 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.44, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Звончарите - предвестници на пролетта |
|
|
|
|
Според старите обичаи от Богоявление до Пепелница1 живописни звончари обикалят селата, за да прогонят с дрънченето си злите духове и да призовават пролетта.
Днес тази традиция в Хърватия, както и в други европейски страни, се продължава от хората и е повод за събирания, веселби и сближаване.
Както в много краища на Европа, така и в Хърватия, съхраненият векове наред обичай, свързан с обиколките на звончарите по време на Покладите (Сирни заговезни), е част от богата карнавална традиция и е особено характерен за град Риека и неговите околности. Според една легенда през XVI в. звончарите прогонили тогавашните завоеватели от Гробничко поле, а според друга теория шумните шарени шествия и страховитите маски водят началото си от езически времена, когато са прогонвали злите духове на зимата, възвестявайки пролетта и символизирайки плодовитостта на земята, животните и човека.
През Месните Заговезни, по време на т. нар. фашник2, звончарите обикалят селата на историческата област Каставщина - околностите на Риека и Опатия, туристическата Мека в северната част на Адриатическото крайбрежие. През деня изминават пеша по няколко десетки километра от село до село с голям шум и веселба, а жителите ги посрещат и с радост ги гощават. Похожденията им продължават до Пепелница, когато се изгаря сламеният Пуст, главният виновник за всички злини и нещастия през изминалата година.
На 6 януари, Празника на Тримата крале, карнавала започват т. нар. жеянски звончари. В полунощ се разнася звънът на първите карнавални звънци, предвещавайки тържества с маски, веселие и много празнично настроение. В следобедните часове на същия ден в малкото населено място Жеянци звончарите се смесват с многобройните гости от селата край Риека и Опатия и възбудени от музиката и виното посрещат Пуста, сламената кукла, която на конски впряг се развозва из цялото село, докато звончарите без костюми, само с овчи кожи и звънци на кръста, предвождат шествието. На селския площад куклата се окачва на стълб, за да бъде осъдена и погубена. След като с всеобщо одобрение Пустът е обесен, следва веселба до късно през нощта. Според старинните обичаи от Богоявление до Пепелница звончарите обикалят селата, за да прогонят с дрънченето си злите духове и да накарат земята да ражда повече, а традицията продължава до ден-днешен като повод за събирания, веселби и близост между хората.
Всяка година в последната събота преди Пепелница в Матули, градче на пътя между Риека и Опатия, се провежда голям събор на звончарите. Под хапещото слънце и много често при леден бръснещ вятър безкрайната шарена тълпа се ниже под звуците на разногласна духова музика и всякакви възможни мелодии от околните сцени. Заведенията раздават безплатно фритули и крощули (местни пържени сладкиши), лее се домашно вино, а колкото повече наближава мигът до идването на звончарите напрежението нараства и гълчавата става все по-силна.
С дружески усмивки и поздрави фиестата започва още на железопътната гара, където се събират групи от всички околни населени места, от Замет до Вепринец, но и от съседна Словения. В чудноватата карнавална атмосфера, сред шарените маски може да се открие разликата между двете групи звончари: т. нар. халубайски от източната част на Кастав (старият град Кастав днес е част от град Риека) и онези от западната част. Халубайските се отличават с големите си зооморфни маски от овча кожа с гротескни изображения на животински глави - вълци, мечки, бикове, овни, с червен изплезен език и рога. Носят голям звънец на гърба, движат се в колона един след друг и дрънчат, накланяйки се напред и назад. Другите са много по-нежни: лицата им са открити, дрънчат с няколко по-малки звънци, кривейки се или скачайки по двойки, а калпаците на главите им, украсени с шарени панделки, розетки или хартиени шарени цветя, създават весело настроение. Те се възприемат като предвестници на пролетта, а не като сили, прогонващи злите духове. Всички обаче са облечени с бели панталони и моряшки тениски на сини и бели райета. Върху себе си намятат овче руно, краката им са обути с вълнени чорапи и тежки черни войнишки обувки, а в ръце държат дървени сопи, които заплашително размахват.
Шествието на звончарите най-често се предвожда от носача на мая (тръстика, окичена с шарени панделки), акордеонист и капо (водач във военна униформа, препасан със сабя). Следват ги възрастните звончари и децата, а сред тях са и традиционните съпътстващи образи - мечка, доктор, просяк или войник. Дявол, облечен в черно, с ръка, изцапана със сажди, тича след младите момичета, за да ги пипне по лицето. По пътя към централния площад в Матули звончарите спират на всяко кръстовище, нареждат се в кръг, ускоряват ритъма на звънците до заглушаващо дрънчене, бутат се и се тресат в транс, издигайки във въздуха сопи и поздравявайки хората. Хората се приближават и ги черпят с фритули, прошуто и вино. След като се подкрепят, капото дава знак за тръгване и шествието продължава нататък.
А в Матули празненството продължава през целия ден. С игри, танци и гълчава звончарите носят късмет и предвещават пролетта, затова всеки иска да ги види и чуе. Вечерта и малките тихи селца в Каставския край се превръщат в шумни сцени за хиляди хора. Кръвта пулсира по-бързо във вените, хората забравят всекидневните си грижи, ядат и пият обилно, танцуват, пеят, веселят се и празнуват в приповдигнатата карнавална атмосфера, надявайки се на по-добри времена. Кулминацията на всичко това е стите.улминацията на всичко това е атрактивният международен карнавал в Риека, който с всяка изминала година привлича все повече участници от много страни. А след карнавала идва Пепелница и времето на постите.И така столетия наред.
1 Пепелница - Пепелна (чиста) сряда, начало на Великите пости - бел. пр.
2 Фашник - денят и вечерта преди Пепелница (карнавал, поклади) - бел. пр.
|
|
Статия, предоставена от DVC Press
Превод от хърватски: Стефан Стоянов |
|
| горе |
|
|
|
|
