 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.39, бр.1, година XIV, 2007г. |
|
|
Ксанти - дионисийски зрелища през Сирната неделя |
|
|
|
|
Най-прочутото древно селище на територията на днешния окръг Ксанти безспорно е Абдера. Основават я колонизатори от малоазийския град Клазомена в средата на VII в. пр. Хр. Белег за просперитет е сребърната тетрадрахма с изображение на грифон. Абдера си поделя с няколко други антични града славата на място с изключително глупави жители. Въпреки това тук е роден “смеещият се философ” Демокрит (V в. пр. Хр.), създал теорията за атомистичната структура на света, според която атомите се схващат като най-малките неделими частици. Най-именитият софист Протагор (V в. пр. Хр.) също е абдерянин. Релативистичният му възглед за истината е концентриран в сентенцията: “Човек е мяра на всички неща - на съществуващите, че съществуват, на несъществуващите, че не съществуват.” През византийската епоха градът постепенно запада и се нарича Полистилон.
Колкото до Ксанти, той е споменат за първи път под днешното си име Ксантия през 879 г. по повод участието на местния епископ в събор в Константинопол. През 1385 г. е завладян от османските турци. В по-ново време се замогва заради редките достойнства на местните тютюни. На 28 юли 1920 г. окончателно е присъединен към гръцката държава.
Днес Ксанти впечатлява с красивия си стар квартал. В покрайнините му са приютени манастирите “Панагия Архангелиотиса”, “Панагия Каламиотиса” и “Паммегисти таксиархес”. Западно от Ксанти 20-километровото дефиле на Нестос (Места) се вие в живописни серпантини, обявени за обект с изключителна природна красота. Гледката може да бъде съзерцавана от влак, от планинска пътека, издълбана в каменистия бряг, и от кану. Преди да се разлее в делта, обитавана от 254 вида редки и застрашени птици, Нестос тече край приказно красивата гора Коджа Орман. На 26 км от Ксанти се намира езерото Вистонида, където корморани, чапли и фламинго съжителстват с други 260 вида водни обитатели.
Навръх Сирни заговезни в Ксанти настава голямо оживление. Петнадесетдневният ксантийски карнавал е наследник на Тракийските сиропустни празници, инициирани през 1966 г. от група граждани. Веселието кулминира с голямо шествие и изгаряне на чучелото на цар Карнавалос. Ритуалът е отзвук от старинния ксантийски обичай “Дзарос”. На Сирница местните хора изгаряли човешко чучело върху клада от пърнарови клони, за да се избавят от бълхи през лятото. На “Сватбата на питерадите” един гърбушко, яхнал магарето си наопаки, мъкне зестрата на булката - куп стари парцали, пълни с бълхи и дървеници. Пародийната сватбена процесия се точи под оргиастичните звуци на гайда, тъпан и звънци. Не липсват и сеймените, някогашните гвардейци, облечени в спретнати бели носии и препасани с ятагани. Сеймените пеят, танцуват и раздават едри буци сирене. В наши дни ксантийският карнавал привлича гости от цяла Гърция и от чужбина. Двуседмичното веселие се вихри в непрестанен ритъм от старинни практики, детски балове, партита с маски, концерти и театрални постановки под открито небе, игри на изгубено съкровище. Но празничните дни неизменно започват с тържественото влизане на цар Карнавалос и приключват с ритуалното му изгаряне на моста на река Косинтос, последвано от пищни фойерверки и илюминации.
|
|
Поматериали на гръцкия печат
Превод от гръцки:
Драгомира Вълчева |
|
| горе |
|
|
|
|
