 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Стйепан Месич, президент на Република Хърватия, специално за списание "Европа 2001"
Хърватия и Европейският Съюз, Хърватия и България: петнадесет години от международното признаване на Хърватия |
|
|
|
|
Хърватските преговори за пълноправно членство в ЕС вървят със задоволително темпо, като нашето желание е да ги завършим до края на 2008 г. и съм уверен, че сме в състояние да го направим. Но също така смятам, че не трябва да робуваме на никакви дати, т. е. важно е Хърватия да влезе в ЕС подготвена, способна и приспособена към Европа.
Хърватия и България принадлежат към региона Югоизточна Европа и в наш общ интерес е неговата стабилност и просперитет. С влизането си в Европа България не е престанала да бъде част от Югоизточна Европа, както и Хърватия, след като стане пълноправна членка, няма да напусне този регион, а точно обратното. И Хърватия, и България ще продължат да работят в полза на своите граждани, на своя регион, но и за общото европейско семейство.
Насочеността към Европа и европейската принадлежност са били между приоритетите на хърватската външна политика от началото на нейната самостоятелност. За съжаление в началото на 90-те Хърватия се сблъска не само с изграждането на институциите на демократичното общество и с излизането от социалистическата социална система, а също и с една брутална агресия. Хърватия беше въведена във война, в която изгуби най-вече една трета от територията си, за да може чак през 1995 г. със собствени усилия и жертви, но и с помощта на международната общност да установим управлението и контрола върху територията на цялата държава.
В тези тежки години на ранна самостоятелност Хърватия подчертаваше своята принадлежност към Европа, но в този период за съжаление не прилагаше до края и последователно европейските критерии и стандарти.
До видими промени се дойде чак през 2000 г., когато се смени властта, респективно, управлението на страната се пое от коалиция от партии, стоящи в центъра и левия център, а на мен лично гражданите на Хърватия с мнозинството от гласовете си ми повериха длъжността президент на Републиката. Тогава Хърватия отвори нова глава в приближаването си към Европейския съюз. Започнахме системно и без задръжки да работим върху развитието на демокрацията, уважението на човешките права, създаването на правова държава, но също и върху принципа на уважението на антифашистките основи, на които лежи следвоенна Европа. Отворихме се за сътрудничество със съседите, дори и с онези, с които бяхме в доскорошен сблъсък, а процесът на нормализация на отношенията с тях превърнахме в такъв, който обхващаше всички граждански аспекти на двустранните отношения. Започнахме да работим за завръщането на всички прогонени и разселени без значение на тяхната националност. При това сътрудничеството със Съда в Хага беше един от приоритетите на нашата политика, тъй като той се застъпваше за персонализация на вината и отхвърляне на института “колективна отговорност”. Приемането на тези стандарти е ключово за всички страни от региона, а всяка от тях трябва да бъде оценявана по индивидуалния принцип или както аз обичам да казвам, трябва да се ръководим по правилата на регатата, а не на конвоя. Т. е. тази страна, която първа изпълни условията, трябва да бъде приета първа в Европейския съюз.
В същия момент съзнавам, че Съюзът има своите проблеми, като например Конституцията, или настроението на жителите на т. нар. стари страни-членки към приемането на нови членове. Но единствено обединена Европа може да бъде партньор и съюзник на другите велики на деня или в бъдеще.
Хърватските преговори за пълноправно членство в ЕС вървят със задоволително темпо, като нашето желание е да ги завършим до края на 2008 г. и съм уверен, че сме в състояние да го направим. Но също така смятам, че не трябва да робуваме на никакви дати, т. е. важно е Хърватия да влезе в ЕС подготвена, способна и приспособена към Европа.
Между другото, това беше и е един дълготраен и тежък процес, но процес, който сме решени да завършим и който ще ни доведе до нашия резултат, респективно стратегическа цел - членство в ЕС и НАТО. България вече стана член на тези асоциации, а това е пътят който и Хърватия иска да извърви. Имали сме сходна история, в частта й, която се отнася към една обществена система - социализма, както и в периода на преход, т. е. подобни са пречките, които трябва да преодолеем, и сходни са проблемите, с които се сблъскваме или тепърва ще се сблъскваме. Но уверен съм, че без общите европейски механизми на поддръжка, завършването на реформите и в Хърватия, и в България, достигането на определено ниво на развитие, политическата стабилност и социалната сигурност би било по-бавно и по-тежко осъществимо.
В този контекст считам, че помощта от страни, които са преминали присъединителния етап, в това число и България, е изключително важна за по-нататъшния хърватски път.
Хърватия и България имат много добри двустранни отношения, нямаме никакви отворени въпроси, добре си сътрудничим и в международните форуми. За съжаление добрите политически отношения не се следват от достатъчно силно икономическо сътрудничество и върху това трябва интензивно да се работи. Не искам да кажа, че всичко европейско е свято и безгрешно, но трябва да предупредя, че съществуват изключително важни области в днешния свят, в които единствено общата политика може да даде по-добри отговори от индивидуалните, националните политики. А европейските механизми на сдружаване дават възможност, от една страна, преходът да не остане трайно състояние на обществото, а от друга - единствено интегрираният европейски пазар може да задържи Европа като партньор в глобалното състезание на икономики, технологии, знания и ресурси.
И накрая, въпреки че не сме непосредствени съседи, Хърватия и България принадлежат към региона Югоизточна Европа и наш общ интерес са неговата стабилност и просперитет. С влизането си в Европа България не е престанала да бъде част от Югоизточна Европа, както и Хърватия, след като стане пълноправна членка, няма да напусне този регион, а точно обратното. И Хърватия, и България ще продължат да работят в полза на своите граждани, на своя регион, но и за общото европейско семейство.
|
|
Превод от хърватски:
Стефан Стоянов |
|
| горе |
|
|
|
|
