 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.14, бр.2, година XII, 2005г. |
|
|
Взаимовъзможности в българо-датското сътрудничество |
|
|
|
|
 |
| Ян О. Ф. ЛАУСЦЕН, зам. генерален директор, Датски земеделски съвет |
В Дания гледаме с надежда към членството на България в Европейския съюз. Това ще създаде условия за развитие на вече добрите взаимоотношения между нашите две страни. Въпреки разликите - географски, исторически и структурни, съществуват големи перспективи за по-близко сътрудничество.
България показва внушителен прогрес в преговорите с Европейския съюз. Целта за приемането й на 1 януари 2007 г. може да бъде постигната и това ще постави началото на едни засилени връзки. Като членове на Европейския съюз повече от 30 години, в Дания все още намираме неговото законодателство за доста сложно и изискващо. В светлината на това ние разбираме огромното усилие, което е необходимо за изпълнение на всички правила от първия ден на членството.
Към днешна дата търговията с Европейския съюз възлиза на повече от половината от общия износ и внос за България. Особено в рамките на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и агроиндустрията, където има възможности за развитие на кооперирането и търговията. Това са областите за Дания, в които имаме богат опит и добри резултати. Те са приоритетни за нас поради следните 3 условия:
Близко коопериране във всички сфери на продукцията и производствената верига (от фермата до вилицата)
Фермерите, организиращи се в кооперативни организации и компании, професионални сдружения и политическа надстройка в Датския земеделски съвет.
Близкото сътрудничество между земеделския сектор и датската власт
Датските земеделски продукти са търгувани в световен мащаб. Земеделието е ориентирано към износ поради основната причина, че голямата продукция позволява две трети от свинското месо и млечните продукти да бъдат изнасяни. Фактът, че датските фермери притежават мандрите и кланиците, създава стабилни връзки между производството на индивидуалните ферми и преработващата промишленост. Тази уникална ситуация представлява най-добрата възможна база за контрол на всички дялове от веригата, от фермата до вилицата.
Фермерите се организират от векове, за да подобрят своето положение. Главните причини са три. На първо място, за да се подобрят ефективността и приходите от производството. Това е постигнато благодарение на местните, регионалните и националните съюзи, които организират и консултират фермерите. Второ, за да продават селскостопанските продукти при високи цени и да купувт нужните консумативи (хранителни вещества, тор и т. н.) на възможно най-ниски цени. Това е постигнато, благодарение на кооперативите, притежавани и контролирани от фермерите. Като пример: 95 % от цялото производство на свинско месо и 95 % от целия млекодобив са грижа на големите фермерски компании. Накрая фермерите се организират и за да получат политическо влияние. Това е постигнато на местно и национално ниво. Всичко се координира от една организация - Датски земеделски съвет, покриващ едновременно кооперираните компании и земеделските съюзи.
Друга опора в датското земеделие са близкото сътрудничество и връзка между частния земеделски сектор и правителството, включително изследователските институти. Съществуват обща амбиция и обективни предпоставки за осигуряване на динамичен земеделски сектор. Те включват стратегии за безопасност на храната, проучване и развитие, образование и пазарноориентирано управление.
Всичко това доведе до създаване на динамичен селскостопански сектор, където близо 70 % от производството е изнасяно в повече от 130 пазара по света. Ние поставяме високи ветеринарни и фитосанитарни изисквания, както и стандарти за благополучие на животните и опазване на околната среда. Това води до повишаване цената на продукцията, така че съществува постоянен натиск за повишаване ефективността и прилагане на нови познания и технологии, за да останеш в бизнеса и да осигуриш разумни доходи.
Структурното развитие в рамките на земеделието винаги е било силно. От началото на членството на Дания в Европейския съюз броят на фермите беше намален на 65 %. От 140 000 холдинга в началото на 1970 г. до настоящите 50 000. Но само 20 000 са постоянно действащи. Останалите получават приход и от други дейности. През същия период продукцията нараства почти всяка година.
В Дания има и много доказани фермери от други страни. Повечето от тях идват от Холандия и са ангажирани с производството на мляко. Също така много датски фермери започват селскостопански бизнес в други страни, главно в Полша и Балтийските държави. В Дания основните изисквания, за да се развиваш като фермер са: да купиш ферма на повече от 30 хектара обработваема площ, да живееш във фермата и да имаш земеделско образование.
Пред българското селско стопанство предстоят много възможности. Климатичните и географските условия са чудесни за земеделие. Съществува силна традиция в търговията. Всичко това заедно със структурното развитие и инвестирането, подкрепено частично по Програмата SAPARD на Европейския съюз, ще поставят България в добра позиция.
Като малки страни България и Дания имат много общи неща. Остава да огледаме и да използваме възможностите за съвместна работа, за да осигурим общ прогрес в бъдеще.
Превод от английски:
Десислава Стоичкова
|
|
| горе |
|
|
|
|
