, строителството е поверено предимно на местни фирми, a кредитите от Световната банка се изплащат предимно от пътните такси, които през двете години след откриването на този исторически път почти двукратно надхвърлят и най-оптимистичните прогнози. Пътят изплаща сам себе си, а Хърватското крайбрежие се превърна в една от най-привлекателните световни дестинации, както твърдят най-големите световни туристически агенции и най-известните туристически списания. В градовете край магистралата, в които след военната разруха цари мъртвило, вече няма безработица. В един от най-красивите хърватски краища Горски Котар - царство на горите, езерата, водопадите, дивеча и горските плодове, цените на недвижимите имоти скачат няколко пъти през последните пет години, след като и в тази част на страната е завършен още един от модерните хърватски пътища. Според прогнозите всички кредити ще бъдат изплатени предсрочно.
В момента Хърватия е свързана с модерни автомагистрали със Словения на север и юг, с Унгария на север, със Сърбия по протежение на континенталната част, като вече е изградено и отклонението за Босна и Херцеговина. От Виена до морето сега се пътува пет часа и половина, от Мюнхен до морето десет часа, от Италия до Истра за по-малко от час, от Будапеща до Сплит само шест часа, от Загреб до Белград са не повече от четири часа. Построени са общо над 1300 километра автомагистрали, като остава само една малка част, от която най-труден е участъкът от Сплит до Дубровник, тъй като на някои места хърватската територия е широка едва километър до босненската граница, а в частта около Неум хърватската територия прекъсва, за да се осигури излаз на море за Босна. Затова хората от тази част на страната показват паспорта си по четири пъти при засилен граничен контрол, за да влязат и излязат от Хърватия. Решението е тази част от Хърватия да се свърже над морето, a когато проектът бъде завършен и реализиран, страната ще може да се гордее с още едно строително чудо.
От сушата до полуостров Пелешац ще се издигне мост с височина 55 метра и дължина 2,3 километра, като най-дългият преход между носещите колони ще бъде с дължина 200 метра, за да се осигури безпрепятствено влизане и на най-големите кораби в териториалните води на Босна и Херцеговина. Това съоръжение ще е почти два пъти по-голямо от известните мостове над езерото Онтарио както по височина, така и по широчина на преходите между носещите колони. Хърватия вече се ползва с европейски авторитет заради опита си в строителството на многобройни мостове, както и в строителството на най-съвременни пътища. Това е само още един допълнителен щрих към онова, което в средите на специалистите се нарича хърватско строително чудо. Към днешна дата Хърватия вече разполага с най-много километри съвременни автомагистрали в региона, като по този начин се превръща в безспорен еталон, по който останалите трябва да се равняват.
|
|
Статия, предоставена от DVC Press
Превод от хърватски: Стефан Стоянов |
|
| горе |
|
|
|
|
