 |
|
| ФАЛЕРИСТИКА |
стр.49, бр.2, година XII, 2005г. |
|
Орденът на слона
Виолета Великова-kошелева
Времето на възникването на един от великите рицарски ордени в средновековна Европа - “Орденът на слона” е свързано с легендата за католическо братство в Дания, посветено на Божията майка. Знае се, че то е основано през ХII в., по времето на датския крал Кнуту IV (1182-1202 г.).
Първите исторически сведения за братството и за “Ордена на слона” са отбелязани в указа на крал Кристиан I през 1464 г. Две години преди издаването на указа крал Кристиан I възстановява старото братство.
По това време орденът се състоял от два знака - медальон с изображението на Дева Мария и към него прикрепен един малък медальон с изображение на три гвоздея от Светия кръст. Тези два знака се окачвали за верига, съставена от слончета и шпори.
Статутът на ордена допускал само 50 рицари да носят това изображение. Реформацията в Европа сваля от престола крал Кристиан II, с което се преустановява връчването на ордена. Това продължава и по времето на лютеранска Дания, когато управлява малкият му син крал Кристиан III.
Възстановяването на “Ордена на слона” като най-висш датски рицарски орден става с коронацията на крал Фредерик II през 1559 г. Настъпват обаче изменения в оформлението на знака. На златна верига се окачва пластично изображение на слон, който е централна фигура. На гърба на слона се прекрепя кръгла куличка от крепостна стена.
Промените в оформлението на знака на ордена не са изключение от европейската история на рицарските наградни отличия. Това може да се проследи в развитието на Савойския “Орден на Анунциата” (Благовещението), при Баварския орден “Св. Хуберт” и др.
В замъка “Розенброг” в Копенхаген може да се види един уникален знак на “Ордена на слона”, който е връчван в много кратък период от време от крал Кристиан IV (1577-1648 г.). Към “Ордена на слона” е обединен и друг орден - “Vae Bnede Arms Orden”, учреден през 1616 г. На гърба на слона, чиято фигура е изпълнена в бял емайл, са поставени куличка, украсена със скъпоценни камъни, а пред нея фигурата на мавър. Към тази композиция е прикачен символът на втория орден - ръка в рицарски доспехи в син емайл, също богато украсена със скъпоценни камъни. След 1634 г. “Ордена на ръката в доспехи” прекратява съществуването си и с това се преустановява сеченето на съвместния орден. Фигурата на слона остава най-важният символ на знака.
Важна промяна в статута на “Орденът на слона” е направена през 1693 г. от крал Кристиан V. Броят на рицарите е намален до 30, като освен тях го получават по право монархът и принцовете по кръвна линия. Носители на ордена могат да бъдат и чуждестранни владетели. Велик магистър на ордена остава управляващият монарх. Празникът на ордена се чества на всяка Нова година.
Знакът на ордена остава фигура на слон, покрита с бял емайл, със синя наметка, върху която на аверса е разположен кръст от пет брилянта, а на реверса са поставени инициалите на управляващия монарх. Запазва се и куличката с мавъра, инкрустирана със скъпоценни камъни. Звездата на ордена е от осем лъча, медальонът й е от червен емайл, в който са мотирани шест бисера във формата на латински кръст, обграден от сребърен лавров венец.
Орденът се превръща в едно от най-редките отличия в света. От 1850 г. го получават почти само кралски особи и държавни глави. В най-новата история на европейските отличия носители на ордена стават само четирима души - сър Уинстън Чърчил, фелдмаршал виконт Монгомери, генерал Дуайт Айзенхауер и генерал Шарл де Гол.
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
