|
- Ваше Превъзходителство, всеизвестен факт е, че като членка на ЕС Дания приема 4 опции за неучастие. Какви бяха причините за това? Смятате ли, че на подобна позиция може да се гледа като на изключение, или тя би могла да е модел на поведение и на други страни?
- Дания стана член на ЕС през 1973-та на основата на референдум за членството. Така наречените опции за неучастие датират от по-късния референдум от 1992 г. за Договора от Маастрихт за разширено сътрудничество. Този по-късен референдум доведе до отхвърляне на Маастрихтския договор и постигане на съгласие между политическите сили за четири опции за неучастие, които да ни позволят да не се включваме в някои области на европейското сътрудничество.
Днес мнозина, включително и правителството, смятат, че някои от тях са излишни, тъй като са довеждали до непредвидени последствия, като например недопускане участието на Дания в мироопазващи операции, водени от ЕС. Не такова е било намерението ни и това показва колко бързо са се развили нещата в ЕС и в международната политика изобщо. Опциите за неучастие бяха следствие от една специфична политическа ситуация в Дания.
- Дания е страна с богат опит в селскостопанската политика. Какво може България да научи от Дания в това отношение?
- Кооперативното движение в датското земеделие е най-силно в началото на XX в. и представлява един успешен опит от страна на отделните фермери да рационализират производството си и да го направят по-печелившо. Фермерите в един кооператив обикновено създавали своя мандра или кланица и вземали решения демократично. С промяната в структурата на фермите след 1950 г., когато от около 200 000 ферми със средна площ от около 16 хектара се образуват
50 000 със средна площ от 50 хектара, основата на кооперативното движение в известна степен отслабва.
Днес само 3 % от работната сила на страната са заети в селското стопанство, но независимо от това произвеждат три пъти по-голямо количество от това, което консумира населението на Дания. Въпреки че като цяло ролята на селското стопанство в икономиката на Дания устойчиво е намалявала наред с индустриализацията и общото икономическо развитие, то все още е едно основно занятие, благодарение на своя нетен капацитет за генериране на приходи от чужбина.
- Дания е може би страната с най-силно развита система за използване на отпадъците, дори с цел - производство на енергия. Страната поставя голямо ударение върху опазването на околната страна и икономията на енергия. Откъде започва всичко?
- Цялостната консумация на горива в Дания е останала почти непроменена през последните 30 години, като за това време БВП е нараснал с 50 %. По този начин енергийната ефективност на страната се е покачила значително. Това отчасти е следствие на енергийната криза от 1973 г., когато се въвеждат редица схеми за подпомагане изолацията на жилищата. Чрез информационни кампании и субсидии потребителите са насърчавани да пестят енергия.
Преди енергийната криза Дания е внасяла по-голямата част от енергията си. Днес датското енергопроизводство разчита главно на нефт и природен газ от датския сектор на Северно море, вносни въглища и вятърна енергия. Енергията, генерирана от вятъра, се използва все по-широко в Дания, където вятър има почти непрекъснато, а датската индустрия заема важни позиции в разработването на големи и ефикасни вятърни генератори. Енергоспестяването и алтернативните източници на енергия, като слънчева енергия и топлина от геотермални извори, все повече навлизат в употреба както по икономически причини, така и по причини, свързани с околната среда. Икономията на енергия продължава да играе важна роля при планирането на енергетиката.
С бързата индустриализация и появата на крупни селскостопански ферми съзнанието за това колко е важно да опазваме околната среда значително нарасна през същия период. Управляването на отпадъците бе част от това. Трансграничното замърсяване показа, че грижата само за собственото национално природно богатство е твърде недостатъчна. Дания оказва подкрепа в областта на околната среда на редица страни от Централна и Източна Европа, включително и на България. Датско-българското сътрудничество в тази област започна през 1994 г. Датската помощ до момента е насочена предимно към подобряване качеството на въздуха и водата, управление на отпадъците, както и към подкрепа за министерства, местна власт, инспекторати и институции, занимаващи се с околната среда. Разработени са повече от 70 проекта, като целта на помощта е да се подпомогне присъединяването на България към ЕС и по-специално нейните усилия да постигне стандартите на съюза за околната среда.
- Дания е страна с много силни традиции в архитектурата. Бихте ли посочили други области от културата, характерни за страната?
- Дания, както и много други страни, се гордее с дългата си културна традиция. През последните години страната има значимо международно културно присъствие, например в областта на киното и датския дизайн. Също и в архитектурата - главно с операта в Сидни - нейният международен принос. По отношение на киното особено след началото на 1990-та, Дания получава международно признание и печели няколко филмови награди. Някои от тези филми бяха показани с голям успех в София. Неотдавна посолството помогна филмите “Идеалният човек” и “Петте обструкции” на Йоран Лет и Ларс фон Трир да бъдат включени в програмата на Фестивала на европейските копродукции - София ’2004, и наистина се надяваме да продължим да имаме възможност да показваме някои от най-добрите датски филми на българската публика. Освен киното, “Датски дизайн” също е вече международна търговска марка. Концепцията “Датски дизайн” получава международно признание още през 40-те и 50-те години, основно по отношение на мебели, осветление и текстил. Сега може да се каже, че “Датски дизайн” е почти елемент от датската национална идентичност, отразявайки добрите страни на датската култура и датската душевност. Честност, отвореност и утилитарност са ключови думи в датския подход към дизайна на предмети за всекидневието, като красотата никога не е цел сама за себе си, а е по-скоро резултат от задълбочено търсене на най-добрия начин да се удовлетвори специфична човешка потребност. Ясна илюстрация за международното признание е фактът, че световноизвестният Музей на модерното изкуство в Ню Йорк избра “Датски дизайн” за 95 % от обзавеждането на обществените зони на музея, което бе изцяло спонсорирано от Дания. Така в музея ще можете да видите и да изпробвате мебелите, направени от култови дизайнери като Арне Якобсен, Ханс Й. Уегнер и Пол Кйерхолм.
- Смятате ли, че от 2007 г., когато България ще стане пълноправен член на ЕС, ще съществува поле на общи интереси между нашите две страни, така че те да могат да изразяват общи позиции, касаещи европейската политика?
- Дания беше председател на ЕС през 2002 г. и на историческата Европейска среща на върха в Копенхаген през декември, когато бяха приключени успешно преговорите с 10-те страни-кандидатки и когато за първи път се постави целта България и Румъния да бъдат приветствани като членове на ЕС през 2007 г. Ние сме много доволни, а и в известна степен горди, че тази пътна карта се оказа вярна. Все пак времевата рамка никога не би станала реалност, ако не беше значимата, упорита и изпълнена с решимост работа за членството от страна на България.
Дания винаги е била силен поддръжник на разширяването както на НАТО, така и на ЕС, и от самото начало, както посочихме, постоянно подкрепяше присъединяването на България и към двете организации. Не на последно място това е една от причините двустранните отношения и между нашите страни да се характеризират със силни политически и социални връзки, взаимно доверие и приятелство. Лично аз съм уверен, че България и Дания и в бъдеще - като съюзници в НАТО, а скоро и като членки на ЕС - ще имат възможност още повече да задълбочат тези връзки. Чувствам се уверен, тъй като България и Дания споделят едни и същи ценности, идеи и амбиции.
- Ако трябва да сравните първите си впечатления от България с настоящите, какво се случи тези години според Вас, какво се промени в страната?
- В сравнение с миналото България вече е стабилна демокрация с впечатляващи макроикономически резултати. С продължаващата си интеграция в структурите за европейско и атлантическо сътрудничество тя се превръща в едно предвидимо, отворено и прозрачно общество, в което нараства ролята на организациите по интереси и на другите структури на гражданското общество.
- През тази година се честват 200 години от рождението на големия датски писател Ханс Кристиан Андерсен - любимец на много български деца. Как ще бъде отбелязана датата във Вашата страна?
- Двестагодишнината от рождението на Ханс Кристиан Андерсен ще се чества в Дания, както и по целия свят от началото на април до края на годината. Грандиозната церемония по откриване на тържествата, която ще се състои в Копенхаген на рождения ден на писателя, 2 април, ще бъде посетена от световноизвестни личности и знаменитости и ще бъде излъчвана от световните медии.
В София годишнината ще се отбележи с конкурси за рисунка и есе за деца и младежи; научна конференция, която ще се състои в СУ; ще бъде представено ново издание на избрани приказки, директен превод от датски на български; ще има балетно представление по негови приказки и вероятно пиеса.
Генералната цел на двестагодишнината е на хората по цял свят да бъде дадена възможност да опознаят Ханс Кристиан Андерсен и неговата вълшебна вселена. Затова в допълнение към дългия списък от културни и образователни проекти и продукции, посветени на твореца, вниманието към него ще послужи като катализатор за фокусирането върху глобалните проблеми на грамотността. Създадена е фондация “Ханс Кристиан Андерсен - абв”, която да подкрепя съществуващите програми и новите инициативи във връзка с проблема за грамотността сред децата и младите хора в развиващите се страни.
|
Посланик Свен Бойе Мадсен е роден през 1947 г. Магистър по руски и китайски науки в университетите в Копенхаген и Лондон. Бил е първи секретар в посолството в Пекин; съветник по политическите въпроси в Москва; заместник-ръководител на мисия и министър по политическите въпроси във Вашингтон.
