 |
|
| Досие |
стр.23, бр.2, година XII, 2005г. |
|
|
/Нe/дипломатически отношения |
|
|
| Клаус Ото Капел |
|
|
По традиция Дания е благодатна почва за израстването на многобройни частни сдружения или общества, до такава степен, че ни наричат Страната на сдруженията. Дори съществува поговорка, според която двама датчани трудно биха могли да се срещнат, без да се роди някаква асоциация от тази среща. Нашите многобройни асоциации са активни на изключително широк фронт. Що се отнася до двустранните културни дейности, т. е. когато в Дания се представя културният живот от друга страна - съществуват най-малко 90 асоциации, които работят из цялата страна и обхващат 90 000 членове. Извън тях има цяла плеяда по-малки сдружения, функциониращи в други области, от рода на бизнеса, хуманитарните, екологичните и чисто социалните дейности, което според модерното виждане означава събирането на хора на едно място, за да се позабавляват добре заедно.
Ако хвърлите поглед към телефонния указател на Копенхаген, ще видите истинска джунгла от асоциации, занимаващи се с най-различни каузи като например: с въздържание, градинарство, пенсионери, високи хора, слепота, глухота, будизъм, свободни масони, притежатели на кучета, защита на коня и приятели на таралежа!
Без съмнение има много причини за това богатство от частни асоциации. Ще спомена само няколко: едно сравнително добре образовано население с известна доза любопитство към дейностите на другите народи, едно гражданско общество със силна, демократична традиция приветства частните инициативи във всички сфери на живота, минимален брой обществени разпоредби или намеса в подобни частни дейности и безспорно още много други добри основания за това изобилие.
Що се отнася до БЪЛГАРИЯ, по-специално, ние сме свидетели, както вече споменах, на дейността на Културната асоциация “Дания - България”, която функционира в Аархус и околностите му повече от 25 години. Тя представя българска музика, живопис и фотографско изкуство на полуостров Ютланд, под компетентното ръководство на Хеле Далгаард през първите 25 години от нейното съществуване, а през последните няколко години - под ръководството на нейния сегашен председател Симон Леунбах.
В района на Копенхаген от десетилетия работят различни групи: повече или по-малко официални, които представят България в Дания, водени главно от два мотива: първия - желанието на български емигранти, някои от които сключили брак с датчани, да се събират и общуват помежду си, да говорят родния си език и да отбелязват своите национални традиции като ежегодния фестивал на Гергьовското агне и фестивала на Светите братя Кирил и Методий. Друга група хора, и датчани, и българи, имат по-широка мотивация, желаейки да направят България по-добре позната страна тук както в културно отношение, така и като винопроизводител, като получател на хуманитарни дарения и екологично ноу-хау, а през последните години и като бързо развиваща се дестинация за датските туристи. Някои от тези групи проявиха политическа коректност по време на студената война и бяха, малко или повече, тясно свързани с българското посолство. Както и в много други аспекти в България и сред българите, тези връзки бяха прекъснати или видоизменени в резултат на събитията от ноември 1989 г. и оттогава насам дейността им няма политически характер.
Редица контакти и дейности оцеляха неофициално и с настъпването на 2000-та година сред българите в Дания и сред датските приятели на България се зародиха една нарастваща нужда и желание да се организират помежду си. На 10 април 2000 г. Българо-датската асоциация се появи на бял свят, главно благодарение на усилията на трима български емигранти - Милена Йорданова, установила се тук като датски адвокат, а днес и заместник-председател на организацията, Димо Попов, който работи тук като представител на туристическа агенция “Пенгуин Травълс”, и Люба Ганчева, омъжена за датчанин. Заслуги за създаването на асоциацията има и Мерете Блинкенберг Нилсен, дългогодишна приятелка на България, омъжена за българин. Беше свикано учредително събрание и бе сформиран комитет, в който влязоха Аксел Хутерс, стар приятел на България, като заместник-председател, и долуподписаният Клаус Ото Капел, посланик на Дания в България в периода 1990-1994 г., като председател.
Започвайки почти от нула и с възможно най-скромен бюджет, ние постепенно израснахме и с ценната помощ на много приятели - в асоциацията в Аархус и навсякъде другаде, включително и с помощта на Българското посолство тук и на Датското посолство в София, и в двата случая на неофициална, епизодична основа - успяхме да организираме събития, представящи българската култура и други аспекти на живота в България. Вече имаме видимо присъствие в пейзажа на страната, засега по един скромен начин, чрез страницата си в интернет и с издаването на бюлетин. Досега сме осъществили следните главни проекти или събития:
- Среща на асоциацията и беседа на председателя на тема “От Тодор Живков до Петър Стоянов - впечатления от работата на един датски дипломат в България след октомври 1989 г.” и дегустация на вина от Ан-Мете Кригел от компанията “Ловико Бибендум А/С”.
- Разговор и дискусия с Карстен Фледелиус за България и Балканите.
- Беседа на председателя на асоциацията на тема “Датското държавно посещение в България през октомври 2000 г.”, концерт на Духовия квинтет към Кралската гвардия и дегустиране на вина с Ан-Мете Кригел.
- Прожекция на филм от Конференция в София, посветена на датската литература, в присъствието на Сузане Брьогер, която беше представила там съвременната литература.
- Благодарение на щедро дарение от Фондацията на Нейно Величество кралица Маргрете и Негово кралско Височество принц Хенрик можахме да организираме проект за подобряване здравето на болни от церебрална парализа деца в град Котел.
- Фотоизложба с участието на Иглена Русева, Йордан Йорданов, Румен Георгиев, Иво Хаджимишев и Николай Лаутлиев в сътрудничество с асоциацията в Аархус, която доведе изложбата в Дания.
- Концерт в сградата “Черния диамант” на Кралската датска библиотека, в престижната Зала на кралицата, с участието на Анатолий Кръстев, чело, в съпровод на Таня Заполски, пиано - в програмата: Дебюси и Панчо Владигеров, соло чело - Бах и Кодай.
- Представяне на книгата на Уфе Андерсен за България: “Нещо повече от докосване до Ориента?”, Анка Златева - акордеон, и дегустация на вина от “Ханделскомпаниет”, представител на “Домейн Бояр”.
- Дискусия на тема “Ролята на България в политиката по сигурността на Балканите” с встъпителни изказвания на бригаден генерал Фин Сьормарк-Томсен, бивш командващ умиротворителните сили на ООН в Македония, Карстен Фледелиус и Хенрик Кауфхолц, икономически редактор на всекидневника “Политикен”.
- Концерт с участието на българо-турската певица Йелдъз Ибрахимова, забележителен интерпретатор, която със своята програма от народни песни, класическа музика и джаз смая над 500-те слушатели и едва не взриви залата.
- Изложба живопис от Ради Неделчев, Николай Янакиев, Кеазим Исинов и Светослав Недев. Датският женски хор “Китка” пя при откриването български народни песни.
- Среща “Върнете се у дома”, организирана в Аархус за близо 60 датски бизнесмени, на която беше изнесена информация за възможностите и условията в България.
- Среща с презентация и дискусия на тема “Как българите спасиха своите 50 000 евреи от холокоста.”
- Прожекция на филм на същата тема - с представяне на израелския филм “Отвъд хватката на Хитлер”.
Неотдавна започнахме обещаващо сътрудничество с двамата новоназначени почетни консули за България - датските бизнесмени Оле Кристенсен от “Хидро-Х” и Йеспер В. Хансен от Датската енергийна асоциация, които покриват съответно Северен и Южен Ютланд.
Поканата да предоставя настоящата статия на списание “Европа 2001” ни дава добра възможност да се представим и да дадем знак на неговите читатели и на по-широки кръгове в България, че като асоциация на нас ни липсва партньор в България, с когото бихме могли да обменяме идеи и проекти. Известно ни е, че са полагани усилия да се създаде Датско-българска асоциация в София. Надяваме се, че това послание може да се окаже полезно като сигнал, че дори и без големи ресурси доста неща могат да се постигнат при условие, че са налице всеотдайност и добра воля.
Превод
Галя Б. Чолакова
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
