 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.38, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Дубровник: царство на красотата и символ на свободата |
|
|
|
|
Още през ХIII в. дубровниЧаните полуЧават от цар Иван Асен II привилегиЯта да търгуват свободно, a по време на турското владиЧество, като вещи дипломати успЯват да си издействат от Цариград специален статут за свободно придвижване и дейност, така Че Често са единствената не само търговска, но и духовна връзка с Европа. Оттук водЯт наЧалото си специалните вековни връзки между дубровниЧани и българи.
Ако искате да видите рая на земята, елате в Дубровник”, възкликва възхитен Джордж Бърнард Шоу, след като през 1929 г. слиза на брега пред впечатляващите средновековни крепостни стени на града, разположен в най-южната точка на хърватската част от Адриатическото крайбрежие. Мнозина след славния ирландец остават също толкова възхитени от красотата на Града, както самите дубровничани просто наричат този у никален архитектурен комплекс, в който столетия наред кипи несъмнено най-урбанизираната и най-цивилизованата история в тази част на света.
И наистина Дубровник (Рагуза) винаги е бил Градът, самобитният и свободен град-република по време, когато никой в тази част на Европа не е могъл да бъде такъв. “О, красива, о, мила, o, сладка свобода...” - повтарят се и до днес известните стихове от одата на поета Иван Гундулич, почти като втори неофициален хърватски химн, който звучи с особен възторг всеки 10 юли по време на тържественото откриване на Дубровнишките летни игри. От най-високите официални лица, сред които през 1994 г. и президентът Георги Първанов като почетен гост, до участниците във фестивала, туристите и жителите на Дубровник, всички искат да присъстват на тази уникална церемония, с която “ключът на Града се предава на артистите” и която всяка година се поставя от най-добрите хърватски театрални режисьори. През тази неповторима нощ главната улица “Страдун” сияе от факлите, а всяка уличка и площад буквално кипят до сутринта. През тези летни дни Дубровник почти не спи, защото всеки площад, градинка, кула, атриум в ренесансовите дворци, дори и малките градски пристани се превръщат в театрални или музикални сцени. След края на представленията и концертите, някъде след полунощ, по улиците, най-често спонтанно, тихо напяват дубровнишките трубадури в съпровод на китара или мандолина, сътворявайки ренесансовата звукова картина на този град-скулптура.
Това са моментите, в които някъде по стълбите пред Kатедралата, пред великолепния Дворец на дожда, пред двореца “Спонца”, край Доминиканския или Францисканския манастир, под колоната на Орландо, край крепостта Минчета или край прекрасната Онофриева чешма историята на Града незабележимо обгръща посетителя.
Старото ядро представлява важна страница от историята на града, тъй като е съхранило през вековете характерните особености на урбанизирания център, заобиколен отвсякъде с укрепени стени и кули. Тук следите от живот водят началото си от времето на илирите, а археологическите разкопки потвърждават съществуването на малко селище от елинистичната епоха, възникнало през VII в. на върха на каменната скала като средище на византийския каструм. Разширява се на север и изток, образувайки шест секстерия, a през ХIII в. периметърът му е укрепен от мощни отбранителни стени, дълги почти два километра, към които през ХVII в. като част от отбранителните съоръжения са добавени кули, ровове и бойници, както и вериги, пазещи входа на градското пристанище.
Още през 1272 г. с градски устав дубровничани приемат точни разпоредби за развитието на града, основаващи се на висока рационалност в оползотворяването на пространството и прецизно планиране на градската структура. Така планираното строителство е завършено преди края на ХV в. Като потомствено седалище на епископите от Епидавър Градът има Kатедрала още през ранното Средновековие, както и Доминикански и Францискански манастир, девет женски манастири и 20 по-големи и малки църкви. Изгражда високо развита инфраструктура и здравна система, има водопровод и канализация, складове за жито в местността Рупи, карантинна и здравна служба, аптеки (най-старата аптека в Европа, превърната днес в туристическа атракция, още действа), болници и дори сиропиталище. През 1667 г. става земетресение, което унищожава големи части от града, но на тяхно място възникват нови сгради в бароков стил. Те обогатяват и разнообразяват красивия градски пейзаж на Дубровник.
Прочутите дубровнишки мореплаватели и търговци, странствайки и търгувайки столетия наред, донасят и въвеждат стоки и идеи, възприемат и разпространяват различни културологични образци и влияния. И днес в този град се чувства влиянието на източната и западната европейска цивилизация. Само като такъв Дубровник е могъл да бъде единственият град на Адриатическо море, който като морска и търговска сила през Средновековието се мери политически, икономически и културно с великата Венеция, а в годините на Османската империя остава непокорен. Само такъв, благодарение на богатството си и на вещата дипломация, през ХV и ХVI в. достига до забележителен разцвет и столетия наред е независим самостоятелен град-република. Тази среда е естествена почва за духовно и културно развитие, което прави Дубровник едно от средищата за развитие на хърватския език и литература, родина на много поети, писатели, художници, математици, физици, лекари и други учени.
От умелите дубровнишки дипломати и днес може да се научи много, така че не е странно, че съвременните хърватски историци проучват постиженията им в Дипломатическия протокол на Дубровнишката република през ХV в. или ролята на дубровнишките лекари в служба на дубровнишката дипломация през Средновековието и ренесанса. Дипломатът Иван Стойкович Дубровчанин още през ХV в. застъпва идеята за европейската интеграция! Доказателство за подобна далновидност е и добре известният факт, че Дубровнишката република първа в света признава новата държава САЩ.
Благодарение на тези си умения дубровнишките търговци още през ХIII в. получават от цар Иван Асен II привилегията да търгуват свободно и оттогава с тяхно посредничество в България се внасят златни и сребърни накити, църковна богослужебна утвар, икони и тъкани от коприна. С тези стоки дубровничани търгуват и по-късно, по времето на петвековното турско владичество, съумявайки да си издействат от Цариград специален статут за свободно придвижване и дейност. Така те са често пъти единствената не само търговска, но и духовна връзка на тези краища с останалата част от Европа. Оттук водят началото си и специфичните вековни връзки между дубровничаните и българите. По пътя между Цариград и Западна Европа София за тях е главна спирка, а в туристическите справочници за столицата на България и днес се споменава улицата на дубровнишките търговци (някъде в отсечката между “Булбанк” и Централни хали), унищожена по време на бомбардировките през Втората световна война. Неслучайно Марин Държич и Иван Гундулич в произведенията си споменават София и Витоша. България през 1702 г. описва и ученият Руджер Бошкович в дневник, воден по време на пътуването му от Цариград до Варшава. Дубровничаните не само пътуват из тези краища, но създават и свои колонии, живеят тук със семействата си в Търново, Русе, Никопол, Силистра, Пловдив, Видин, Провадия, Шумен, Разград и Варна. Тук строят и свои католически църкви, най-старата от които в София е от ХVI в. Често пъти като единствените, на които българите могат да се доверят през годините на турското иго, те им оказват помощ, както по време на Чипровското въстание. Днес мнозина изследователи проучват взаимните влияния и в изкуството. Счита се например, че прочутите чипровски златари вероятно с посредничеството на дубровнишки майстори са възприели готически, ренесансови и барокови орнаменти, както и използването на емайла. Във всеки случай орнаментът “руми” се среща често и в дубровнишките, и в чипровските златни изделия.
Така, въпреки столетията, различните съдби и разнообразния бит Дубровник остава недокоснат до есента на 1991 г., когато артилерийските нападения на черногорските и сръбските части на Югославската народна армия го правят на решето. Градът понася тежки поражения, като не го спасява и фактът, че от 1979 г. е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСKО. Раните се виждат и днес и не са забравени, но обновеният в рекордни срокове град отново засиява пред многобройните туристи, сред които все повече изпъкват известни имена, от владетели и принцеси от европейските аристократични дворове, до мултимилионери и холивудски звезди, които идват на Адриатическо море с яхтите си. В разгара на сезона пред Пили, една от портите, водещи в града, туристите буквално чакат на опашка, за да посетят стария град като уникален музей на открито.
А в спомените на онези, които десетилетия наред посещават Дубровник, остават незабравимите постановки на “Хамлет” на кулата Ловренц, за която някои световни театрални авторитети твърдят, че е едно от най-красивите естествени пространства за тази Шекспирова драма, или комедията на Марин Държич “Дундо Марое”, която през годините по ненадминат начин разкрива манталитета и бита на средновековните жители на Дубровник. Най-много от всички на тези виртуозни изпълнения се наслаждават децата на града. Обикновено организаторите ги пускат без билети. Те сядат в краката на официалните гости на първия ред върху камъните, попили топлината на лятното слънце, и повтарят след артистите репликите, които знаят наизуст след толкова много гледания, смеейки се от все сърце на всяка закачка с публиката. Тази искрена взаимна любов между града и миналото, която спонтанно обгръща и най-малките, е може би най-хубавото нещо, което гарантира светлото бъдеще на Дубровник.
|
|
Статия, предоставена от DVC Press
Превод от хърватски: Стефан Стоянов |
|
| горе |
|
|
|
|
